Желанието на ръководството на строителното министерство да остане в историята като ведомството на магистралите, изглежда, е безпределно.

Нищо, че след като дълго време обещаваше реномирани европейски фирми да строят въпросните национални обекти, накрая желаещите се оказаха абсолютно същите от т.нар. корупционен период на тройната коалиция. Период, за който ГЕРБ твърдеше, че всичко било нагласено и затова нито една западна фирма не искала да вземе участие в тръжните процедури. Сега обаче участниците са същите, а съмненията - забравени. Последваха клетви, че всичко ще бъде хем много тайно, хем много прозрачно. Което тепърва ще видим дали е вярно след драстичните ценови разлики в офертите и съмненията на самия министър какво точно се случва. Накрая дойдоха и клетвите, че всичко ще бъде направено в срок, без никакви закъснения повече. Нищо, че чак сега и строителният министър, а и цялото управление на ГЕРБ са на път да разберат, че в България има конституция и закони, които, по всичко личи,



не позволяват толкова популизъм на едно място



И тази работа с магистралите си е много по-трудна и сложна, отколкото я мислеха. Но вместо да си признаят навреме за всичко това, както и да подскажат на обществото, че даваните на килограм обещания могат да се окажат само розов сън, министър Росен Плевнелиев и неговото ведомство тръгнаха да променят законите.

Но се лансират изменения, които очевидно ще са в силно противоречие с конституцията. И приличат много на комунистическите номера отпреди 10 ноември 1989 г., когато частната собственост бе нещо много лошо, а държавата отчуждаваше и обезщетяваше, както си поиска.

Става дума за промени в Закона за държавната собственост (ЗДС), предвидени в официален проект на регионалното министерство, който върви за съгласуване по ведомствата. В него е записан чисто нов институт, който може спокойно да бъде кръстен



"предварително отчуждаване"



Той допуска възможността инвеститор на национален обект да влезе и да строи в чужд имот още преди да е завършила процедурата по отчуждаването. Предвижда се това да става при заплащане на обезщетение за времето от въвода в имота до влизане в сила на отчуждението. Това обаче изобщо не омекотява погазването на два принципа от конституцията. Първият от тях е записан в чл. 17, ал. 3 - че частната собственост е неприкосновена. А вторият - в петата алинея на същата разпоредба от конституцията. Там е записано черно на бяло, че "принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение". Авторите на законовите номера очевидно са пропуснали думите "предварително" и "равностойно", за да помислят върху такъв вариант, а камо ли да предлагат подобен текст. И дано става дума за незнание и неподготвеност, а не за намерение да прокарат тихомълком "нови институти".

Тук няма как да не отбележим и какво предвижда проектът като обезщетение за собствениците на имоти, които ще са обект на това предварително отчуждение.

Инвеститорът, който ще се вкарва предварително в националния обект, ще дължи различни суми за времето от въвеждането си до приключване на процедурата по отчуждаване. Ако става дума за земеделска земя, ще се дължи толкова, колкото доходи би получил собственикът от реализация на продукцията. А кой точно ще оцени например колко ще струва реколтата от череши за съответната година? Ако става дума за гора, сумата щяла да се изчислява по това какво би получил собственикът от продажбата на дървесината. Ако е търговски, производствен или селскостопански обект, ще се гледа печалбата, която би реализирал собственикът, определена на база реализираната печалба от предходната година или предходното тримесечие или месец, ако обектът е нов. Ами ако в този момент печалбата е по-голяма?

Има и още идеи за революционни нововъведения. Например изричното записване, че обжалването на акта за отчуждаване относно размера на определеното парично обезщетение няма да спира изпълнението му.

Истина е, че в голяма част от случаите заинтересованите оспорват пред съда акта за отчуждаване само за парично обезщетение. Имаше много скандали за това, че вещи лица дават много високи оценки, които се приемат от съда. Това обаче е проблем на организация, на конкретизиране на това що е равностойно обезщетение, на проверки, на контрол.

Но



правото на хората да искат толкова, колкото преценят,



при отчуждаване не може да бъде отнето. Защото тази процедура е извънредна, вземат се имоти, които са частна собственост, понякога единствено жилище, единствена нива или пък бащината къща. И не може да има отчуждаване преди окончателното определяне на обезщетение. Ако собственикът не се е съгласил на предложеното, той може да поиска произнасяне от съда. И докато това не се случи, не може да има краен акт на отчуждаване.

Още повече че има обяснение как нямало земи за равностойно обезщетение например. Значи, вземат плодородни ниви, които можеш да обработваш например с европари, но държавата решава, че оттам ще мине магистралата Х. И не може да ти предложи равностойна земя, а само някаква сума, която обаче ти обжалваш в съд. Според проекта на ведомството на Плевнелиев това не спира отчуждаването. Твърде абсурдно, дори и да бъде коментирано.

Освен това авторите са си позволили да запишат, че не само обжалването на размера на паричното обезщетение не спира изпълнението на отчуждението, но съдът не може да спре и изпълнението на актовете за отчуждаването. Това вече няма как да мине. Защото



не може да се отнема подобно правомощие на съда



Но и това не е всичко. В мотивите за проекта пише, че "за по-бързата реализация на обекти за държавна нужда е предвидено и заповедта на областния управител да се обнародва в "Държавен вестник", а не, както бе досега - да се съобщава на собствениците на отчуждените имоти по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК)". Те трябва да ги търсят лично и чак после да пускат обявление. Защото колко души четат всеки ден "Държавен вестник"?

Че през цялото време става дума за магистралите, лъсва от друга идея в проекта, която обявява пътните и жп магистралите за обекти с национално значение. За целта се предлагат и промени в закона за пътищата и закона за железопътния транспорт. Още тук идва и притеснението - да се правят законови промени за едно конкретно нещо. Утре, ако се реши нещо друго да се прави - обявяваме го за национален обект и готово. Да не говорим, че магистралите и техният строеж продължават да са мираж на фона на всички приказки, законови промени и обещания.

Няма как да не бъде отбелязано и още нещо. Ако е направено отчуждение за национален инфраструктурен проект, но той не започва да се строи или пък имотът започва да се ползва не по предназначение, естествено, може да се иска отмяна на обезщетението. Авторите на проекта обаче изненадващо предлагат това да може да се прави,



ако строежът не е започнал 8 години



или за този период обектът не се ползва по предназначение. В мотивите към проекта е записано, че това се налага, за да "не бъде възпрепятствано реализирането на инфраструктурни проекти с национално значение и поради настъпилите вече закъснения от предходните години".

В проекта определено има и още куп смущаващи неща. Като това например как почти всички сделки с държавна собственост отиват при областните управители, а министърът бяга от отговорност като не си запазва дори и контролни функции. А по закон той представлява държавата, когато става дума за собственост. Според неофициална информация много от ведомствата, през които е минал за съгласуване проектът, са го направили буквално на пух и прах. Дори и авторите сега да променят част от предлаганите разпоредби, то много от първоначалните постановки вече издадоха стил, странни желания, намерения, философия.

Магистрали трябва да има. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Но дали има друга държава, в която обезщетенията за отчуждаването на имоти за такива обекти са толкова ниски? Едва ли.

Просто тази работа не става с обещания и съмнителни поправки в закона, които почти сигурно ще стигнат в Конституционния съд и ще бъдат отменени. Затова е по-добре да бъдат оттеглени навреме.