Правителството всеки ден вади нови проектомерки срещу кризата и така затвърждава впечатлението, че не знае какво прави. |
Но объркването расте
През уикенда например бяха лансирани две взаимно изключващи се идеи. Вдигането на ДДС означава подгряване на цените, а паралелно се предлага и замразяване на цени - чрез временно вкарване във фризер на тарифите за ток, парно, газ, вода, телефон и други наглеждани от държавни органи услуги. И двете мерки са абсурдни за дясно правителство, за каквото се смята това на ГЕРБ. Десните правителства обикновено действат точно в обратната посока - свалят данъците, дават свобода на бизнеса и на пазара.
Вдигането на ДДС е най-бързият път към помпане на цените, а инфлацията означава обедняване. Да не говорим, че колкото по-висока е ставката, толкова по-изкусителни стават укриването и източването на данъка. Ако целта е да се подсилят сивата и черната икономика, качването на ДДС е удар в десятката.
Вместо да замразява цените на тока и парното, правителството трябва да потърси щит срещу набезите на енергийните фирми да вдигат неуморно тарифите си с вечния номер - защото трябвало да правят инвестиции. Няма нужда от тавани и фризери - в ръцете на комисията ДКЕВР е да не разрешава раздуване на цените и да дисциплинира операторите, а ако има икономически причини за повишение, никой няма право да манипулира пазара.
Не по-малко популистко и объркващо е и отношението към по-заможните. По последни сигнали от ковачницата на антикризисни мерки тези, които честно са обявили своите луксозни притежания - мезонети, джипове, вили и са си платили всички дължими за това налози, ще бъдат наказани с данък лукс, а онези, които са крили доходи и данъци, ще бъдат наградени с амнистия, ако излязат на светло. И двете "мерки" са само идеи, при това много спорни и с мъгляв ефект. Но са много важен знак. Защото отново
порицават онези, които са се опитали да успеят
чрез спазване на правилата и законите. И които смятат, че няма нужда да се правят на Корейко.
Ако кабинетът иска да събере някакви допълнителни пари от богатите - нека върне веднага акциза за най-мощните коли, който тройната коалиция услужливо отмени с дата 1 януари 2010 г. Този акциз има и зелен смисъл - колите с много конски сили харчат повече гориво и мърсят повече въздуха.
Всъщност в борбата с кризата
правителството най-напред трябва да даде личен пример,
а след това да изисква лишения и от хората, които е избрано да управлява. Точно в тази насока кабинетът хич го няма. Вече иде Великден, а правителството не е приложило програмата си за повсеместни 15% съкращения на чиновниците, многократно рекламирана месеци наред. Само МФ и двете важни приходни агенции са изпълнили задачата - като проценти и като срок. Министерството на войната току-що обяви курс към мощни съкращения - да се надяваме, че ген. Анев ги вижда преди Гергьовден, не за Коледа.
Вместо това кабинетът се опитва да ни изпързаля - оказва се, че рекламираното 15% намаление в администрацията от Нова година се отнасяло само за щатните бройки, не и за разходите. Т.е. там, където са намалили персонала, са си вдигнали заплатите, а там, където не са провели съкращения, си карат с миналогодишните заплати. Едва сега се говори за истинско свиване на разходи - едно от анкризисните предложения на МС е ведомствата да разполагат само с 90% от бюджетите си и едва в края на годината, ако има икономическо подобрение, да получат и другите 10%.
А какво стана с реформата в здравеопазването и пенсионното осигуряване? Ами нищо. Челният сблъсък между кесията на Дянков и социалните грижи на Тотю Младенов вкара пенсионната реформа в глух коловоз, макар че наши и чужди експерти отдавна настояват, че
НОИ ще фалира и време за губене няма
Оня ден с удивление научихме, че пак ще има търгове за информационната система на здравната каса. Такива бяха новините и през 90-те години, когато бяха похарчени милиарди за информационна система на НЗОК. Междувременно само с едно едночасово пушене пред сградата на Министерския съвет държавните чиновници успяха да накарат правителството да се откаже от идеята те сами да си плащат здравните и социалните осигуровки. Въпреки че тя бе подкрепена от повечето граждани, от бизнеса и от икономистите, тъй като така ще се спре изкривяването на пазара на труда, а и ще се свие дефицитът в здравното и социалното осигуряване.
Вече 8 месеца управлението на ГЕРБ не може да се похвали с нито една значима приватизационна сделка. Тогава защо изобщо размахва приватизацията като опция за бързо пълнене на бюджета? Това правителство е монопартийно, но и в него се носят искри от сблъсъци на лобита. Министърът на финансите е готов да качи и акциите в ЕРП-тата, и холдинга "Булгартабак" на борсата, но колегата му в икономиката има различна визия и съображения.
Вместо да тормози бизнеса, властта да му помогне да издрапа през кризата. В този аспект е странно, че в антикризисните мерки липсва точно онази, по която има пълен консенсус - че кабинетът трябва да състави точен график за разплащане с фирмите, на които дължи пари. Какво морално право има най-големият длъжник в страната - правителството, да изисква останалите да се разплащат в срок?! Че и да ги наказва, ако поради липса на пари заради държавна некоректност не успеят да си внесат навреме данъците и осигуровките?
В последната колекция от мерки е предвидено "НАП да създаде възможност за плащане на данъци и осигуровки с едно платежно нареждане". Чудесно, но това трябваше вече да е сторено - бизнесът го иска от години, а държавата нехае.
И друг път е ставало дума за безумните лицензи, регистрации и разрешителните и за голите обещания на всички правителства да опростят и улеснят битието на фирмите. БСК вече се умори да подарява на всеки нов икономически министър своя отличен и детайлен анализ за вредните регулации и за подобряване на бизнес климата. Сега в мерките откриваме поредна комисия, която ще анализира положението и ще предлага оптимизация.
Не е съвсем ясно защо правителството се упражнява с екзотични и рискови оферти, вместо да наблегне на простички мерки, които имат невидим, но сериозен и траен ефект. Така прилича на вироглав предприемач, който вместо да оправи разклатения парапет на стълбището, иска да сложи асансьор в сграда с 2 етажа.
Как да четем бъркотията с мерките?
Ето три версии:
1. Психоведът Дянков държи нещата под контрол (миналото лято финансистът от Световната банка се похвали, че много разбира от психология). Пускането на данъчни и други димки е съвсем нарочно - тестват се нагласите в обществото, коментарите на експертите се следят зорко и се чертаят същинските стъпки за излизане от кризата. В правителството са наясно, че в следващите месеци ще започне подобрение. Няма да има никакви непопулярни мерки и резки движения.
2. Положението е трагично, бюджетът и държавата се сриват, пороят от хаотични действия издава глуха офанзива, зле прикриваща паника. Пазителят на държавните финанси е сам срещу всички - колегите министри, бизнеса, синдикати, волни анализатори, армията чиновници, лошото наследство, популизма на политиците от целия спектър. Не може да разчита и на 100% подкрепа от шефа си, понеже Борисов е принуден да лавира между различните бизнеси и интереси в собствената си партия. Дали не се задават преждевременни избори и гръцки сценарий?
3. Междинен вариант. Положението е сложно, но не безнадеждно. Чакат ни още доста трудни месеци, но ГЕРБ ще се стегне, ще се вслуша в разумните съвети на братските партии и независимите експерти и с повечко политическа воля ще сложи ред в държавата.
Кой от трите сценария е верен?
Да не бъдем черногледи. Все пак има и добри симптоми. Ето че Ахмед Доган търси начини да оправдае бита си на шейх, декларира, че е получил милионни хонорари и дори чинно се е регистрирал по ДДС. Това е показателно - говори за покълване на респект към правилата. А "великият политик", който преди изборите се пъчеше, че разпределя порциите в държавата, се крие в миша дупка.