Съдът става по-голяма заплаха за доброто име на България дори от престъпниците. В последния си междинен доклад Еврокомисията не си прави труда да пише що за проблем са мафиотските групировки, защото вече ги смята за известна величина, а сочи какъв проблем е зле работещият, безотчетен и недисциплиниран съд.

Похвалите, на които разчиташе премиерът Бойко Борисов, са скъпернически. Неговите бурни акции срещу бандитизма през последните месеци са сведени до оценката, че "показват желание за реформа". Излиза, че Брюксел е забелязал в България



само намерение за промяна, но не и резултати



Успехите на правителството остават под тъмната сянка на магистратите, на които хронично не им достигат доказателства да вкарат в затвора когото и да било по т. нар. знакови дела, следени в Брюксел с повишен интерес.

Трудно е да се повярва, но междинният доклад оставя впечатлението, че отчита повече успехи по времето на предишния премиер Сергей Станишев, отколкото при Бойко Борисов. Въпреки че изпълнителната власт не носи отговорност за съдебната, ЕК фактически прави такова разграничение, защото смяната на правителствата на Станишев и Борисов съвпада с юлския доклад от миналата година, който е база за оценка на напредъка. Отчетът е като в двусмисления ироничен филм на Федерико Фелини "Осем и половина" (чието название означава, че до момента режисьорът е направил 8 1/2 филма). От 50 знакови дела 8 са приключили с присъди до юни миналата година, а едно - в граничния за двете правителства месец юли. Така в сметката за времето на Станишев влизат 8 1/2 успешни дела, а в сметката на Борисов - 1/2. Друг е въпросът, че присъдите са или оправдателни, или условни и на практика няма голям злосторник в затвора. Изпращането зад решетките на бившия шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев закъсня твърде много, за да влезе в равносметката.

Ако се сравни докладът с неговата чернова, която през последните дни бе четена в София за евентуални възражения, личи как правителството е хвърлило огромни усилия, за да неутрализира впечатлението, че



на Борисов му отчитат по-малко успехи, отколкото на Станишев



Но резултатът е скромен. Към първоначалния вариант на текста са добавени само три изречения. Те отбелязват, че за злоупотреби с еврофондове са разследвани през 2009 г. 125 случая, от които 108 са предадени на съда, че "неотдавна бяха повдигнати седем обвинения" за корупция на високо равнище и че по Закона за конфликт на интереси са установени 47 случая на нередности от средата на 2009 г. Но към лъжицата мед Брюксел добавя буре с катран: "В две важни дела за измама все още има сериозни забавяния" (Николов и Стойков); "От юли 2009 г. не е докладвано за присъди по дела за корупция на високо равнище"; "От декември 2009 г. не е съобщавано за последващи действия на специалната парламентарна комисия във връзка с твърдения за конфликт на интереси сред висшестоящи държавни служители и народни представители". Така ЕК установява, че престъпленията са видими, но ненаказани. Заслугата на властта е колкото да ги регистрира.

Що се отнася до полицейските екшъни "Крокодилите", "Наглите" и "Октоподите", Брюксел едва си е направил труда да ги сбута с най-дребен шрифт под линия на последната страница на доклада, и то при финалната редакция на текста. Драматичният ефект изцяло е заличен от сухата констатация: "България докладва за общо 29 повдигнати обвинения във връзка с организираната престъпност от средата на 2009 г." Което доказва липсата на художествено мислене у еврократите. Вкопчени в цифрите, те отчитат, че "през същия период бяха повдигнати 2 (две) обвинения по важни дела - едно за убийство и за сформиране на организираната престъпна група и едно за избягване на данъци". Хвала на Златко Баретата и Христо Ковачки, че са ни отсрамили! По времето на Станишев един Митьо Очите ни миеше очите пред Брюксел. Борисов трябва да е доволен, защото 2 е двойно повече от 1.

Той обаче се изравнява със Станишев по похвали за законодателни и структурни промени. Както обикновено,



България е силна с реформи на хартия



Брюксел забелязва бурния труд на парламента за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за отнемане на имущество от престъпна дейност и Закона за конфликт на интереси, отмята структурната реформа в Националната агенция за приходите и агенция "Митници" и с тънка ирония подметва, че Съветът за борба с евроизмамите (АФКОС) "бе прехвърлен обратно от Министерството на финансите към МВР". Затова пък "не бе докладван никакъв напредък относно новия проект на Закона за нормативните актове, с който да се въведат ясни правила за прозрачност и публичен дебат и да се кодифицират различните фази на законодателния процес".

В самата съдебна система единственото похвалено звено отново е Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ВСС), както стана и в предишните два доклада на ЕК. Висшите магистрати обаче са подложени на убийствена критика заради нагласени процедури за атестиране и назначаване, заради снизходителност при установени нарушения и заради просрочване на делата с цел прекратяването им по давност. В доклада с обем само седем страници е отделено обилно място на случая с Красьо Черничкия, представен иносказателно като "твърдения за търговия с влияние и корупция във връзка с назначаването на висши магистрати". На Брюксел е направило впечатление, че "от най-малко тридесет магистрати, за които се твърдеше, че са замесени... прокуратурата не откри наказателно производство срещу нито един".

Докато българските съдии треперят за своята независимост, ЕК очаква да види как някои от тях треперят от наказателна отговорност. Заканите на изпълнителната власт да разобличи корумпирани магистрати трябва да се приведат в действие. Иначе минусите ще продължат да се пишат на нейна сметка, каквито и полицейски сериали да предлага на публиката. До юлския доклад, който няма да е просто технически и ще даде политически оценки, остават едва четири месеца. Сегашният междинен доклад само регистрира, че шестте месеца кредит на доверие, които Борисов си изпроси през септември от председателя на ЕК Жозе Барозу, вече са свършили.