В Бирмингам живеят 3.5 милиона души, които с гордост го наричат "the second city" - втория по големина град на Англия. На най-голямата си гара "Нюстрийт" той ни посреща с резлив дъжд и червените фенери на Чайнатаун. "Вторият град" се опитва да подражава на Лондон с космополитизма си, но приликите свършват дотук. Без вродения аристократизъм и мащабната свръхмодерност на столицата, Бирмингам не е нищо повече от един голям индустриален център, в чиито червени тухлени кутийки са натъпкани много хора. Освен другото, тук е по-студено, отколкото в Лондон. И вали. Точно както винаги сте чували и чели в книжките за Англия.

Най-красивата част от града може да бъде сбъркана с Амстердам или Стокхолм. Западната част на Бирмингам е прорязана от канали, къщите около които са като излезли от роман на Дикенс. Те, естествено, отдавна не са плавателни или поне са плавателни само за ятата доверчиви гъски.



Китайско-индийската инвазия



в Западния свят е достигнала кулинарен пик именно в Бирмингам. Чайнатаун се намира до гарата, по червения цвят ще го познаете. Ресторантите на тигрите и драконите са добри и евтини за британските стандарти. Индийците обаче са местната забележителност. Техните заведения, наречени "балти хаузес", са навсякъде из града. Изключвайки готварското изкуство на тези две етнически групи, в Бирмингам просто няма къде да се отиде. Типичните английски пъбове тук са предимно ирландски и доста мърляви.

От този град води началото си едно от култовите имена за британската клубна сцена - "Съндисеншъл". Партита на "Съндисеншъл", както и всякакви други обаче, тук има само в петък и събота. В началото на седмицата заведенията затварят преди полунощ, защото така пише в лицензите им - имат право да продават алкохол до 23 часа.

Ето защо не е чудно, че "вторият град" на Обединеното кралство е сред най-благодатните за пазаруване. Освен пешеходна зона, подобно на българските градове, нарочени за посещение от дипломатическия корпус, той има и огромни шопингцентрове. На няколко нива са разположени стотици магазини, в които местните фрустрирани домакини (тъй като Бирмингам твърдо не е туристически град) да се разсейват.



Върхът на консуматорската страст е комплексът "Мери Хил". Това е село югоизточно от Бирмингам, край което са издигнали нещо като гигантски ЦУМ. Тъй като "Мери Хил" попада встрани от трасето на основния транспорт тук - железопътния, от най-близката гара пътуват специални автобуси до търговския комплекс.

Самото Мери Хил се намира в най-приятната част на Уест Мидландс. Южно от Бирмингам може да се види другото лице на областта в Централна Англия. Тук къщичките са наистина красиви и еднофамилни, а тревата в градините е добре подрязана и ослепително зелена дори през зимата.

В Стауърбридж, друго малко градче на не повече от 20 мили от Бирмингам, могат да се намерят някои от най-автентичните пъбове в областта. По тези паланки живеят само местни и я няма многоцветната, мултиетническа безродност на големите градове. Естествено,



скуката по тези места е непобедима



Музиката, която пускат в селската кръчма, е ретро колкото в "Звукът на 70-те на Кей Били" във филма на Тарантино "Глутница кучета". Но момичетата в нея, статистически погледнато, са по-красиви от тези в Лондон или Бирмингам.

Когато питам Лу Халидей от Стауърбридж дали знае нещо по въпроса защо английските момичета ходят боси, тя ме поглежда учудено: "Това трябва да е някаква лондонска мода."

Че си навлязъл в дълбоката провинция, се разпознава безпогрешно по един критерий: чаят е станал по-силен от кафето. В Лондон еспресо може да се пие навсякъде, в Бирмингам - при италианците, а в останалата част на Уест Мидландс - никъде.

Югозападно от Бирмингам са и двете историко-културни забележителности на района. В Стратфорд на Ейвън се е родил Шекспир. Между градчето на барда и Лиймингтън Спа се намира внушителният замък Уоруик.

В Уест Мидландс едва ли има много по-приятни занимания от пътуването между Бирмингам и Стратфорд. Пътят минава покрай дузина селца, разстоянието между които спокойно може да се мине и пеша. Следобед в пътническия влак ще срещнете да се прибират дечица, възпитаници на частни училища, които ще познаете по униформите с вратовръзки и три-четвърти чорапи.



Ливади с жив плет и стада овце



допълват идиличния пейзаж. Живият плет е, разбира се, за да не бяга добитъкът, тъй като овчари в Уест Мидландс няма. Когато слезе на земята в провинцията, човек разбира защо от самолета Англия изглежда като покривка на квадрати. Просто парцелите са идеално разкроени, а живият плет расте само под прав ъгъл. Тук дори дърветата са подредени в идеално права линия. Не говорим за къщите. В Стратфорд на Ейвън те са абсолютно еднакви, червени и съвършено подравнени. Липсата на градоустройствени планове в България е впечатляваща и без да стигнеш до Острова, но когато видиш Стратфорд, започваш да възприемаш "Младост" и "Люлин" с очите на враг.

Къщата на Шекспир, най-голямата забележителност в града на река Ейвън, изобщо не е една. Бардът, дал на световната литература "Ромео и Жулиета", "Хамлет", "Макбет" и "Дванайсета нощ", е бил богат човек. Имал и жени, и сестри. Ето защо родната къща на поета е само началото на пътешествието. За "Шекспирови" се водят още четири-пет постройки в Стратфорд и околностите. На брега на реката се е накиприл Кралският Шекспиров театър и другите местни гордости. Край тях достолепно плуват лебеди. Стратфорд на Ейвън е град-албум,



в който времето е абсолютно спряло. Всяка гледка от него е като извадена от книжка с картинки и залепена точно на подходящото място. Макар очевидно да е туристически град, Стратфорд е успял да остане неомърсен от инвазията на чуждоземните хуни. По света има много чисти и съвършено уредени места, но това непременно се класира в челната тройка. Дори в пъба на централния площад, пред градския часовник, който е съхранил сламения покрив, камината и интериора отпреди четири столетия, не ти отрязват главата със сметка за два чая и два ейла, както биха направили в София или Лондон.