С края на ловния сезон на 28 февруари на ловците вече остана само изтребването на хищниците: вълк, чакал, лисица, бялка и черен пор, както и на някои безмерно размножили се вранови птици: сива и посевна врана, сврака и чавка. Изброените животни унищожават полезния дивеч, затова е позволено да се бият за регулиране на числеността им. По този начин се запазват за природата и за хората силно намалелите заек, яребица, фазан и едрите копитни животни.

Хищници и вранови птици могат да се отстрелват целогодишно. Самото ловуване може да бъде индивидуално, групово и на хайки. Позволени са отстрелване, с обучени за подземен лов кучета и с капани за избирателен лов. Ловуването е разрешено през всички дни на седмицата. Няма ограничение за броя на отстреляните или уловени животни. Този лов може да се упражнява индивидуално само от ловци, притежаващи разрешителни за изтребване на вреден дивеч, издавани от районните лесничейства.

Не всички ловци ловуват хищници. Останалите трябва



да консервират ловните си пушки



и да изчакат откриването на новия сезон в средата на август. За тази цел цевите им трябва да се протрият старателно с шомпол и чисти памучни парцали, след това с металната четка за сваляне на отложеното олово от сачмите и отново се протриват до блясък с чисти парцали. Следва смазването на цевите с оръжейна смазка. Всички метални външни части на пушката се почистват от прах и мръсотия, след което също се смазват тънко с напоено със смазка памучно парцалче. Така почистената и смазана пушка се разглобява, поставя се в калъф и се заключва в метална каса. Подобно съхраняване през неактивния ловен сезон е задължително, за да предпазим оръжието си от деца и злонамерени хора.



Избор на птичар



Ловен помощник се избира през февруари-март. Тъй като малкото куче се отделя от майката на 45-60-дневна възраст, при откриването на ловния сезон то ще има навършени 6 месеца - възраст, при която е най-добре да започнем ловната му дресировка. Птичарите от английските породи - пойнтер и трите вида сетери - са ранозрели кучета и се обучават от най-ранна възраст. Същото важи и за трите германски птичари - курцхаар, дратхаар и лангхаар. Основният лов с птичар у нас е пъдпъдъкът, затова дресировката на младото куче е най-добре да се прави на него. А пъдпъдъците са най-многобройни у нас през август и началото на септември. Въпреки че всяко куче си има специфични качества, практиката е доказала, че по-рано започват да работят женските кучета. Освен това те са и по-податливи на дресировка, по време на лов са по-послушни и работят по-близо до ловеца. Затова повечето ловци при покупката се ориентират към женски малки кучета. Не е задължително да вземем най-едрото и охранено кученце, защото то невинаги се оказва с най-чувствителен нос. Трябва да се ориентираме към най-живото и подвижно кутре. Обикновено такива малки израстват като чудесни помощници.

Що се отнася до породата, добри майстори стават от всички породи. Теоретиците считат



пойнтера за куче с най-силен нос,



но това е строго специфично, както, впрочем, е и със заложбите на хората. Кучетата с дълъг косъм (сетери, дратхаари и бретоншпаньоли) се предпочитат при отглеждане на открито, докато късокосместите кучета са по-удобни за отглеждане в дом. А външната красота на породите е нещо много субективно. Някои ловци се прехласват пред английските и ирландски сетери, други - пред атлетичните и скулптурни фигури на пойнтерите.

Но не външната красота е най-важното нещо при подбора на бъдещия ни ловен помощник. По-важното е кучето да произхожда от чистокръвни родители, които задължително да бъдат добри полеви работници. Тогава е най-вероятно, че след време ще разполагаме с породист и добър помощник.