Отмина времето на подледния риболов. Лед вече има само по високопланинските язовири. Затоплянето на времето раздвижи студенолюбивите риби, предимно костура, бабушката и щуката. Първите два вида набират сили за хвърлянето на хайвера си, докато щуката вече е приключила с размножаването си, преболедувала е и вече започва усилено да се храни. Което на рибарски език означава "да кълве".
Единствената стръв, на която тя сега кълве, е живата рибка. Предпочита широките видове - каракуда, бабушка и горчивка. Рибката не трябва да бъде много едра, но не и дребна - някъде към 5-6 см. Основното изискване към нея е да остава дълго време жива и енергична, да плува непрекъснато във водата, като с движенията си примамва зъбатата хищница отдалеч. За тази цел рибките се съхраняват във вода, която често се сменя. Забождат се под гръбната перка, като внимаваме да не засегнем гръбначния стълб.
Линията се построява по следния начин: на основното влакно се монтира едра, ясно видима отдалеч и със значителна товароподемност плувка, след което към влакното се привързва тънък и мек метален повод. Особено подходящи за целта са кевларовите поводи, които напоследък добиха голяма популярност сред щукарите. Куката е от N2 до N0, бяла, права, тип "Кристал", с добре изразена контра. Плувката се отежнява така, че да остане права и да не може да се потапя от плуващата рибка. Дълбочината се регулира така, че стръвта да бъде на половината от дълбочината на водоема.
Замята се далеч от брега и прътът се поставя на стойка, след което се започва чакането на удара на щуката. Ако във водоема има островчета водна растителност (шавар, тръстика), замята се в близост до тях. Обикновено щуката стои в засада до подобни места, откъдето с рязко изтласкване с опашка мълниеносно атакува рибката. Първо я захапва напречно и без да спира движението си, я умъртвява с притискане в зъбатата си уста. След това спира и се устремява към дъното, при което я поглъща. Това е най-подходящият момент за засичане на клъвналата риба.
През тази част на годината кълват щуки от 0,5 до 1 кг, предимно мъжки, защото женските все още може да боледуват след мръстенето си. Най-успешен е риболовът в затворени, заблатени водоеми с обилна водна растителност, защото по-плитката вода там по-лесно се загрява от оскъдните лъчи на пролетното слънце. А това прави щуките по-жизнени и активни.
|
|