Феновете на ЦСКА се умориха. От великите чужденци, които се изредиха да правят отбора европейски гранд и не успяха, от големите приказки на предишни и сегашни началници за налагане на юноши, красива игра и прочие. И най-вече - запалянковците се умориха от слабата игра на отбора. А тя е следствие от всичко изброено и от това, че дребни душици се надпреварват да правят трансфери само и само да се облажат покрай клуба. Без да се притесняват, че тимът се пълни със странни субекти или футболисти в предпенсионна възраст.

Така и не бе оставен един треньор да работи повече от година. За по-малко от това време никой не може да се докаже, да изчисти състава от плявата и да остави качественото. Опита Любослав Пенев, не му дадоха. Искал много пари, развалял колектива, не гарантирал титлата, трябвало промяна. Какво се получи? Андоне дойде за същата заплата (не че не си я получи чак на изпроводяк), колективът се е разбил още повече и трудно някой авторитет ще обедини отново българи и чужденци, млади и стари, румънци и португалоговорящи. А титлата... Пак мираж!

Накрая дори шефовете започнаха да твърдят, че дори и ЦСКА да не стане шампион, Андоне пак ще остане. Промяна има, та дрънка!

Защо изобщо бе махнат Пенев? Той можеше през зимната пауза допълнително да оформи състава, а не да го гради наново. И през пролетта резултатите да се видят. Но Любо не искаше да участва в мениджърски игрички, държеше на мнението си, проявяваше силния си характер. И с това бе неудобен. А ЦСКА все повече се оформя като тих пристан за послушни и удобни хора, които си мълчат и траят за едната надница.