Хемингуей казваше, че има два вида глупаци: зимни и летни.

А защо мълчи за пролетните и есенните? Да го бях питал навремето, но не се сетих.

По вярвам, че има два вида глупаци - млади и стари - и че There's no fool like an old fool. Сега отговарям на един мой акран. Сиреч връстник. Който ме заяжда. Защо съм бил разказал за латинския поздрав "Сервус", вместо да обясня как България да излезе от кризата. Защо съм споменал Йордан Йовков мимоходом, без подобаваща литературна оценка.

Как да му обясня на тоя мой акран (връстник), че от обяснения и оценки се въздържам? Че и аз съм въздържател понякога.

Пръв в българските медии прецених сегашния български премиер Б.Б. (в моята колонка на 19 юли 2006). Сега не се присъединявам към многогласния хор на оценителите, понеже не участвам в хорови изпълнения. Най-много да добавя, че Б.Б. ту тъй, ту иначе. Старият прийом на автомобилните състезатели - с десния крак натискаш едновременно газта и спирачката. That trick backfired long ago in Daytona.

Ей, акране мой! Думата "акран" я научих от Йовков. Той си сърбаше кафето от филджана и обясняваше разликите между кафе-шербетлия, кафе-каймаклия, кафе-синджирлия, кафе-хеллия и кафе-небетлия. Няма да ти ги обясня разликите, понеже много дълго ще трябва да ти ги обяснявам, а ти беше комсомолски бройлер и бройлер си остана. Пий си кафето там в Starbucks и не ми давай акъл как и за какво да пиша. Военните станахте джамбази с лампази. Разпродадохте национална собственост, за да се нагушите. Дадохте полигони за натовски стрелби. Сеене на отрови. Купувате срещу комисиони корвети и не знам що си. Вие не станахте български офицери. Офицер,който не е воювал за България, не е български офицер.

Ти злостно ми преиначаваш името. Наричаш ме Дмитрий, вместо Димитри, за да ме жегнеш, че имам жилка на одесит. В Одеса на марфата й викаха фарца, а на такива като теб - фарцовщики. Бургазлии и варненци знаят за марфата и за фарцата. Ти, марфаджията, стана задокеански бизнесмен, съблече мундира от морското.

Картошка в мундире значеше сварен необелен картоф. Яж сега френч-фрайз. Пържените небелени картофи на Макдоналдс и не ме учи как и за какво да пиша.

Що съм бил писал, че САЩ така и така в Ирак и на Балканите, пък после съм писал "Не на руските проекти в България". Да съм заемел позиция: или със САЩ, или с Русия.

Пък аз не съм против САЩ, нито против Русия. Казах не на руските проекти в България, понеже ти видя ли как гръмна онзи ден платформата на Би-Пи в Мексиканския залив и петролният разлив аха-аха да стигне до Луизиана и Флорида. Пък нашето море е затворено бе, Морски. И ще е по-страшно, ако тук стане нещо такова. А такива работи стават, нищо, че ти възхваляваш англоамериканската техника и презираш руската. Български адмирал искаше да станеш. Какъв български адмирал, след като България няма флот?

И не ме учи как трябвало да пиша за Йордан Йовков. След като той умря, жена му продължи да идва на кафе и ние я изпращахме, понеже той беше умрял и тя да не си ходи самичка. Веднъж, както я изпращахме и пресичахме Цариградското шосе, - тогава нямаше подлези - една кола я помете и я уби. Аз видях, че колата е шевролет, но после в милицията не можах да й кажа номера, понеже тя нямаше номер, а на задната й табела имаше някакви арабски заврънтулки, дето не ги разбирах и сега не ги разбирам. И до ден днешен ми призлява от правозащитниците, когато пискат, че на мюсюлманите трябвало да им зачитаме културата и писмеността и фереджетата и джамиите. Но не изпадам в твоите глупости за мюсюлманите-терористи. Нито Йовков би изпаднал. Неговият разказ за Сали Яшар. А? "Песента на колелетата", а?

К'во да ти разправям бе, бройлер комсомолски, дето стана фарцовщик, после бизнесмен. Никакъв офицер не си ти.

Вкъщи имаше Йовков, имаше и Ремарк. Ти идваше вкъщи, но книгите не те интересуваха.

В "Zeit zu leben und Zeit zu sterben" Гребер пада прострелян. В погледа му мъждее цветно петно. Едно цвете пред лицето му.

"То ставаше все по-голямо и по-голямо, докато запълни цялото небе".

35 години преди Ремарк да напише това, Йордан Йовков написал разказ, който се казва "Последна радост". Той е за Люцкан, един цветопродавец с детска душа. Люцкан вижда как цветето пред очите му става все по-голямо и Люцкан умира пред Чаталджа.

Ей за такива работи трябваше да питам Йовков, но аз не го питах, както и Хемингуей не го питах на времето, когато го превеждах и той ми отговаряше. Пък ти сега, без да те питам, ме учиш как да пиша. Аман от дистанционни патриоти. Ами не ми чети колонката. И вземи да понаучиш български и английски. И на двата езика правиш грешки в твоите и-мейли. Аз телевизора си го изхвърлих и съм по-напред от теб. Не ща от теб акъл.