|
| Металната скулптура пред Европейския съвет в Брюксел "Зевс отвлича Европа" заблуждава, че Европа държи бика за рогата. |
Какво излиза? Гърция била в криза заради големия си външен дълг и сега Европа щяла да я спасява, като го направи още по-голям. В момента той възлиза на 115% от нейния брутен вътрешен продукт според данни на Евростат*, но ще нарасне до 150% в края на спасителния период според последни прогнози на европейски икономисти.** Потвърждава се, че ако вземаш пари назаем, трябва да вземаш много, за да не се тревожиш как ще ги връщаш, а да се тревожи онзи, който ти ги е дал.
Впечатлението за омагьосан кръг е повърхностно. Но също така повърхностно е отношението на Европа към сигналите от древността.
Какво говори митът за Зевс
и нейната съименница? Ако в Брюксел бяха по-наблюдателни, щяха да забележат, че Гърция е изобразила сценката със Зевс и Европа върху своята монета от 2 евро. Не нея личи как отвлечената принцеса Европа сякаш се държи за опашката на преобразения като бик бог Зевс. Европейският съюз също е бил запленен от легендата и затова след приемането на Гърция през 1981 г. е сложил пред сградата на висшия си орган в Брюксел - Европейския съвет - не какво да е, а скулптурната композиция "Зевс отвлича Европа". Само че на нея Европа е хванала бика за рогата, което е очевидна заблуда, родена от пожелателно мислене.
Сегашната криза в Гърция, която заплаши стабилността на еврото, накара европейските лидери да погледнат по-реалистично на древния мит. Ако можеха да хванат бика за рогата, щяха да приложат предпазни, а не спасителни мерки. Но вече е късно и не им остава друго, освен да го държат за опашката, ако не искат съвсем да го изтърват и да се изтърсят лошо.
Защо кредиторите, които напълно са загубили доверие в длъжника си, продължават да му наливат пари? Едва ли Франция и Германия са обладани от
финансов стокхолмски синдром
Явно има нещо много по-ценно от Гърция, което ги кара да бъркат в джобовете на своите изнервени данъкоплатци, за да покриват неотложните плащания на Атина към нейните кредитори. А по-ценни могат да бъдат само собствените им банки, които са главните кредитори на Гърция.
Базираната в Швейцария (Базел) Банка за международни разплащания (БМР) огласи миналия петък последната си статистика за външните задължения на държавите, според която чужди банки, включително американски и други неевропейски, държат 178 млрд. евро от гръцкия дълг.*** БМР е най-старата международна финансова организация, която "се грижи за международното монетарно и финансово сътрудничество и служи като банка за централните банки". Според нея една трета от дълга на Гърция се пада на френски банки кредиторки, а сумарно европейските банки са отпуснали 142.5 млрд. евро. Френски банкери в момента треперят за 56 млрд. евро, дадени на Гърция с надеждата, че като наблюдавана държава от еврозоната няма как да се докара до неплатежоспособност. Германските банкери са на второ място с отпуснати на Гърция 34 млрд. евро, трети са американците с 12.5 млрд. евро, четвърти са британците с 11 млрд. евро, пети са холандците с 9 млрд. евро. До края на годината 45 млрд. евро ще излязат на червено заради настъпили падежи по плащанията, а до края на май - 30 млрд. евро.
Противно на твърденията, че Гърция била изправена пред фалит, в действителност
заплахата е пред банките,
защото за разлика от държавите банките наистина могат да фалират. Ако гръцката държава се окаже в невъзможност да погасява вноските си, банките няма да й вземат нито Акропола, нито дори остров Крит, където Зевс отнесъл похитената Европа. Най-строгата им наказателна мярка може да бъде спирането на по-нататъшно кредитиране, както бе наказана България, когато правителството на Андрей Луканов наложи мораториум върху плащанията по външния дълг в началото на 90-те години. Санкцията е болезнена за всеки длъжник, но е рискова и за големите кредитори, защото означава да подложат на глад кравата, която доят.
Затова няма нищо неестествено в поведението на Франция, която е главен застъпник на идеята за спасяване на Гърция. Обяснима е и нервната реакция на френската министърка на икономиката Кристин Лагард, която в понеделник се нахвърли върху международните рейтингови агенции начело със "Стандарт енд Пуърс", че подбиват доверието в Гърция с песимистичните си оценки. Тя дори ги обвини в "криминално поведение", защото съзнателно сваляли цената на гръцките държавни облигации.
Тревогата, че кризата с Гърция заплашва стабилността на еврото, изглежда пресилена, но ако става дума само за Гърция. Зад дървото обаче се крие цяла гора.
Гърция е малкият проблем,
ако се стигне до верижна реакция. Вестник "Уолстрийт джърнъл" показа още преди три месеца с ясна графика колко по-голям е рискът, идващ от други силно задлъжнели държави в еврозоната като Ирландия и Испания плюс закъсалата Португалия.**** Франция и Германия имат сериозна причина да се притесняват, защото са главни кредитори на всички. Ако не овладеят положението сега, ще пострадат тежко заедно с длъжниците си и еврото ще изгуби главните си опори. Дошло е време всички да плащат за своята ненаситност - гърците и другите като тях заради разточителното си потребление, а кредиторите им - заради безотговорната си стръв да ги тъпчат с лесни, но заробващи пари.
Понякога и най-просветените обезумяват заради финикийските знаци. Но все пак да не забравяме, че според митологията Европа е дъщеря на финикийски цар. Което може да послужи за обяснение, но едва ли е извинение.
_____________________
*http://epp.eurostat.ec.europa.eu
**http://www.lejdd.fr/Economie/Actualite/C-est-un-moment-fondateur-pour-l-Europe-190297/
***http://www.bis.org/publ/qtrpdf/r_qa1003.pdf#page=72
****http://online.wsj.com/article/SB10001424052748703798904575069712153415820.html
|
| На гръцката монета от 2 евро изглежда сякаш Европа държи за опашката преобразения на бик Зевс. |
Графиката показва откъде са текли паричните потоци и ручеи към най-закъсалите длъжници в Европа. Сумите са посочени в долари.
|
| Графиката показва откъде са текли паричните потоци и ручеи към най-закъсалите длъжници в Европа. Сумите са посочени в долари. |
Германия - 524.1 млрд.
Франция - 385.0 млрд.
Великобритания - 349.3 млрд.
Холандия - 184.6 млрд.
САЩ - 149.3 млрд.
Белгия - 135.1 млрд.
КЪМ:
Португалия - 134.1 млрд.
Гърция - 166.8 млрд.
Ирландия - 644.9 млрд.
Испания - 781.4 млрд.
Съотношението евро/долар в момента е 1:1.313
Дълг
Спаси ли се Гърция от фалит?
Не е ясно дали 110-те млрд. евро ще извадят Атина от финансовото блато, в което е затънала
Европейските обещания за солидарност с Гърция не се оказаха достатъчни. През уикенда финансовите министри на страните от еврозоната се договориха за отпускането на финансов спасителен пакет за Атина на стойност 110 млрд. евро, а гръцките власти обещаха да предприемат още по-строги икономии. Въпросът дали това ще бъде достатъчно обаче остава без ясен отговор.
Германският в. "Билд ам Зонтаг" определи неделята (когато бе обявено, че преговорите между Гърция, ЕС и МВФ за спасителния пакет са приключили успешно) като "съдбовен ден за еврото". Дали обаче е така? Почивният ден се оказа изключително изморителен за много от водещите европейски политици.
В неделя сутринта в Атина гръцкият министър-председател Георгиос Папандреу обяви, че се налага по-голямо орязване на разходите в държавния сектор и за целта е изготвен пакет от мерки, който според него е свързан с
"големи жертви" от страна на гръцкия народ
Налага се и повишаване на данъците - освен обявения през март скок на ДДС и данък "лукс" новите мерки включват намаляване на заплатите на служителите в публичния сектор, както и на пенсиите, и увеличаване на пенсионната възраст.
Срещу тези обещания 16-те финансови министри от еврозоната, които се срещнаха в неделя късно вечерта, одобриха отпускането на спасителния пакет за Гърция, след като в продължение на седмици не можеха да се договорят за основните параметри по него. Сделката прави възможно предоставянето на 110 млрд. евро на Гърция в следващите три години - по 45 млрд. евро всяка година. Германия ще даде 22 млрд. евро, а през 2010 г. ще бъдат отпуснати 8.4 млрд. евро.
Споразумението ще бъде прието от европейските държавни и правителствени ръководители на страните от ЕС на извънредна среща на 7 май. Европа вече изпрати ясен сигнал към песимизма, демонстриран от рейтинговите агенции и финансовите пазари. Посланието на Брюксел е, че еврото ще остане силно. И още нещо - Гърция има силни съюзници.
"По-добре е за всички европейци
Нашата мисия е да защитим стабилността на цялата еврозона", заяви германският финансов министър Волфганг Шойбле. "Колкото по-добре се справим с това, толкова по-добре ще бъде за всички европейци".
Остава да се види как ще реагират финансовите пазари на сделката, сключена през уикенда. В понеделник еврото отбеляза лек спад в сутрешната търговия. Неуспешни се оказаха направените досега опити от европейските политици да подкрепят еврото с обясненията за солидарност с Гърция. Европейските срещи, проведени на 11 февруари, на 25 март и на 11 април, оказаха много слабо влияние върху стойността на еврото на пазарите. И така неспособността на Брюксел да успокои пазарите направи сделката от неделя неизбежна.
Правителствата на страните от еврозоната най-после осъзнаха колко сериозна е ситуацията. Германските власти не желаят да бъдат обвинявани повече, че се противопоставят на спасителния план, особено след като рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс" миналата седмица понижи до "рисков" кредитния рейтинг на Гърция.
Берлин се надява до края на седмицата да прокара в парламента необходимото законодателство - със същата бързина, с която бе приет законът за отпускането на държавна помощ за банките през октомври 2008 г. Президентът Хорст Кьолер трябва да подпише закона в петък. Правителството смята, че бързата скорост, с която работи, ще се приеме като знак за сила. Социалдемократите, които са в опозиция, няма да попречат на приемането на закона в парламента, но все още не са обявили дали ще гласуват "за" помощта за Гърция. Партията настоява
търговските банки да поемат своята отговорност
По ирония на съдбата спасителният пакет ще бъде приет в навечерието на 9 май, когато в провинция Северен Рейн-Вестфалия ще бъдат проведени регионални избори. Критиците смятат, че в последните месеци канцлерът Ангела Меркел се опитва точно това да избегне - да не се превърне гръцкият спасителен пакет в част от предизборната кампания. 56% от германците се противопоставят на отпускането на помощ за Гърция, така че решението на правителството по въпроса може да коства гласове в най-населената германска провинция на двете управляващи партии - християндемократите на Меркел и свободните демократи.
А и Меркел има основание да се страхува от гнева на избирателите. Тя знае, че нейният инат накара Атина да предприеме сериозни съкращения на разходите и изпрати непоклатимите кредитни експерти на МВФ да следят действията на гърците. Действията на Меркел доведоха до още по-сериозно влошаване на ситуацията за Гърция. Спасителният пакет за Атина стана по-голям, отколкото се очакваше в началото, тъй като в последните седмици заемите, които тя взимаше от международните пазари, рязко поскъпнаха. Пазарната истерия ставаше все по-голяма. Затова дори американският финансов министър Тимъти Гайтнър се намеси и принуди Берлин да предприеме спешни мерки.
Успехът на спасителния пакет не е сигурен
Не е ясно колко успешно ще се окаже отпускането на финансова помощ за Гърция. Всичко зависи от това какъв ще бъде отговорът на икономиката, на държавните финанси, политическите настроения. Много хора в Гърция и в Европа се чудят по какъв начин драстичните икономии с намаляване на заплати и покачване на данъци ще съживят гръцката икономика. Наскоро Берлин, Лондон и Париж отхвърлиха подобни предложения за съкращаване на публичните средства в техните икономики, тъй като тези мерки биха довели до забавяне на икономическия растеж.
Надеждите, че спасителният пакет ще проработи, се подхранват от изненадващо бързата скорост, с която банките се възстановиха от най-голямата в криза в историята им. Само година след краха на финансовата система през 2008 г. те отново отчитат рекордни печалби, а правителствата, които тогава национализираха банките, за да ги спасят, сега се надяват на печалби от продажбата на дяловете си в тях.
Ситуацията в Гърция може и да има положително развитие. Поне правителството на Германия се опитва да спечели скептично настроените граждани с обяснението, че страната може да спечели, ако Атина върне всички пари, които са й отпуснати като кредит. Въпреки че никой не може да каже дали това някога ще се случи.
Банките имат частична вина
Едно е сигурно: ако Гърция обяви фалит, скоро ще бъде почти невъзможно да се прогнозират последствията. Португалия и Испания ще бъдат следващите. Всъщност европейските правителства разбират, че със спасителния пакет си купуват малко време за себе си и за Гърция, ако наистина очакват, че положението ще се пооправи в следващите три години.
Освен това кредиторите на Гърция също трябва да участват в решаването на проблема. В интервюта Меркел и Шойбле - и двамата са от Християндемократическия съюз - казват, че искат банките да участват в спасителния пакет за Гърция. Другите партии пък настояват банките да бъдат принудени да сторят това. Следвайки примера на изпълнителния директор на Дойче банк Йозеф Акерман, няколко германски компании обещаха да отпуснат между 1 млрд. и 2 млрд. евро - под формата на кредити и чрез покупката на гръцки държавни ценни книжа.
Някой може да определи подобен жест като "лицемерие", тъй като финансовият сектор реализира прилична печалба от затъването на Гърция в заеми. Това може да се разглежда като прагматичен принос. Но преди всичко е признание, че банките не са невинни за бедите на Гърция.
Германският в. "Билд ам Зонтаг" определи неделята (когато бе обявено, че преговорите между Гърция, ЕС и МВФ за спасителния пакет са приключили успешно) като "съдбовен ден за еврото". Дали обаче е така? Почивният ден се оказа изключително изморителен за много от водещите европейски политици.
В неделя сутринта в Атина гръцкият министър-председател Георгиос Папандреу обяви, че се налага по-голямо орязване на разходите в държавния сектор и за целта е изготвен пакет от мерки, който според него е свързан с
"големи жертви" от страна на гръцкия народ
Налага се и повишаване на данъците - освен обявения през март скок на ДДС и данък "лукс" новите мерки включват намаляване на заплатите на служителите в публичния сектор, както и на пенсиите, и увеличаване на пенсионната възраст.
Срещу тези обещания 16-те финансови министри от еврозоната, които се срещнаха в неделя късно вечерта, одобриха отпускането на спасителния пакет за Гърция, след като в продължение на седмици не можеха да се договорят за основните параметри по него. Сделката прави възможно предоставянето на 110 млрд. евро на Гърция в следващите три години - по 45 млрд. евро всяка година. Германия ще даде 22 млрд. евро, а през 2010 г. ще бъдат отпуснати 8.4 млрд. евро.
Споразумението ще бъде прието от европейските държавни и правителствени ръководители на страните от ЕС на извънредна среща на 7 май. Европа вече изпрати ясен сигнал към песимизма, демонстриран от рейтинговите агенции и финансовите пазари. Посланието на Брюксел е, че еврото ще остане силно. И още нещо - Гърция има силни съюзници.
"По-добре е за всички европейци
Нашата мисия е да защитим стабилността на цялата еврозона", заяви германският финансов министър Волфганг Шойбле. "Колкото по-добре се справим с това, толкова по-добре ще бъде за всички европейци".
Остава да се види как ще реагират финансовите пазари на сделката, сключена през уикенда. В понеделник еврото отбеляза лек спад в сутрешната търговия. Неуспешни се оказаха направените досега опити от европейските политици да подкрепят еврото с обясненията за солидарност с Гърция. Европейските срещи, проведени на 11 февруари, на 25 март и на 11 април, оказаха много слабо влияние върху стойността на еврото на пазарите. И така неспособността на Брюксел да успокои пазарите направи сделката от неделя неизбежна.
Правителствата на страните от еврозоната най-после осъзнаха колко сериозна е ситуацията. Германските власти не желаят да бъдат обвинявани повече, че се противопоставят на спасителния план, особено след като рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс" миналата седмица понижи до "рисков" кредитния рейтинг на Гърция.
Берлин се надява до края на седмицата да прокара в парламента необходимото законодателство - със същата бързина, с която бе приет законът за отпускането на държавна помощ за банките през октомври 2008 г. Президентът Хорст Кьолер трябва да подпише закона в петък. Правителството смята, че бързата скорост, с която работи, ще се приеме като знак за сила. Социалдемократите, които са в опозиция, няма да попречат на приемането на закона в парламента, но все още не са обявили дали ще гласуват "за" помощта за Гърция. Партията настоява
търговските банки да поемат своята отговорност
По ирония на съдбата спасителният пакет ще бъде приет в навечерието на 9 май, когато в провинция Северен Рейн-Вестфалия ще бъдат проведени регионални избори. Критиците смятат, че в последните месеци канцлерът Ангела Меркел се опитва точно това да избегне - да не се превърне гръцкият спасителен пакет в част от предизборната кампания. 56% от германците се противопоставят на отпускането на помощ за Гърция, така че решението на правителството по въпроса може да коства гласове в най-населената германска провинция на двете управляващи партии - християндемократите на Меркел и свободните демократи.
А и Меркел има основание да се страхува от гнева на избирателите. Тя знае, че нейният инат накара Атина да предприеме сериозни съкращения на разходите и изпрати непоклатимите кредитни експерти на МВФ да следят действията на гърците. Действията на Меркел доведоха до още по-сериозно влошаване на ситуацията за Гърция. Спасителният пакет за Атина стана по-голям, отколкото се очакваше в началото, тъй като в последните седмици заемите, които тя взимаше от международните пазари, рязко поскъпнаха. Пазарната истерия ставаше все по-голяма. Затова дори американският финансов министър Тимъти Гайтнър се намеси и принуди Берлин да предприеме спешни мерки.
Успехът на спасителния пакет не е сигурен
Не е ясно колко успешно ще се окаже отпускането на финансова помощ за Гърция. Всичко зависи от това какъв ще бъде отговорът на икономиката, на държавните финанси, политическите настроения. Много хора в Гърция и в Европа се чудят по какъв начин драстичните икономии с намаляване на заплати и покачване на данъци ще съживят гръцката икономика. Наскоро Берлин, Лондон и Париж отхвърлиха подобни предложения за съкращаване на публичните средства в техните икономики, тъй като тези мерки биха довели до забавяне на икономическия растеж.
Надеждите, че спасителният пакет ще проработи, се подхранват от изненадващо бързата скорост, с която банките се възстановиха от най-голямата в криза в историята им. Само година след краха на финансовата система през 2008 г. те отново отчитат рекордни печалби, а правителствата, които тогава национализираха банките, за да ги спасят, сега се надяват на печалби от продажбата на дяловете си в тях.
Ситуацията в Гърция може и да има положително развитие. Поне правителството на Германия се опитва да спечели скептично настроените граждани с обяснението, че страната може да спечели, ако Атина върне всички пари, които са й отпуснати като кредит. Въпреки че никой не може да каже дали това някога ще се случи.
Банките имат частична вина
Едно е сигурно: ако Гърция обяви фалит, скоро ще бъде почти невъзможно да се прогнозират последствията. Португалия и Испания ще бъдат следващите. Всъщност европейските правителства разбират, че със спасителния пакет си купуват малко време за себе си и за Гърция, ако наистина очакват, че положението ще се пооправи в следващите три години.
Освен това кредиторите на Гърция също трябва да участват в решаването на проблема. В интервюта Меркел и Шойбле - и двамата са от Християндемократическия съюз - казват, че искат банките да участват в спасителния пакет за Гърция. Другите партии пък настояват банките да бъдат принудени да сторят това. Следвайки примера на изпълнителния директор на Дойче банк Йозеф Акерман, няколко германски компании обещаха да отпуснат между 1 млрд. и 2 млрд. евро - под формата на кредити и чрез покупката на гръцки държавни ценни книжа.
Някой може да определи подобен жест като "лицемерие", тъй като финансовият сектор реализира прилична печалба от затъването на Гърция в заеми. Това може да се разглежда като прагматичен принос. Но преди всичко е признание, че банките не са невинни за бедите на Гърция.
|
| Гръцки демонстранти се бият с търговци по време на протест в Солун на 1 май. |
|
| Гръцкият министър-председател Георгиос Папандреу взе решението за провеждане на тежки и дълбоки реформи, за да излезе страната от безпрецедентната криза. |
АТАКА стартира мащабна акция срещу двойните стандарти на европейската общност. След информацията от неделя, че страните от еврозоната са се споразумели с Гърция да й отпуснат 110 милиарда евро, става ясно, че в ЕС мерят с различен аршин различните държави.
