6 май е Ден на храбростта, посветен е на загиналите български и чужди войни, дали живота си за България. Освен това е професионален празник на военните и на животновъдите.

След 1944 г. българските офицери, сержанти и войници нямат много поводи да се гордеят нито с професионалното си развитие, нито да смятат, че са основен стожер на обществото. Въпреки че всеки офицер започва деня си с обясненията как той единствен е носител и бранител на тези ценности. Краят на Студената война съвсем довърши Българската армия. Дойде демокрацията, която сви приходите на военните. Към 1990 г. българските офицери взимаха три-четири пъти по-големи заплати от инженерите, академиците и дори от партийните секретари по места. Самочувствието им беше много високо, а привилегиите неизброими.

През последните 20 години всички професии загубиха много, но военните все успяваха да съхранят заплати и привилегии. Дори и към настоящия момент хората под пагон от БА са най-високоплатените държавни служители. Запазиха и огромна част от привилегиите и социалните придобивки. Загубиха обаче достойнството си и уважението в обществото. Защо? Защото никой не вярва, че те са последователи на загиналите за свободата български герой, а че са съсловие, за което обществото харчи твърде много пари. Ако в момента се направи социологическо изследване за уважаваните професии, ще се види, че хората под пагон са на едно от последните места.

Защо и тази година ще има парад? Защо ще се харчат дори и 10 лева за бутафорното гастролиране на три хеликоптера и три пеши блока по жълтите павета? Положението на българската армия в момента не е никак розово, но скоро няма и да стане по-розово. Новото ръководство на войската не предприема никакви по-категорични реформи, за да спаси войската от агония.

За девет месеца МО е свършило следното: успя да прокара поправки в закона за отбрана, има нов устройствен правилник, според който след 25 май може и да бъдат съкратени 215 души от системата, изпрати няколко сигнала до прокуратурата за нарушения на предното правителство и пребоядиса двете розови БМВ-та.

Това са все неща, които



няма как да доведат до сериозната и ефективна реформа в отбраната



Военните начело с пенсионирания генерал и военен министър Аню Ангелов бранят всичко около себе си, затваряйки си очите, че бюджетът на МО няма да стигне и до септември. Отдавна администрацията трябваше да бъде съкратена поне наполовина. Най-малкото пенсионираните военни, които в момента работят като държавни служители, трябваше да напуснат системата. Те обаче не искат да напуснат, тъй като вече били пенсионирани и не подлежат отново на пенсия. Един казус, който нито един от 20-те юрисконсулти на МО не иска да реши. Пенсионерите, които преди време са си взели 20-те заплати, сега очакват да вземат и по 6 заплати при прекратяване на договорите им като държавни служители.

Най-странно и несигурно остава поведението на военния министър Аню Ангелов, който подсказа кой командва в МО. Първо той обяви, че най-вероятно ще трябва да се търси да бъдат прекратени договорите за доставка на нови транспортни хеликоптери и самолети за ВВС. На следващия ден с треперещ глас уточни, че не е бил правилно разбран и това ще е една от най-крайните мерки.

Каква е действителността. Властващите



посредници по тези сделки приземиха о.р. ген.-лейтенант Ангелов,



тъй като едно прекратяване на договорите ще доведе до милиони загуби за тях и продавачите. Факт е обаче, че ако спешно не се откажем от доставката на последните 6 хеликоптера "Пантер" от "Еврокоптер" и три самолета "Спартан" от "Аления аеронавтика", армията ще дължи пари поне още пет години. Да не говорим, че ще се трупат неустойки и лихви. Но както призна в интервю за "Сега" бившият военен министър Николай Свинаров, комисионните по тези сделки са около 15% от стойността на договора, а за хеликоптерите - дори 30%. Според него тези комисионни отивали при посредниците, които се ангажирали да доведат и сделките докрай. Армията няма никакви шансове да изплува в бюджета за тази година, тъй като се бави и с разпореждането на излишните войскови райони. За девет месеца ръководството на МО не можа да реши кои са имотите, които може да прехвърли на общини и други държавни организации, за да спести пари от охраната им.

Едно е сигурно - че още през есента военните ще обявят, че са "на червено" и ще искат допълнителни средства. Дотогава може и държавата да е фалирала, така че заедно с военните и обикновените хора ще излязат на улицата да пушат. Но военните ще устояват правата си докрай и храбро ще бранят своята агония.