Арман Бабикян е роден през 1967 г. Дългогодишен журналист в БНР и радио "Свободна Европа". През 2002 г. създава Агенция за политически маркетинг и ПР. Работил е за повече от 16 изборни кампании.



- Г-н Бабикян, "Синята коалиция" вече 9 месеца подкрепя правителството на ГЕРБ. Според вас повече печели или повече губи тя от тази си политика?

- Зависи какво се смята за печалба и какво за загуба. Със сигурност "Синята коалиция" повече гласоподаватели не си е осигурила или поне така изглежда от социологическите изследвания. От друга страна, сините често заявяват цели, които са свързани с други неща, различни от електоралното влияние. А именно - постигане на определени реформи в определени сектори. В това отношение може да се смята, че сините се опитват да притискат, в най-добрия смисъл на думата, управляващите, за да бъдат постигнати част от тези неща. Дали успяват, е друг въпрос. Както се вижда, дори малките случаи, в които успяха, бяха с лека ръка маргинализирани от премиера Бойко Борисов. Той ги описа едва ли не като изпреварваща информация за неговите действия, каквато "Синята коалиция" има и се е похвалила с нея пред медиите. Това означава, че нищо добро не очаква "Синята коалиция" във взаимоотношенията им с ГЕРБ, защото не се вижда елементарно партньорско уважение.

На "Синята коалиция" й трябва гръбначен стълб. Това означава, че хората в нея трябва да бъдат безкомпромисни, когато говорят за реформите, и критични, когато те не се случват. А не да се опитват да пласират зам.-кметове в София или за други постове. На сините им се наложи да преглътнат много неща, ако говорим от гледна точка на правоверния седесар или синьокоалиционер. Има министри и областни управители, които са били в ДС и т.н. Но Борисов си дава много ясна сметка, че е прибрал, каквото е могъл, от лявомислещия електорат. Същото важи и за центъра, а едва ли разчита да вземе нещо от ДПС. Единствената територия, която подлежи или на абсорбиране, или на унищожение, се намира вдясно. Меденият месец между "Синята коалиция" и ГЕРБ е илюзия.

- Сините често показват непоследователност. Първо изразяват резерви и дори намекват, че няма да подкрепят ГЕРБ, а в крайна сметка дават подкрепа в аванс. За последно това се случи при гласуването на новия здравен министър. Не объркват ли по този начин малкото си останали избиратели?

- Със сигурност това обърква хората. Дори когато правиш подобни движения, ти трябва да си достатъчно аргументиран и да можеш да обясниш защо правиш едното или другото. В случая с новия здравен министър такова обяснение не прозвуча или поне не беше достатъчно ясно и силно. "Синята коалиция" все пак възникна като брак по сметка между СДС и ДСБ. Борисов често ги атакува, че ги е видял и тях как са управлявали. Лидерът на СДС Мартин Димитров обаче не е управлявал. СДС в този си вид не е онзи СДС, който управляваше. Но в тази сдвоена форма са много лесна мишена. Иван Костов е свикнал да се държи като мишена, но не и Димитров.

- Успешен проект ли се оказа "Синята коалиция" според вас?

- Ако целта е била да се влезе просто в НС - да.

- В началото целта беше да се вземат повече гласове от ДПС.

- Това категорично не стана. Дори бяха спечелени по-малко мандати, отколкото в предната битност на СДС и ДСБ. Оказа се, че сливането не е донесло ефект. По-лошото е, че Димитров декларира публично, че носи новото, свежото, младото в рамките на СДС. Долепен до противоречивата история от управлението на СДС в лицето на Костов, той губи възможност да се отличи от миналото и да тръгне напред.

- Очевидно е обаче, че повечето седесари одобряват коалицията с ДСБ, след като Димитров спечели за втори път вътрешните избори.

- Да, разбира се. Ако целта е политика на оцеляване и прескачане на 4% - да, това се случи.

- Не смятате ли, че СДС щеше и сам да ги прескочи?

- Сега можем да кажем всичко. Мисля, че да, но това не е толкова важно. Факт е, че политиката на вегетиране и оцеляване не дава много добри перспективи. Партия, която води такава политика, може ли да дойде на власт някога? Такава партия много трудно привлича последователи.

Не може да се отрече, че сините се опитват да наложат един спокоен тон в политиката, да предлагат решенията си разумно, да бъдат полезни на управляващите. Този тон се опита да наложи царят навремето. В тройната коалиция НДСВ си мислеха, че хората ще разберат как хубавите, пропазарни и пролиберални икономически идеи се лансират под натиска на НДСВ. И че избирателят ще раздели зърното от плявата и партията ще получи своята заслужена оценка. Изборите показаха точно обратното.

- Смятате ли, че "Синята коалиция" ще се яви в този формат на местните избори?

- Да, защо не. Противоречия има много на различни места. По време на местните избори форматът е доста шарен. На някои места няма представители на коалицията или пък има само на една от двете партии. Ако коалициите по места обаче обхващат само СДС и ДСБ, резултатът ще е доста тъжен.

- Смятате ли, че ГЕРБ успя да убеди хората, че е истинска дясна партия?

- Категорично не. Напротив, тази партия спечели и управлява като партия на лицето Борисов. Това не е разбирането за дясна партия. Самият Борисов има доста объркани представи за ляво и дясно. От последните му изявления се разбра, че мерките на правителството, които са насочени към социално подпомагане, били леви, т.е. добри. Подразбира се, че другите, човеконенавистническите, мерки са десни и лоши. Това е едно доста примитивно разбиране за ляво и дясно.

Факт е, че в зенита на своите развитие, още преди да е изпитал негативите на властта, Борисов не успя да привлече хората, които гласуваха за "Синята коалиция". Доста е трудно да се повярва, че сега, когато се вижда дали той знае и може да управлява, ще успее да ги привлече. ГЕРБ не е демократична партия. Борисов се събужда една сутрин и номинира за президент вътрешния министър. Мислите ли, че някоя низова организация на ГЕРБ е провела заседание по този въпрос?

- Казахте, че сега е моментът, в който се вижда дали Борисов знае и може да управлява. Дотук какво се видя?

- Трудно е да се дават категорични оценки в момента. Не бих казал, че се справят особено добре с икономиката, социалните проблеми. Това, което преди всичко се случва, са серия от арести и обилно говорене за лошото наследство. Липсват реалните и обективни прозрачни цифри - колко получихме, какво направихме с него, какво предстои да направим и какво обещаваме да направим. Дори прословутите 2 млрд., които били по анекси, не бяха показани пред парламента, за да се види къде са загробени тези пари. И как така никой не ги откри 9 месеца и изведнъж изскочиха.

Не може да се отрече обаче, че част от ударите срещу някои знакови лица на организираната престъпност бяха точно това, което населението очакваше и което трябваше да се случи. Трупаното с години желание за възмездие и мъст получи своето удовлетворение. Има социологически данни, според които хората искат да бъдат арестувани деребеите, макар да не смятат, че те ще бъдат осъдени. Усещането за липсата на справедливост е огромно и за него не Борисов носи вина.

Основният проблем в момента е кризата - спадането на доходите, спадането на оборотите на фирмите, верижният им фалит, огромната междуфирмена задлъжнялост, растящата безработица. На този фронт не се случва нищо добро. С икономии не можеш да побутнеш държавата да тръгне напред.