Евросъюзът тръгна на война за спасяване на еврото от международните спекуланти и сърцето на България трепна от радост, че я канят да се включи в справедлива кауза. "За първи път от въвеждането на еврото се създава механизъм, в който и страните от ЕС, които като България не са членки на еврозоната, участват в изработване и одобрение на споразумение", заяви гордо финансовият министър Симеон Дянков. Той забрави в Брюксел, че представлява държава, определена от неговия началник премиера Бойко Борисов като "обран бостан", и на бос крак ни записа доброволец в новата европейска война, в която ще се стреля с държавни финанси. Те пък са парите, които правителствата успяват да извадят от джобовете на своите данъкоплатци.

Българино, гордей се, че с твоята заплата, която е 10 пъти по-ниска от средната в Европа, те смятат за европеец като останалите! На първо време ще станеш гарант за 521 млн. евро (над 1 млрд. лв.) по дълговете на доста по-богати държави, които дори не са те питали какво мислиш, когато са теглили заеми, но ако България спешно се озове в еврозоната, ще имаш честта да се завъртиш като зъбно колело с гаранция от 3.8 млрд. евро (7.6 млрд. лв.) в новия европейски механизъм, под който точно в Деня на победата се подписа министър Дянков. Бойният лозунг е



"Всеки българин - с 1000 лева за еврозоната!"



Няма да се правят изключения за пенсионери и малолетни.

Как се разпределят задачите в тази справедлива кауза? Според участието на всяка държава в капитала на Европейската централна банка (ЕЦБ). В него БНБ има дял от 0,8686%. Скромен е, но зависи с каква сума се съпоставя. Общият гаранционен пакет на ЕС за държавите, изпаднали в криза с дълговете си (Гърция, Испания, Ирландия, Португалия), възлиза на 500 млрд. евро. От тях 440 млрд. се падат на държавите от еврозоната, сред които България засега не фигурира. Принос дава обаче и Европейската комисия с 60 млрд. евро годишно, която представлява всички държави в ЕС, а не само членуващите в еврозоната. По нейна линия България обеща, че ако задлъжнелите държави спрат да погасяват колосалните си заеми, ще плати 1 млрд. лв. вместо тях. Все едно съседът ви да си купи кола на лизинг, без дори да ви е питал, и след това да поиска да му погасявате вноските, защото е закъсал. Не е много справедливо, а още по-несправедливо е, ако дори не ви е съсед, но ви вкарва в разходи само защото един ден бихте могли да съжителствате. Такъв е случаят с България, която още не е член на еврозоната.

Какво щеше да стане обаче, ако вече бяхме съседи по евроневоли с големите длъжници? Не е нужно да се затормозяваме с изчисления, а трябва само да гледаме примера на Словакия, най-новия член на еврозоната, която е съпоставима по размери с България. Още преди да отиде на кризисната среща в Брюксел в неделя, нейният премиер Роберт Фицо ревеше с пълен глас: "Няма да платим!" Той още не знаеше какъв спасителен механизъм ще бъде приет за еврозоната и охкаше само от бремето, което му се стовари няколко дни по-рано от спешния план за Гърция. Спасителният пакет ангажира само държавите, възприели вече еврото, и затова не засегна България. За разлика от гаранционния механизъм, който ще бъде задействан само в аварийна ситуация, планът за Гърция означава събиране на пари още сега, за да се погасят падежите по дълговете й през следващите три години. В общата сума от 110 млрд. евро участие има и Международният валутен фонд с 30 млрд., но останалите 80 млрд. трябва да дойдат от 16-те в еврозоната. От цялата сума 0,6934% се падат на Словакия, което прави 554 млн. евро.



За да ги плати, самата тя ще трябва да вземе заем,



т.е. дългът на Гърция да се превърне частично в неин дълг, което означава, че всеки словак от 5-милионното население ще задлъжнее поне със 100 евро, защото някой грък вече си е напазарувал нещо с тях.

Ако България беше в еврозоната, почти същото щеше да е положението на всеки българин, защото щеше да й се падне да погасява близо 700 млн. евро гръцки дълг, т.е. по 100 евро (200 лв.) на български гражданин. Разбира се, Гърция щеше да й дължи тези пари, което би означавало, че българските данъкоплатци заедно с европейските биха иззели ролята на банките кредиторки и спекулантите, срещу които уж се води войната за спасяване на еврото. Онези, които са наливали лесни пари, ще си ги върнат с лихвите, а европейските държави, т.е. техните данъкоплатци, ще застанат на дежурство да чакат някой ден да си ги възстановят. Ще ги видят обратно, колкото България си върна дълга от Ирак и Сирия, даден по линия на социалистическата солидарност.

Иначе по линия на европейската солидарност имаме хипотетична възможност да вземем до 2013 г. близо 7 млрд. евро от структурните фондове на ЕС. По средата на 7-годишния бюджетен период вече сме усвоили 4% от тази сума, както разкри министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Това прави 280 млн. евро. Като се съпоставят приходите с очертаващите се разходи, България спокойно може да се нареди сред нетните донори в ЕС. Ако не джобовете ни, това трябва да помпа нашето самочувствие. За целта трябва да повтаряме думите на премиера Бойко Борисов от футболния му мач срещу сборния състав на Европа: "В момента сме най-добре в ЕС".