"Другарят Мугабе е начело с огромно мнозинство," тържествено оповести в сряда държавното радио в Зимбабве, съобщавайки за резултатите от проточилите се три дни президентски избори в страната. С победата в тях 78-годишният Робърт Мугабе - легендарният марксистки водач от борбата за независимост, който е бил премиер на Зимбабве от 1980 до 1987 г., а от 1987 г. досега е несменяем президент, си осигурява четвърти мандат като държавен глава.

Кадри от преброяването показаха усърдни служители, покатерили се върху отрупани с бюлетини от урните маси, да подмятат тези бюлетини и с ръце, и с крака - за по-скоростно отчитане на резултатите...

----------------------------

Опозицията отказа да признае изборните резултати. Чужди дипломати алармираха за нарушения и за спънки на властите пред основния съперник на Мугабе - лидера на Движението за демократични промени и любимеца на местните бели фермери Морган Цвангираи. Самото гласуване, обявено като двудневно, се наложи да продължи и трети ден по настояване на Цвангираи. Той обяви, че официалните органи нарочно бавят процеса и задръстват изборните бюра с огромни опашки, за да не успеят всичките му привърженици да гласуват. Партията му ДДП искаше да се гласува даже и четвърти ден, но властите отказаха.

Цвангираи получи твърда подкрепа от Запада - и от САЩ, и от ЕС, откъдето вече от доста време се сипят обвинения срещу Мугабе в авторитаризъм и нарушения на човешките права. Дори му бе наложена забрана да пътува в страните от Евросъюза. За да запушат устата на критиците, властите насред изборните страсти арестуваха и обвиниха един от най-близките съратници на Цвангираи - Уелшман Нкубе, че е заговорничил за убийството на Мугабе на тайна среща в Канада, в която участвал и самият Цвангираи заедно с още един активист на ДДП. Набеденото трио дружно обяви, че това е лъжа и обвини Мугабе, че "опетнява опозицията" с цел "да фалшифицира вота".

В крайна сметка единствените чужди наблюдатели на изборите - южноафриканските, ги обявиха за "легитимни". Американски висш дипломат обаче ги нарече от Йоханесбург "тотално опорочени". Наблюдатели от ЕС изобщо нямаше - от Брюксел си отзоваха протестно целия екип, след като на 16 февруари определеният да го оглави шведски дипломат Пиер Шори бе изгонен от Хараре.

Откъде пламна тази люта неприязън между управляващия общо вече 22 години африкански ветеран и доскоро благосклонния към него Запад? Отговорът е прост - от боя за земите на белите фермери, заради който



Мугабе си спечели прозвището "черен расист"



Конфликтът пламна през 2000 г. - навръх 20-годишнината от първите мултирасови избори в някогашната Южна Родезия (старото име на Зимбабве) и от победата в тях на партията на Мугабе Африкански национален съюз - Патриотичен фронт (ЗАНУ-ПФ). Президентът обяви, че "ветераните от войната за независимост" вече не могат да търпят 1/3 от зимбабвийската земя да продължава да е собственост на едва 0,6% от 12-милионното зимбабвийско население - още повече, че тези 0,6% са потомци на едновремешните британски колонизатори. И че е назрял моментът за радикална аграрна реформа.

Това послужи като сигнал за въпросните "ветерани", които се хвърлиха с ножове, копия и колове да атакуват фермите на бялото малцинство и да пребиват и прогонват собствениците. Няколко оказали съпротива фермери бяха убити, превзети бяха към 800 ферми. Белите масово започнаха да си зарязват владенията и да бягат в ЮАР и Великобритания.

Въпреки че официално Мугабе призова към спазване на закона, на дело не бе направено почти нищо за санкциониране на погромаджиите. Дори бе приет закон, който постановяваше отнемане на земите на белите в полза на държавата, като изплащането на компенсации се вменяваше на Великобритания заради греховете й от колониалното минало.

Лондон настръхна и отказа да приеме такива правила. Вашингтон също се наежи и спря помощта си за реформите в аграрния сектор на Зимбабве.

Мугабе обаче не отстъпи. В резултат на национализацията му процъфтяващото дотогава селско стопанство на страната рухна. Това не го спря да приложи радикални мерки и в цялата икономика, като обяви категоричен отказ от пазарните принципи. Той реши държавата да поема предприятията, които собствениците закриват и които бъдат уличени в спекула. "Несъгласните с това бизнесмени да си стягат багажа и да си ходят. Ние



заедно с трудещите се ще реорганизираме техните фирми



и тогава най-после онзи социализъм, към който се стремяхме, ще започне да се претворява в живота", оповести Мугабе.

Критиците го обвиняват, че за 22-те му години на власт е превърнал проспериращата някога държава в "царство на корупцията и неефективното управление". Според зимбабвийския икономист Якоб Чикухва, цитиран от британския в. "Индипендънт", "през 1980 г. зимбабвийският долар бе по-силна валута и от американския, а 20 г. по-късно той се девалвира с 3690%".

За влошаване на икономическото положение допринесе и издръжката на 10-хилядната зимбабвийска войска в съседно Конго, пратена там в помощ на атакуваното от местни бунтовници правителство.

Впрочем, самият Мугабе



стана навремето африканска легенда именно като бунтовник



Десетилетия наред той воюваше в тогавашната Южна Родезия с расисткия режим на бялото малцинство, оглавявано от Ян Смит. Първоначално Мугабе е деец в Съюза на африканския народ на Зимбабве (ЗАПУ) начело с Джошуа Нкомо, но през 1963 г. основава свое собствено, по-радикално крило - Африкански национален съюз на Зимбабве (ЗАНУ). Преследван и арестуван, той прекарва в затвора 11 години. През 1979 г., когато в Лондон започва конференция за регулиране на положението в Южна Родезия и за предаване на властта в ръцете на черното мнозинство, групировката му, която води успешна партизанска война, наброява 20 000 души. Междувременно той се е съюзил с Нкомо и двамата са основали Патриотичен фронт. След първите свободни избори през 1980 г., които се смятат и за фактическо обявяване на независимостта на Зимбабве, става премиер. И оттогава не слиза от върха.

Маркистката фразеология и екстравагантните оценки са негова запазена марка, която доскоро бе сравнително лесно понасяна от Запада. Скандалът с белите фермери обаче сложи край на взаимната търпимост. Ядосан от твърдото застъпничество на Великобритания за нейните бивши бели поданици, Мугабе й го върна с язвителни нападки срещу



"гейското правителство на гейското кралство"



Зимбабвийският лидер отдавна е известен с нетърпимостта си към сексуалните отклонения. Той дори наложи закон, който квалифицира хомосексуализма като "неестествен сексуален акт" и го наказва със затвор до 10 г.

Заради тази си фобия Мугабе два пъти бе и обект на нападения от един и същи борец за гей-права - британеца Питър Течел. Веднъж през 1999 г. в Лондон и веднъж през 2000 г. в Брюксел Течел се опита да наложи на гостуващия там Мугабе "граждански арест" заради "потъпкване на сексуалните свободи", но и двата пъти бе набит от охраната. След втория бой гей-активистът обяви пред журналисти: "Поне показах на Мугабе, че не може безпрепятствено да се разхожда по столиците на света."

Явно същото са искали да покажат и властите на САЩ, когато по време на Срещата на хилядолетието на световните лидери в Ню Йорк през 2000 г. връчиха на президента на Зимбабве съдебен иск за 400 млн. долара - заради нарушения в протеклите тогава парламентарни избори. През февруари т.г. пък Мугабе бе лишен и от правото да пътува в страните от ЕС, след като Брюксел му наложи санкции. Явно вече ще му е трудно да подобри досегашния си рекорд по брой на задгранични пътувания в качеството си на държавен глава - над 300, с които дори попадна в Книгата на рекордите на Гинес...