Новоприетите страни в Евросъюза не се стремят да влияят върху вземането на решения и обикновено само подкрепят инициативите на Съвета на ЕС, съобщи "Юроактив", който се позовава на изследване проведено от факултета за политически науки на университета "Комениус" в Словакия. Авторите на изследването в продължение на две години и половина са провели повече от 100 интервюта с дипломати в Брюксел и други европейски столици. Те стигнали до извода, че Словакия, Чехия, Полша, Унгария, Словения, Литва, Латвия, Естония, България, Румъния не са успявали, а и не са опитвали да влияят съществено при обсъжданията и приемането на решения. Тази констатацията важи дори за такива сфери като енергетиката и политиката на добросъседството, в които приетите през 2004 и 2007 г. страни членки имат специфични интереси.

Новите членове рядко гласували срещу дискутирано решение на Съвета на министрите, обясни Владимир Билшик от университета. Средно изчислено подкрепата в ЕС за "разделящите решения", които се гласуват с квалифицирано мнозинство, е 93.7%. Само при Полша и Литва този показател е по-нисък. През периода 2004-2009 г. Полша подкрепи 91.2% от обсъжданите решения, а Литва 92% процента. "Юроактив" припомня, че през 2008 г. Варшава и Вилнюс са гласували срещу подновяването на преговорите за подписването на нов договор за стратегическо сътрудничество между ЕС и Русия. За разлика от новоприетите същият показател при старите страни членки е по-нисък - Холандия е подкрепила 89% от "разделящите решения", Великобритания 87.9%, а Швеция 83.7%.

Интересни са данните за 150-те решения, взети с квалифицирано мнозинство през 2009 г. Великобритания е подкрепила 88.6% от тях, Австрия 86%, а Дания 74 на сто. За сравнение повечето страни от Източна Европа - Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Естония, Литва, Полша и България - не са оспорвали нито едно решение, одобрявано с квалифицирано мнозинство. Тяхното одобрение е достигало смайващите 100%. Само Румъния и Латвия имат малко по-ниско равнище на одобрение - съответно 98% и 96 на сто, разкри проучването. Според авторите съществуващите регионални формати, като Вишеградската четворка (Чехия, Словакия, Полша и Унгария), не са генерирали основна инициатива след 2004 г. Проучването показва още, че новите страни членки подкрепят задълбочаването на евроинтеграцията с изключение на някои области като данъчното облагане и социалната политика. Владимир Билшик констатира още, че противно на страховете процесът на вземане на решения не се оказал по-труден след разширяването на ЕС с 12-те нови страни.