Съветът за сигурност на ООН одобри новата, четвърта поред резолюция със санкции срещу Иран заради ядрената му програма, предадоха агенциите. "За" гласуваха 12 държави, "против" Бразилия и Турция, а Ливан се въздържа. Русия и Китай подкрепиха резолюцията. Санкциите се въвеждат за срок от 4 години.

Резолюцията предвижда да се блокират възможностите на Иран да инвестира в някои дейности на уранови мини в чужбина, а корабите му да бъдат проверявани в открито море. За целта страните - членки на ООН, са призовани да бъдат бдителни спрямо паричните транзакции с участието на ирански банки. Планира се механизъм за международен мониторинг, който ще контролира придвижването на товарните кораби и ще извършва проверки при наличието на съмнения, че превозват товари, свързани с ядрените ракетни програми на Иран. Забранява се и продажбата на 8 вида въоръжения на Иран, включително на ракети и щурмови хеликоптери. Предвиждат се и санкции срещу 41 ирански фирми, банки и лица.

Поводът за резолюцията е отказът на Техеран да даде на международната общност възможността да контролира националната му ядрена програма и да спре обогатяването на уран на своя територия. САЩ и повечето страни от Запада се безпокоят, че Иран се стреми да създаде собствено ядрено оръжие зад фасадата на мирната ядрена енергетика.

По настояване на Русия и Китай санкциите са формулирани така, че да не предизвикват хуманитарни катастрофа и да не засегнат гражданското население.

Гласуването на Бразилия и Турция оправда очакванията на експертите. Турция и Бразилия подписаха с Иран споразумение за дообогатяване на иранския уран извън Иран, като в замяна той ще получава ядрено гориво от чужбина за изследователския си реактор. Размяната трябваше да стане с участието на т.нар. Виенска група, включваща САЩ, Русия, Франция и Международната агенция за ядрена енергия (МААЕ). Часове обаче преди гласуването МААЕ съобщи, че САЩ, Русия и Франция отхвърлят предложението за размяната.

Водещият ирански опозиционен политик Мир-Хосейн Мусави е замесен в избиването на 10 000 ирански дисиденти през 1988 г., разкри видният британски правозащитник Джофри Робъртсън. Като премиер на Иран по време на аятолах Хомейни той е издал заповед да бъдат екзекутирани дисидентите без съд заради отказа им да променят политическите и религиозните си убеждения.