"Дъщеря ми вече е във втората година отпуск по майчинство за гледане на детето си. Попитах "Личен състав" за платен годишен отпуск заради тези две години, но ми беше отговорено, че това е по усмотрение на директора. Моля да ми отговорите имат ли майките право на платен отпуск и за двете години майчинство, тъй като получавам от различни места различни тълкувания. Моля, посочете и члена от закона, за да няма повече недоразумения по този важен за майките въпрос."

Пита Кирилка Георгиева от Своге



Отговорът на въпросите е в Кодекса на труда (КТ) и в Кодекса за задължителното обществено осигуряване (КЗОО).

На майките се полагат 135 дни отпуск по бременност и раждане, от които 45 преди раждане на детето. След изтичането на този отпуск майката и осиновителката имат право на допълнителен отпуск за гледане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст. Това право се отнася за отглеждане на първо, второ и трето дете. За всяко следващо дете отпускът е 6 месеца. През този период от време майката/осиновителката получава обезщетение в размер на минималната работна заплата, установена за страната. Времето се признава за трудов стаж. Отпускът със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение.

Непосредствено след този отпуск, който е уреден в чл.164 от Кодекса на труда, майката има право да ползва и неплатен отпуск докато детето навърши 3 години. Това право не може да й бъде отказано, достатъчно е работничката или служителката писмено да го поискат от работодателя си. Със съгласието на майката този отпуск се ползва от бащата или от един от родителите. Времето, през което се ползва и този отпуск, се признава за трудов стаж.

Съгласно чл. 352 и чл. 354 от КТ за трудов стаж се признава времето, през което майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст. По силата на Наредбата за отпуските и почивките за периода на отглеждане на малко дете до 2-3-годишна възраст се полага платен годишен отпуск, след като се върнат на работа. След навършване на 3-годишна възраст на детето може да се ползва платен годишен отпуск и за този неплатен период. За него е характерно, че за времето не се плаща обезщетение, но се дължи платен годишен отпуск от страна на работодателя.

Нормите на КТ и КЗОО са императивни и изпълнението им не зависи от волята на работодателя. В конкретния случай работодателят неправомерно си е присвоил правомощия, които няма по закон. Отпуските за майките в нашето законодателство са уредени на принципа на уведомителния режим. Достатъчно е писменото уведомление от работничката или служителката да достигне до нейния работодател. Това става най-често с подаване на заявлението в деловодството на предприятието. Директорът може и да не е съгласен (поради производствени причини), но това не може да спре майката да си гледа детето вкъщи. Дори когато майката е с дете до 7-годишна възраст, платеният годишен отпуск за съответната година се ползва през лятото, а по нейна преценка или желание - и през друго време на годината. Платените отпуски за минали години, включително и такива, които се полагат за времето на майчинството (т. е. до 3-годишната възраст на детето), не се губят по давност. Те се натрупват и работничката или служителката е длъжна реално да ги ползва, за да възстанови физическите си сили и пълноценно да работи.

До 31 март тази година е възможно да се стигне и до писмено споразумение между работника или служителя и работодателя натрупаните през предходни години отпуски до края на 2000 г. да се изплатят изцяло или отчасти. По изключение това става, без да се прекратява трудовото правоотношение. Принципът обаче е отпуск да се ползва винаги реално, а паричното обезщетение се дължи само при прекратяване на трудовото правоотношение.