|
| Димитър Денков |
Още тогава те знаели, че при всичките опити за опазване като свидетелства за времето остават само някакви фрагменти; при това не е никак задължително това да са фрагментите от най-важното за съвременниците. Историята за тия хора, работещи предимно с книги, не е била нищо друго освен поредица от текстове, чиято единствена връзка са няколко повтарящи се имена, действия и страсти. Илюзията за непрекъснатост се осигурявала от наставящите се разкази, в които всеки двадесетгодишен период изглежда миг откъм хилядолетието. Затова и текстовете, напълно естествено, можели да се четат като един. Голяма част от текстовете за тия игри били с битово, развлекателно и дори сексуално съдържание; имало и много легенди и поверия, записвани както от съвсем неуки хора, така и от твърде учени, които често пъти не разбирали някои думи, но ги употребявали с безкрайна сериозност. Някои смятат, че цялата ни представа за история и култура на античността е следствие на такива игри. Още по-встрастени в играта библиотекари и преводачи пък сме на мнение, че плод на такива занимания са свещените книги на днешните религии, повечето философски системи и почти всички политически идеологии.
Както тогава, така
и днес подобни игри са полезни
дори само с това, че помагат да се успокоят неврозите, предизвикани от религиозните, политическите и историческите спорове на съвременността. С което човек може да погледне някак по-безстрастно на случващото се.
Както би се получило, ако изиграем тая игра с ей тия два текста. Бъдещите хора надали ще знаят, че единият е обобщение на статия, посветена според английското резюме на so-called Dimitrov's 'Child of September' Pioneer Organization as well as of the related ideological discourse; другият е пък част от вчерашен репортаж на vsekiden.com за най-масовото събитие тая седмица в София. Та ето ги текстовете; по правилата на играта нека ги четем като един.
"Корените на пионерската организация в България се проследяват от възникването на скаутската организация до пренасянето и на нова почва в социалистическите страни под формата на политическа организация за деца. Макар и да наследява традициите на скаутите, Димитровската пионерска организация получава по-различна задача от първообраза си. Тя социализира децата в идеологическата публична норма, превръщайки ги в равнопоставени на възрастните субекти. Това съдейства пионерите да бъдат мислени през призмата на бъдещото им осъществяване като комунисти, т.е. идентичността им винаги е трансцендента спрямо самите тях. С ерозията на идеологическата норма като фундамент на идеологическата публичност започва постепенно автономизиране на детето от идеологическите му функции и свързаното с него представяне чрез приписване на самостойно и самобитно светоусещане.
10-годишни момиченца с къси поли и тежък грим
пеят с пълно гърло поредния хит на Ивана
Случката е от снощи, а поводът е грандиозният концерт "20 години "Пайнер". Над 10 хиляди фенове на попфолка се събраха пред храм-паметника "Св. Александър Невски", за да отбележат юбилея на фирмата. Началото постави Галена с песента "Знам диагнозата", а след нея на сцената се качиха Глория, Ивана, Камелия, Преслава, Анелия и останалите звезди на димитровградската музикална компания. Само който не е ходил на подобен концерт, не знае какво да очаква, а то винаги е едно и също - оскъдно облечени певици, призиви "Хайде да ви видя ръчичките горе!" и поне два часа фолк музика. И този път най-скандално облечена бе Камелия. Полугола, тя буквално взриви публиката още при появата си, а екзалтираните тийнейджъри без свян й споделяха на глас мокрите си сънища с нейно участие."
Херменевтите и историците от 3010 г., които ще попаднат на тоя единен текст, с пълно право ще напишат горе-долу това. "Преди хиляда години децата в България били организирани от някой си Димитров от Димитровград в особен инициационен култ с две разклонения, за което говори разночетенето на името им - пионери и пайнери. Едните, пионерите, изповядвали мистична любов към бъдещото единение с общността и насила се правели на по-възрастни от това, което са. Пайнерите пък, които несъмнено били повече, се събирали с хиляди пред храмовете и славели жриците на Димитровия или димитровградския култ. Въпросните жрици със страстни движения показвали на децата начина, по който се постигат самобитни усещания. Така те ставали възрастни още по-рано, отколкото пионерите и разказвали сънищата си с участието на най-голата жрица на култа. Какво е станало с тоя култ, текстовете не съобщават. Според отломките на споменатия храм, разкрит при прокарването на третата линия на метрото в София, може обаче да се съди, че е продължил доста време - археолозите намират стъклени вместилища на течности, с които децата вероятно са се подмокряли, странни кутии с изображение на червен бик и лапа на бронзов лъв."
Разбира се, това е само хипотеза, но мога да се обзаложа, че след хиляда години никой няма да се спомня за заканите пред храмовете да нямало концерти за деца, които и бездруго трябва да са с придружители след 22.00.
Иначе това, което със сигурност ще остане и след хиляда години в някой текст, ще е следното твърде безинтересно събитие от седмицата. То също е свързано с книги и библиотеки, но поради сериозното внимание, което у нас обръщаме на простотии, остана напълно незабелязано. Човекът, заемащ може би най-старата щатна длъжност в света - префектът на Ватиканска апостолическа библиотека кардинал Рафаеле Фарина, стана почетен доктор на Софийския университет. Той изнесе лекция за Евсевий Кесарийски и Константин Велики.
Аулата беше полупразна, което позволяваше още по-добре да се види, че историята не е това, което съвременниците си мислят.
