Боряна Димитрова е родена през 1961 г. в София. Завършила е френската езикова гимназия "Антоан дьо Ламартин" и социология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирала е политически и електорални изследвания във Франция. Управляващ директор на социологическа агенция "Алфа Рисърч".

-------------------------

- Бойко Борисов със спадащ рейтинг звучи почти като виц. Нима и той е подвластен на политическа ерозия?

- "Виц, ама не", ако си позволя да перифразирам Петко Бочаров от началото на прехода.

- Въз основа на сравнителните данни за предишни кабинети каква съдба очаква това правителство със спадащ рейтинг на първата година от мандата, но и с опразнена хазна - за разлика от тези на Сакскобургготски и Станишев, които управляваха във време на икономически подем?

- Всяко правителство има различни основания за загуба на подкрепа. При Костов обръщането между положителни и отрицателни оценки дойде в края на втората година, при Сакскобургготски - на шестия месец, а при Станишев - на четвъртия. И трите правителства изкараха мандата си, но след всяко едно от тях възникваха нови политическите реалности.

Да, наистина, предишните два кабинета управляваха във време на икономически подем. Това беше добре за бизнеса и гражданите, но изкушаваше правителствата безотговорно да харчат и да си спестяват непопулярни мерки. Така нереформирани останаха сектори като здравеопазването, администрацията, МВР, отбраната, висшето образование, които, хем гълтаха огромни средства, хем хронично страдаха от недостиг на финанси. Щедрият паричен поток към затворени и слабо подлежащи на контрол институции обаче е идеалната среда за корупция. Тъкмо на вълната на недоволството от подобни безогледни практики ГЕРБ спечели изборите.

Какво се случи в първите шест месеца от неговото управление? Икономическата криза напредваше, рецесията се задълбочаваше, а с нея намаляха притоците от данъци, нарасна безработицата, сви се БВП. В тази ситуация, която вероятно от ГЕРБ недооцениха и в която вече не можеха да се харчат "лесни пари", те не извършиха нещо много важно - нито направиха задълбочен анализ, нито промениха балансите в публичните разходи в условията за правене на бизнес. Като резултат бяха "отложени" парите за разплащане с бизнеса, а отсъствието на ясни приоритети и лобистки натиск доведе до онези смешно-абсурдни ситуации при гласуването на бюджета - днес облагаме ракията, утре - хазарта; и пак ракията, и пак хазарта, докато накрая премиерът "спаси ракията на народа".

Тогава, ако си спомняте, пострада рейтингът на финансовия министър Симеон Дянков и на парламента. Одобрението към кабинета леко намаля, но към ГЕРБ и премиера не се промени.

- Какво през последните четири месеца провокира сегашния срив в доверието?

- Спадът в икономиката продължи, във вътрешното търсене - също, финансовият дефицит се оказа далеч над прогнозирания. Основните дебати, които доминираха публичното пространство, бяха по същия модел, както при дискусията върху бюджета. "Да се прави - да не се прави". Така протече дискусията по ДДС, по здравната, административната и пенсионната реформа. На повърхността на общественото мнение този подход изглежда едновременно като непоследователност, хаотичност, липса на съгласуваност в действията на правителството (53%) и като липса на управленски ресурс, компетентност и капацитет (73%). Зад тях обаче стои много по-съществен проблем - какво да се прави с ресурсоемките, неефективни и нереформирани сектори? Големите политици знаят - трудните времена изискват трудни решения. Неслучайно подкрепата си от ГЕРБ оттеглиха активните, високообразованите, с по-висок социален статус хора от големите градски центрове. Тези, които ясно си дават сметка докъде могат да стигнат нещата, ако не бъдат предприети решителни действия.

- Защо операциите с гръмки имена на Цветан Цветанов вече не са утеха за народа?

- След усещането за разпад на държавността при тройната коалиция тези акции бяха горещо одобрявани. Но в условията на икономическа криза те също изчерпват своя ресурс да генерират нова подкрепа за управлението. Ще се позова на един от най-фрапиращите резултати от последното ни проучване - казуса с т.нар. бедни съдийски роднини. Едва 6% настояват за понасяне на отговорност само от известните досега лица. 92% настояват за цялостно разследване, което да направи регистър на всички подобни случаи и така да се създадат механизми, гарантиращи, че няма да е възможно да си едновременно съдия в Благоевград и социалнослаб жител на Приморско. Или да вземем примера с цигарената контрабанда. Естествено е хората да одобряват залавянето на контрабандни пратки и те ще продължат да го правят. Проблемът обаче настъпва, когато усилията се насочат към предпоставките - разплитане на мрежите и пресичане на каналите. Тогава, както видяхме, прехвърчат искри на напрежение в кабинета. А към факторите, които ерозират подкрепата за кабинета, е и слабата му устойчивост на лобистки натиск.

- Хората хващат ли още вяра на рефрена "Станишев е виновен за всичко"?

- Мненията тук продължават да бъдат поляризирани. Около 40% смятат, че вината за проблемите се носи основно от неговото правителство, 38% - от сегашното. Тенденцията обаче не е на оневиняване на тройната коалиция. Поради това и БСП не бележи електорален ръст, а чуваемостта й е все още в карантинен период. Критичността към адекватността и ефективността в политиките на ГЕРБ нараства, без това да "снема вината" от предишните управляващи. Което е пряко свързано с факта, че подкрепата за ГЕРБ намалява главно сред дясноцентристките избиратели, които не са склонни да забравят провалите на предишния кабинет.

- Антидепесарската реторика доведе ГЕРБ на власт. Как се възприема 10 месеца по-късно толерантното отношение на Борисов към злоупотребите на ДПС и Доган?

- Ако се върна към казаното по-горе, антидепесарската реторика доведе ГЕРБ на власт само в смисъл, че образът на Доган, заобиколен от преплетени обръчи подобно на петте олимпийски кръга, беше най-видимият, публично смилаем образ на разхищението, корупцията и липсата на контрол. Нито един отделно взет индивид обаче, пък бил той и Доган, не е сам по себе си носител на корупцията. Да си припомним класическата максима - тоталитаризмът не е умрял със смъртта на Сталин, а едва когато са били унищожени условията на неговото съществуване.

Като изследовател на общественото мнение си давам сметка, че най-силно върху хората въздействат персонифицираните образи на злото, които събуждат желанието за възмездие. Като социолог обаче знам, че това е само едната страна на монетата. Другата страна е социалната справедливост. Тя не е лична категория, тя е свързана с гаранциите за спазването на закони, норми, правила, които хората биха желали да управляват живота им.

По отношение на казуса с ДПС и Доган това означава, че докато хората възприемат властта като последователно и безкомпромисно преследваща корупцията и престъпността, те ще "преглъщат" толерантното отношение към тях с мотива, че "нещата вървят, и на тях ще им дойде ред". Ако обаче няма промяна в корупционните механизми, ако лобисткият натиск, независимо дали под формата на цигарено, транспортно или друго лоби, надделява над принципни решения, тогава сянката на Доган отново ще изплува.

- Как скандалите с президента се отразяват върху образа на Бойко Борисов?

- Факт е, че и двамата губят доверие. За рейтинга на премиера вече говорихме, но одобрението към Първанов също спада - до 34%, което е най-ниската му точка от началото на мандата. Не можем да сме категорични обаче кое е причината и кое - следствието. Факторите за загуба на доверие са обикновено по-комплексни от няколко разменени шпаги. Можем да допуснем и обратната хипотеза - зрелищността и публичността на нападките се усилват, защото и двамата усещат, че губят по-дълбоките основания на своята подкрепа. Борисов - реформаторската и модернистката част от обществото, Първанов - левоцентристките избиратели, доверявали се на моралния му авторитет.

- Какво може да се роди от политическата апатия, която се захранва от нарастващото неодобрение към този доскоро така желан проект ГЕРБ?

- Все още е много рано да се чертаят сценарии. Въпреки спада ГЕРБ има все още достатъчно висок кредит на доверие. Бих могла да изкажа само две предположения. Първо, ако икономическите проблеми се задълбочат, апатията може да прерасне в нов антиелитаризъм. И, второ, нишите, които се отварят вляво и вдясно, могат както да променят траекторията на премиера към президентския пост, за да се отвори път към евентуално коалиционно правителство, така и да катализират раждането на дяснонационалистически блок по италиански пример, но в балкански вариант.