Един от най-известните анекдоти за Габрово е, че веднъж се събрали хора от всички краища на България и всеки донесъл по нещо от неговия град: бургазлията - паламуд, горнооряховецът - суджук, троянецът - сливова, разградчанинът - кисело мляко, и т.н. Само габровецът довел брат си.

Този стар виц вече има модерно продължение - на изборите в Габрово пък ГЕРБ си доведе ДПС. Областният лидер на движението в града Юсеин Юсеинов заяви преди два дни, че от всички 7 кандидати в града най-достойният е Николай Сираков от ГЕРБ. И хората на Ахмед Доган ще застанат именно зад неговата кандидатура. Вместо усмивки обаче опресненият виц предизвиква гримаси.

По принцип местните избори винаги са били друга бира и често се е случвало противници в София да са заедно в някои региони. А и специално в Габрово подкрепата на ДПС едва ли ще изиграе някаква съществена роля във вота, тъй като движението няма никакви позиции там.



Доган обаче винаги е обичал да дава нишани,



да извършва действия, които нямат практическа стойност, но изпращат определено послание. И тъй като е трудно да повярваме, че ДПС-Габрово провежда самостоятелна политика, без санкцията на лидера, то подкрепата за ГЕРБ несъмнено също е знак. Веднага след като той бе даден, съпредседателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев се изстреля към Габрово, за да откаже компрометиращото рамо. Основният въпрос обаче е какво ще каже премиерът и лидер на партията Бойко Борисов, който също ще бъде в града на 15 юни.

Подкрепата на ДПС за ГЕРБ в Габрово вероятно нямаше да стане такава голяма новина, ако не допълваше картината, която двете партии рисуват на централно ниво от началото на мандата. Само преди няколко дни от ДПС заявиха, че може и да подкрепят актуализацията на бюджета на второ четене. Малко преди това омекна и позицията им за неползваните отпуски, които хората ще загубят в края на следващата година. Не беше чак толкова отдавна и изявлението, че ДПС не би подкрепило вот на недоверие срещу правителството. Към всичко това трябва да се прибави и фактът, че комисията за борба с корупцията на практика не получава никакво съдействие от изпълнителната власт по случая "Цанков камък" и хонорара от 1,5 млн. лв., получен от Доган.

Волно или неволно,



правителството продължава да дундурка и тютюнопроизводителите,



които са основният електорат на ДПС. Вместо най-после да започне да се мисли за създаването на алтернативен поминък на тези хора, земеделският министър Мирослав Найденов продължава да лобира пред Брюксел да им бъдат отпускани европари. А шефът на фонд "Тютюн" Гюрсел Емин продължава да е на поста си въпреки лютите закани от най-високо място, че ще бъде сменен заради безконтролно раздадени субсидии.

Любителите на конспирации вероятно биха си задали и въпроса дали пък Доган не направи онова изявление за порциите, които той определя, за да подсигури съкрушителната победа на ГЕРБ на парламентарния вот. Сигурен отговор на този въпрос няма, но е факт, че подкрепата на ДПС за ГЕРБ в Града на хумора и сатирата не е само хумор и сатира. С нея подозренията за негласен достлук между двете партии се засилват до крайна степен. За ДПС това няма никакво значение, защото за 20 години електоратът на тази партия свикна да гласува за кого ли не. За ГЕРБ обаче подозренията за сътрудничество с движението са пагубни. И нищо чудно следващия месец рейтингът на партията да падне още повече. Защото българското общество вероятно би погледнало снизходително на някои управленски грешки и недомислия на властта. Но ако усети, че новите са се сдушили със старите, това ще бъде краят.



Никой не е очаквал от ГЕРБ перфектно управление



Но всички онези милиони хора, които дадоха на ГЕРБ 116 мандата в парламента, вярваха, че тройната коалиция си отива от властта окончателно и безвъзвратно.

Възможно е, разбира се, подкрепата на ДПС в Габрово да е игра от страна на Доган и той да се опитва да извлече полза дори от вредата. Движението е в пълна изолация и се превърна в мръсна дума в българската политика. Всеки, който се докосне до него, губи. Възможно е Сокола да е решил, че след като вече не може да определя кой да бъде на власт, поне би могъл да решава кой да не бъде.

Сигурно е обаче, че ако Борисов иска да се отърве от задушаващата прегръдка на ДПС, трябва да действа решително. И ДПС, и Доган имат достатъчно кирливи ризи и е напълно в правомощията на новата власт те да бъдат извадени. Ако действията в тази посока се забавят с още една година, това вероятно ще нанесе непоправими вреди на доверието в ГЕРБ.