Преди година държавният бюджет регистрира рекордни превишения на приходите над разходите си, а сега управляващите се чудят как да финансират дефицита в хазната. Не е съвсем ясно дали недостигът е бил катализатор, или правителството и без друго е имало план за административни реформи, но темата за оптимизация и намаляване на разходите вече не слиза от дневния ред. Само че съкращенията, които за някои ведомства са 20%, някак заобикалят министерствата на отбраната, вътрешните работи, труда, околната среда. Което напомня на една мисъл на английския писател Джордж Оруел, която гласи, че "всички животни са равни, но някои са по-равни от други".

Като стане дума за излишни чиновници и раздут апарат, винаги първо наум ни идват силовите министерства - въпреки че едва наскоро обществото получи информация за състоянието на техните администрации и личен състав. Според доклад на Министерския съвет за отбраната и въоръжените сили в България през 2009 г. на 10 хил. души се падат 45 военнослужещи. По този показател страната ни е на второ място в Европейския съюз (ЕС) след Гърция със 119 военнослужещи (в Австрия са 12 военнослужещи на 1000).

България отделя и втория по големина относителен дял от БВП за сектора - 2%. Изпреварва ни само Гърция, която харчи 2.25%. Същевременно на един военнослужещ в България се падат по 23 524 евро годишно, докато австрийските военни получават по 245 962 евро годишно. За инвестиции в сектора на един военнослужещ в България се падат по 4940 евро, а в Австрия - 34 435 евро.

Интересна е еволюцията на заетите в сектора от 2000 г. насам. В началото на десетилетието в България е имало по 107 военнослужещи на 10 хил. души, докато в Гърция са били 149, а в Австрия - 49. Т.е. намалението на военнослужещите в Австрия е било най-високо - 75.5%, в България е било 58%, а в Гърция е само 20%. Тази динамика до известна степен зависи и от ръста на населението, който за периода 2000-2009 г. в България и Гърция е отрицателен, а в Австрия - положителен. Същевременно разходите за армията като процент от БВП през 2000 г. са били 4.76% за Гърция, 2.53% за България и едва 0.83% за Австрия.

Изводът е само един -



България има раздута армия,



за която харчи прекалено голяма част от БВП на страната, но без особено добри резултати. Когато военнослужещите в Австрия (2000 г.) са били повече, отколкото са в България през 2009 г., те все пак са получавали над два пъти по-малко средства като процент от БВП на страната.

Развитието на заетите в МВР и сравненията с други страни е малко по-сложно, защото България не предоставя такива данни нито на Евростат, нито на Службата по наркотици и престъпност към ООН. Официалните данни, с които разполагаме, бяха публикувани от Министерството на финансите и според тях общата численост на служителите в МВР е 61 170 души. Само че реално заетите места са 55 052, обясни министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, а от тях с чисто полицейски функции са 26 861 души. Това означава, че полицейските функции на МВР представляват едва 48% от дейността му (ако броим само заетите места), а чиновническият апарат е огромен.

Ако отнесем към мащабите на населението, на 10 000 души в България се падат по 36 полицаи, в Австрия - 13, в Италия - 18 , Англия и Уелс - 23, Германия - 30, Чехия - 43, Португалия - 48. Средната стойност за ЕС е 32 полицаи на 10 хил. души, като най-ниска е в Австрия - 13, а най-висока е в Кипър - 65.

По отношение на финансирането на сектора България е над средните нива за ЕС според доклад от януари 2010 г. на института "Отворено общество". Изводите на доклада са, че България отделя 3% от БВП за обществен ред и сигурност, докато средното ниво на разходите на страните от ЕС е 1.8% от БВП. От доклада става още ясно, че бюджетът на МВР се увеличава от 459 млн. лв. през 2000 г. на близо 998 млн. лв. през 2008 г., или ръст от над два пъти.

Въпросът е



дали плащаме скъпо на силите на реда или на чиновници



по канцелариите на МВР. Отговорът е труден, защото липсват официални данни за заетите места в Министерството на вътрешните работи - освен публикуваните от Министерството на финансите и изказванията на министъра на вътрешните работи. От данните, с които разполагаме, става ясно, че полицаите в България на 10 хил. души са над средните нива за ЕС, а средствата, които страната заделя за обществен ред и сигурност, са близо 60% над средните за ЕС.

На този фон специалното отношение, което правителството на ГЕРБ проявява към тези два сектора, изглежда, меко казано, необосновано. Те бяха освободени от замразяването на заплатите, после бяха освободени от анулирането на стари отпуски, а сега и 20-процентното съкращаване на разходи няма да важи за тях - внесената в парламента актуализация на Бюджет 2010 г. не предвижда промяна в бюджетите на двете ведомства. Ако раздуването на щата през годините на сериозен икономически растеж - средно 5.2% за периода 1998-2008 г., е било вредно, но не и фатално, преференциалното отношение по време на икономическа и фискална криза е повече от лошо.

Кризите може да са неприятни от социална гледна точка, но до голяма степен са нужни от управленска гледна точка - защото дисциплинират. Това е време, в което управляващите, независимо дали става въпрос за правителствата или за мениджъри на компании, получават пазарен шамар, започват да мислят по-трезво и престават да поемат високи и неоправдани рискове. Също така е



идеалният момент за премахването на паразитни и неефективни структури,



които са се появили през добрите години. Затова е странно, че заставени от кризата и получили шанса да действат, управляващите забиват пети и започват да се дърпат от реформи по отношение на силовите министерства със същите "аргументи", които карат магарето да спира насред моста.

На практика заради този инат на властта и заради недосегаемия статут на отбраната и МВР страдат други ведомства и общини, които поемат върху себе си тежестта на неизбежните съкращения. И всички данъкоплатци се оказват допълнително наказани - защото разрастването на бюджетния дефицит през следващите години означава, че ще получават по-малко публични продукти и услуги, отнесени към данъците и таксите, които плащат.

Големият дефицит през 2010 г. не би бил толкова проблематичен, ако фискалните проблеми бяха изцяло циклични. Явно е, че съществува връзка между преките чуждестранни инвестиции и приходите в държавния бюджет. Но кризата ще отмине, ще започнат да идват инвестиции, а някои проблеми, които са си нашенски, структурни, ще останат, ако няма реформи - като хроничните дефицити в здравеопазването и социалното осигуряване, като неоправдано големите разходи за заплати в бюджетната сфера. При инфлация от 53% за периода януари 2002 г. - декември 2009 г. разходите за заплати и възнаграждения са се увеличили с над 200% на фона на не особено висока производителност на труда.

Съкращенията в МВР и армията са оправдани дори и при подем на икономиката, защото с тях би се подобрила ефективността както на разходите, така и на дейността на сектора на сигурността. В условия на фискални затруднения подобна оптимизация е абсолютно наложителна както от гледна точка на подобряване на сегашното състояние на публичните финанси, така и с цел запазване на добрата им позиция в средносрочен план.