Каквито и реформи да се правят с пенсионната система, българите няма да могат да разчитат на по-добри пенсии в бъдеще. Това показват разчети на експертите от НОИ, направени за Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Държавата предприе мащабни промени в пенсионната система заради недостига на средства в НОИ. Съществуват няколко варианта за реформата, но кабинетът почти се е спрял на шоково вдигане на стажа за пенсиониране с 3 години от 1 юли 2011 г. Прогнозните разчети обаче не показват, че това ще се отрази съществено върху размера на пенсиите.

Ако не се направят никакви промени, през 2012 г. новоотпусната пенсия ще бъде 44.6% от заплатата, която човек е получавал през трудовия си стаж. При увеличение на стажа, този т.нар. коефициент на заместване ще стигне 47.8%. Това обаче ще е максималната му стойност за тестван период от 40 години. От 2013 г. процентите варират около 45 и 46 до 2024 г. и след това тръгват надолу. През 2040 г. сметките показват, че ако няма промяна, новите пенсии ще са 41.2 на сто от трудовия доход, а при реформа - 42.8 на сто.

Не е розова картината и когато към пенсията добавим и тази от втория стълб - задължителна за родените след 1959 г. Двете заместват около 45% сега и могат да стигнат с реформата до около 51.7% през 2040 г. И тук обаче увеличението на стажа ще донесе едва около 2% ефект.

В същото време декларираната цел на пенсионната реформа беше да се достигне коефициент на заместване на дохода 65 на сто само от първия стълб и още 10-15% от втория. И двата синдиката са категорични, че няма да отстъпят от тази цел и няма да се съгласят на никакви компромиси. От КТ "Подкрепа" дори искат първият стълб да гарантира 75% от пенсията. Това обаче е възможно само с увеличение на осигурителни вноски. "Без вдигане на осигурителните вноски ефектите са прекалено незначителни, за да се натоварват с толкова голяма тежест хората", категоричен е вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров.

Дългосрочните прогнози на НОИ показват, че приходите за Държавното обществено осигуряване ще нараснат от 6.2 млрд. лв. в момента на 27.7 млрд. лв. през 2040 г. без промени и от 7 млрд. лв. до около 28.2 млрд. при най-предпочитания вариант с вдигането на стажа. В същото време разходите на общественото осигуряване ще стигнат 37.2 млрд. след 30 г. при 8.1 млрд. лв. сега, а с промени ще бъдат 35.7 млрд. лв.

"Българската система не преминава теста за дългосрочен актюерски баланс, тъй като нейната акумулирана норма на приходите в който и да е от разглежданите варианти е по-малка от акумулираната норма на разходите, което води до дългосрочен актюерски недостиг от 9.27% при законовия вариант до 7.34% при варианта с увеличение на стажа", пишат от НОИ до тристранката.



ЗАВИСИМОСТ

През 2040 г. пенсионерите ще са повече от работещите, ако няма промени. Според разчетите на НОИ коефициентът на зависимост тогава ще е 100.1, докато сега пенсионерите са 77% от работещите. Ако се увеличи с 3 години стажът, балансът ще бъде 91.7% към 2040 г.