Бюджетът може и да е най-важното нещо в държавата през последните месеци, но закърпването му нито ще отпуши икономиката, нито ще направи ежедневието на гражданите и фирмите по-леко. Проблемите на финансовия министър Симеон Дянков обаче се превърнаха в източник на общонационална тревога и сякаш цялата държава започна да мисли като пожарникар как да потуши бюджетния дефицит. През март кабинетът излезе с 60 антикризисни мерки - те уж бяха за подпомагане на домакинствата и бизнеса, но всъщност бяха насочени към спасяването на бюджета. Между другото, те така и не проработиха. А дори да успее да се измъкне скоро от рецесията, България ще е в капана на ниския растеж още дълги години, а гражданите й ще имат ниски доходи. Дори според официалните прогнози на правителството до края на 2012 г. и при най-оптимистичния сценарий България няма да достигне ръста от преди кризата.

Правителството на ГЕРБ просто е поредното, което не желае да мисли стратегически.



Мисли се краткосрочно, а не дългосрочно



Приоритетите се менят според зейналите дупки и настроението на главнокомандващия. Това обрича икономиката на бавно и мъчително възстановяване и залага социална бомба след един-два мандата.

А в бъдеще структурата на икономиката ще е доста по-различна. Солидните преки чужди инвестиции, които движеха БВП нагоре през последните години, просто няма да ги има и страната ще трябва да разчита все повече на износа. Държавата отдавна не е всесилна, за да дърпа икономиката - може просто да помага или да пречи на бизнеса. И досега например тя не правеше нещо кой знае какво за привличането на чужди инвестиции. Просто уреждаше една или друга компания с апетитен имот и безплатна инфраструктура, без да контролира какво получава насреща и без ясна мисъл какъв отрасъл точно трябва да се поощрява. Изумително е, че още няма анализ за ефективността на политиката по насърчаване на инвестициите дотук, но въпреки това



се връщат отменени привилегии с доста спорен ефект



Преди дни най-накрая икономическият министър Трайчо Трайков представи пред бизнеса някаква стратегия за бъдещето на икономиката. Документът представя добър анализ на изминалия период: високият икономически растеж от последните години се опираше на неустойчива и безперспективна база - недвижимости и финансови услуги; на България й трябва нов модел на икономическо развитие; шансът на икономиката е в износа на иновации - ИТ и екотехнологии, здравна индустрия. Големият въпрос - какво да се прави, обаче е без отговор. Има 5-6 най-общо формулирани мерки - като приемане на закон за иновациите и субсидия в размер до 50% за приоритетни иновационни проекти, проект на Българската агенция за инвестиции за 23 млн. лв. и насърчаване на износа с проект за 27 млн. лв.

Добре е кабинетът да се отърси за малко от проблемите на Дянков и да обърне внимание на друг грандиозен проблем - цъкащата още сега социална бомба, която неизбежно ще избухне до броени години. Сферата, за която държавата харчи най-много пари всяка година, е социалната. За т.г. близо 40% от всички пари, които се преразпределят през бюджета, са за социални разходи - пенсии, помощи, обезщетения. Това е рекордна сума, която нараства всяка година. А с тези пари не може да се прави никаква политика, защото държавата е длъжна по закон да ги изплати на съответните социални групи. И се оказва, че освен от пенсионната реформа, която очевидно е неизбежна,



България се нуждае и от социална реформа,



т.е. от сериозно преосмисляне на социалните програми. Защото в тях се изливат стотици милиони, а проблемът с огромния процент нискоквалифицирани работници продължава да стои. Както вървят нещата, след няколко години на плещите на всеки образован работещ човек ще легне не просто издръжката на един пенсионер, каквито са прогнозите, но и обезщетението на един неграмотен. То е ясно, че на всяка власт й е по-лесно да плаща помощи на рисковите групи, вместо да се опита да ги измъкне от блатото чрез квалификация и образование. Но по този начин денят, в който работещите ще фалират и няма да има кой да поеме издръжката на неработещите, неумолимо наближава. Много интересно какво ще прави тогава държавата.

Третата ключова тема, смачкана от властта, е регионалното развитие. За общините и прословутата децентрализация у нас по традиция само се говори и накрая нищо не се случва, освен това, че провинцията бавно загива. Липсата на визия у управляващите по темата е болезнена, а проблемът е толкова натежал, че буквално скара министрите по време на едно от последните заседания на кабинета. Наложи се зам.-министърът на финансите Владислав Горанов и вицепремиерът Цветан Цветанов да се изправят срещу началника си Бойко Борисов, за да му обяснят, че политиката всички пари да отиват в големите градове е убийствена за развитието на страната. В същото време запазването на статуквото също води до задънена улица, защото в момента кметовете на малките селца и градчета нямат почти никакви инструменти, за да спасят загиващите селища, които са им поверени. Горанов е прав за това, че с елементарното прехвърляне от централното управление към общините на 2% от 10-те процента плосък данък върху доходите няма да се подобри нищо. Просто местната власт ще глътне още 400 млн. лв. без никакъв ефект. Време е да се вземе решение ще се върви ли към окрупняване на общини и ще се закриват ли села и градове, както се закриват училища и болници. Защото много населени места в момента съществуват само на теория.

Мина почти една година от мандата на ГЕРБ, а кабинетът не дава знак, че има представа какво да прави със стратегическите проблеми на управлението на държавата. Ако спешно не си изработи визия и план за действие по отношение на икономиката, социалната реформа, регионалното развитие, здравеопазването и образованието и съдебната система, правителството на Бойко Борисов ще е поредното, което ще подпомогне изоставането на България.