:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,231,801
Активни 101
Страници 20,754
За един ден 1,302,066
Размисли

Омразата в България е като вечния двигател

Българската култура е лицемерна. Тя се гордее с неща, в които не вярва
Изображенията на Мерилин Монро и Мао Цзедун са сред най-известните творби на Анди Уорхол. Азис прилича по малко и на Мерилин, и на Мао, но въпреки това няма изгледи попфолкът да се превърне в попарт.
Да се обяснява какво е култура, изглежда излишно. Всеки знае какво е по подразбиране. През 1952 г. Алфред Крьобер и Клайд Клакхън успяват да съберат 200 различни определения за култура. Оттогава са станали много повече и сигурно никой вече не се занимава да ги брои. Според тривиалното просвещенско и по-скоро етико-естетическо разбиране културата е йерархична сфера, вид изтънченост и включва високите постижения на изящните изкуства, музиката, литературата и хуманитарните науки. Тази представа е прекалено европоцентрична, а поради това и ограничена, защото отделя "културна" Европа от останалия "некултурен" свят.

Модерното социално-антропологическо разбиране схваща културата като система от идеи, чувства и стратегии за оцеляване, предавани от поколение на поколение. Според Франсис Фукуяма това е ирационален етически навик, предаван по традиция. Културата обхваща всички сфери на практическия живот - производство и технологии, образование и наука, изкуство, литература, възпитание, религия, бит, форми на съжителство, ценностни системи, традиции. Това е начинът, по който живеем, система от правила, символи и знаци, които оформят света на човека. Всичко, което не е натура, може да се разпознае като култура.

Но заличаването на йерархиите също създава проблем.



Онова, което за едни е култура, за други не е



Зеленият светофар в някои общества означава ред и свобода, а в други не значи нищо. Ескимосите имат 20 думи за различни видове сняг, докато европейците се оправят с по една. Следователно по отношение на снега ескимоската култура е по-развитата. За антропологията понятието "културен човек" е нонсенс. Няма некултурен човек. Освен Маугли, синът на джунглата, който обаче е измислен от Киплинг, за да подскаже за етичните деформации в цивилизования свят. Въпреки това никой антрополог не би оспорил, че оперната публика е по-културна от футболната.

Има висока, ниска, масова, популярна, обща, езикова, организационна и разни други видове култури или субкултури. Когато се явявах на шофьорски изпит, катаджията ми направи забележка, че трябва да си повиша светофарната култура. Но и разликите в една субкултура могат да изглеждат като културна пропаст. Например татуировките при австралийските аборигени означават едно, а при футболистите - съвсем друго.

Дори границата между натура и култура може да изглежда измамлива. Съхраняването на природен парк или планина в естествената им първичност е по същество културен акт, както и тишината в музиката понякога се усеща като звук. Микробиолозите говорят за култури от плесени. Също като бактериите, културите могат взаимно да се убиват или да се мултиплицират. Вувузелите, които опищяха африканските стадиони, вече са на път да озвучат и европейските градове, като културен инструмент на гражданско недоволство. Иначе казано, самата култура си има своя природа, прави си собствен хаос. Поради което не би могло категорично да се каже дали Сашка Васева е натура или култура, или и двете, но повече едното. Четенето на "Ана Каренина" е културен акт, но с томчето може да се подпира и таблата на плажа, а самата игра също е културен акт. Културата е нещо субективно, често двусмислено и все пак реално. "Моцарт по принцип е голям композитор, но Тони Стораро направо кърти мивки", както пише Иво Сиромахов.

Има и екстравагантни теории като концепцията на английския философ Джошуа Садботъм за културата като грешка. Според него културата е система от заблуди и недоразумения, превърнати в норми, забрани, тотеми и табута поради неспособността на човека да вниква в същината на явленията. Според Умберто Еко



културата освен всичко това е и право на скандал



Следвайки разбирането, че култура е не само това, което става по сцените и в изложбените зали, но и онова, което човек забелязва (или не) около себе си, нека се опитаме да видим някои особености на днешната българска култура. Но преди това още един пример.

Според Анди Уорхол, идеологът на попарта, кока-колата е символ на американската култура, тъй като е превърната в особен знак на американската демокрация. Президентът пие същата кока-кола, която пие Лиз Тейлър или бездомникът, застанал на някой ъгъл. Тя е еднаква за всички. Същото важи и за хотдога за 20 цента, с който президентът Айзенхауер почерпил кралица Елизабет на американски стадион по време на нейна официална визита. "Кралицата не би могла да получи по-добър хотдог нито за долар, нито за десет, нито за сто хиляди долара. Всичко това, твърди Уорхол, е много американско." Ето защо наскоро Обама заведе руския президент Медведев да ядат хамбургери в обикновена закусвалня.



Кои са културните знаци на българското?



Със смутени сърца трябва да признаем, че един от най-силните е омразата. Българската култура може да бъде разпозната и като култура на култивираната омраза. Някак по инерция за идеолог на националната омраза се сочи Ботев заради завета към неговите братя "силно да любят и мразят". В поезията му този мотив е изразително застъпен - има "злобна памет", която повтаря "спомени тежки", както и едно феноменално "сърце зло в злоба обвито".

Но омразата в българската култура нито започва, нито завършва с Ботев. Удивително е богатството от клетви във фолклора. Има ги във всякакви форми, поетични и прозаични, и по всякакви адреси - майка кълне сина си, баща кълне дъщеря си, мома кълне своето първо либе или пък зълвиното си бебе. В българския фолклор дори Богородица кълне. Клетвата в традиционния бит е нещо обичайно, тя е културна норма, на която Любен Каравелов ("Българи от старо време") и Вазов ("Чичовци") отделят и литературно внимание. В една поема на Петко Славейков присъства следният стих: "Гайдата да си надуя, ситна омраза да пея". Изглежда от традиционния фолклорен бит омразата естествено се е просмукала в гражданския живот, в политиката и културата. Без да навлизаме в исторически подробности, ще споменем само, че Иречек нарича българския политически елит след Освобождението "котел на вещици", а самият Вазов между другото е автор и на стихотворението "Болната змия", посветено на Пенчо Славейков, в което шокира следният стих: "Влечуга болна, озлобена гад, с душа изгризана от злоба." Една ненаписана глава от историята на българската култура е главата за литературните вражди и омрази.



Омразата у нас е социален феномен



и дори е нещо като политическо перпетум мобиле. Тя качва и сваля правителства, размества социални пластове, руши създаденото и гради новото, което после отново руши и т.н. Селото мрази града, младите мразят старите, левите мразят десните, народът мрази елита. Омразата е взаимна и всеобща. Удивително е как българското общество изтласква на социалния връх хора, често случайни, които после намразва и периодично детронира, за да ги подмени с подобни. Елит и народ взаимно се презират.

Друга изразителна особеност на днешната българска култура е безсрамието. Не става дума само за пошлите ТВ риалити формати, а за мащабно и разпластено по цялото тяло на обществото, но по-видимо във властта безсрамие. През пролетта президентът унизи до крайност финансовия министър, след което и двамата продължиха да си работят, сякаш нищо особено не е станало. Скандалите в съдебната система покрай прокурори-хотелиери, аферите "Борилски" и "Красьо Черния", бедните роднини на съдии с парцели в Приморско показват безсрамието като културна норма. След като унизиха съдебната система, тези хора пак са прокурори и съдии, защото са магистрати и са несменяеми. Следователно безсрамието е безалтернативно. Гаранти за правовия ред, който е културна норма, се оказват хора, за които присвояването и придобиването на обществени блага в частна полза е висша ценност. Безсрамното е законно, както и грозното е законно.

Странно изглежда как една култура на срама, каквато е българската традиционна култура, в която свободното изразяване на афекти е силно ограничено (тъй като отнякъде "бобайко гльода", както се пее в родопската песен) и която преди двеста години плахо навлиза в модерността с въпроса "Поради что се срамиш?", днес успя



да превърне безсрамието в полуофициална норма на поведение



Оказва се, че децата на днешните магистрати са привилегировани, както преди години бяха децата на активните борци против фашизма и капитализма. Явно това е културна норма, модел на поведение, предаван от поколение на поколение.

Всяка култура се стреми да намести отношенията между хората така, че да живеят заедно, без да си пречат. У нас да пречиш на другите, да ги крадеш системно, като създаваш работещи схеми за ограбване на държавата или на всяко домакинство с пет или десет лева месечно, минава за почтен бизнес.

Българската туристическа индустрия проявява удивителна непоносимост, дори омраза към природно красивото. Някакви нанестоичковци завладяха и бетонираха морския бряг, точно както Елин-Пелиновият герой отсича вековна върба с 12 щъркелови гнезда заради една мазна капа.

Всеки ден минавам през подлеза пред Софийския университет и наблюдавам едно и също - половината хора влизат и излизат по стълбите за пешеходци, а останалите крачат по алеята за велосипедисти и бебешки колички. Не е ясно защо. В друга страна това би предизвикало известно недоумение. У нас дори не предизвиква любопитство. Разделянето на пътеките е културен акт, усилие за взаимно удобство, което софийското гражданство отказва да приеме неясно защо. Това обаче е много българско.

Трудно е да се разбере защо страната с най-много дупки по пътищата има и най-много билбордове край тях. Докато караш кола, някакви криейтив екипи постоянно насочват вниманието ти към инсталации за капково напояване, мастика, кожени облекла или нещо друго, рекламирано с разголена женска плът. И това е много българско.

За разлика от масовата културна продукция, често безлична и унифицирана в своите подражателски пориви, в България "легналите полицаи" (асфалтовите бабуни за ограничаване на скоростта) са надарени с индивидуалност. Те са с различна височина и различен наклон, някои са стръмни, други полегати, понякога оцветени, но по-често не, някъде са предхождани от предупредителен знак, но обичайно го няма и така карането на кола в града изглежда като сричане на зле написан непознат текст. Това също е много българско.

Българската култура е лицемерна. Тя се гордее с неща, в които не вярва. Киселото мляко и саламуреното сирене са национални богатства, които българският производител прави от вносни сурогатни суровини. Гордостта от българската писменост, дадена на вси славяни книга да четат, не пречи паметната плоча на гроба на Константин Кирил Философ в Рим да бъде с правописни грешки. И това е българско.

Наскоро забелязах пред входа на парламента гранитна плоча с любопитен надпис: "Национална инициатива "Да засадим дърво". 40-то народно събрание". Това малко паметниче на лицемерието е поставено на съвсем подходящо място, защото обезлесяването не би било възможно без законодателни санкции, за които точно 40-тото народно събрание има особени заслуги.



Българският елит хем обича България, хем мечтае да я напусне



или да изпрати децата си в чужбина, за да станат част от чужди елити. Интегрирани в чужди елити, те безпроблемно биват припознати и в родината си. Личности като Джон Атанасов, Петър Увалиев, Дора Валие, Цветан Тодоров, Юлия Кръстева, Кристо, Илия Троянов, постигнали успехите си извън спиралата на националната омраза, са национална гордост. Това, че малкото познати по света български интелектуалци не пишат на български език, не изглежда смущаващо.

Културно-историческите паметници са огромно национално богатство, но у нас те са повече от самата култура. Поради което се рушат, когато не може да се продадат в чужбина. Преди няколко години цял античен град - Рациария, беше брутално разоран от иманярски бригади с булдозери под благия поглед на българските държавни институции. В миналото варварите са идвали от сърцето на Азия, за да разрушат римската цивилизация. Днес няма нужда от външни варвари, защото



културата сама си произвежда варвари



Освен варвари тя сама си произвежда и страхове. Големият враг на малките култури е глобализацията. Но врагът е по-скоро плашило. Глобализацията размива едни граници и подчертава други. Човекът е социално животно и има нужда от идентичност. Глобализацията не предлага идентичност, но може да подсили нейното търсене. Иначе казано, "Макдоналдс" може привидно да унифицира една култура, но инвазията на чийзбургера може да провокира и обратни реакции, да стимулира интерес към регионалните особености на мусаката - например защо в Гърция и Турция я редят на пластове и я правят с патладжани, а у нас най-често тя е в безредие и предимно с картофи.

Докъм средата на миналия век националната идентичност се основава главно на три неща - обща земя, обща кръв и обща съдба, т.е. история, език, култура. В днешния свят първите два фактора постепенно губят своята значимост, но значението на културата като инструмент за идентификация остава и дори расте. Културният протекционизъм е точно толкова безперспективен, колкото и в икономиката. Той поражда илюзии, които рано или късно рухват. Културата е начин за адаптация. Нейна главна тема е оцеляването, поради което тя винаги е в криза. Ако не е в криза, няма да е култура. Тя е една постоянна тревога, едно тревожно чувство.

Естествена функция на националната култура е да обединява, но у нас тя сякаш по-често разделя. Едни социални групи създават своя култура, неразбираема или отблъскваща за други. Според някои чалгата всъщност била контракултура, т.е. протест срещу т.нар. официална култура. Официозната соцкултура също беше в голяма степен непривлекателна. Институцията "известен интелектуалец" беше (и все още е) представлявана от говорещи сфинксове, които произвеждат идеологически коректни високопарни фрази: "Бездарието е фашизъм", "Истинското вино е горчиво" и други подобни, поднесени с ултимативна категоричност съмнителни или неверни неща.

Е, слава богу, това не беше и не е цялата култура

Работа на литературата е да помага на хората по-лесно да разбират себе си. Българската литература иска другите да я разберат, да й се възхитят и да й дадат Нобелова награда. Това е нещо като национална травма, сплав от мегаломания и чувство за малоценност. Защо нямаме нобелов лауреат? Другите балканци имат, а ние не. Защо ни мразят? По този повод в един вестник се появи заглавие: "Турците имат Памук, а ние чепкаме вълна." Рядко някой се опитва да обясни, че



Нобеловата награда дава престиж, но не и смисъл



Сред нобелистите има писатели, познати днес единствено на отделни доценти в литературните факултети, но отсъстват имена като Лев Толстой, Чехов, Хашек, Набоков, Кафка, Цвайг, Ремарк ... изброяването може да продължи, но е излишно.

В същото време да откажеш държавна награда у нас днес е по-силен културен жест от нейното присъждане. През май т.г. Борис Христов го направи, воден от свои принципни съображения, и медиите го дариха с повече внимание, отколкото биха отделили, ако я беше получил.

Наградите са желани, когато носят, ако ще и фалшив, привкус на външно оценяване. Такава беше литературната награда "Вик" - най-авторитетната, но и най-оспорваната, тъй като българската културна традиция не допуска нещо да бъде авторитетно, без да е шумно оспорвано. Тя просъществува шест години и миналата пролет, след пореден скандал, англичанинът Едуард Вик прекрати меценатските си ангажименти у нас.

"От фондацията ми имахме за цел единствено да номинираме качествени имена за жури, но в крайна сметка все се оказваше, че събирам хора, опитващи се да наложат собствените си интереси", обясни Вик в последното си интервю у нас. "За съжаление тук се сблъсках с един феномен, който образно бих определил като литературна мафия. Става дума за малка групичка, която диктува правилата, лансирайки непрекъснато свои хора. През годините се опитах неколкократно да задам въпроса защо се избират за печеливши конкретни заглавия, които не успяват да спечелят сърцата на читателите. Аз съм външен човек и по тази причина съм безпристрастен и аполитичен. Хората не четат книги, защото книгите не са хубави или хората са лоши и затова не четат книги?"

За изпроводяк англичанинът беше сравнен с Вражалец (по Ст.Л. Костов). Това също е много българско. Покрай цялата работа се видя как високата култура, също като една матрьошка, може да носи в себе си и ниски култури.

Дали само езикът е пречка да се надскочи хоризонтът на домашното и родното, или има и друга причина? Например трудната преводимост на иначе гениалния стих "И сърце зло в злоба обвито" в неговия цялостен културен контекст. Който силно люби и мрази, той предимно мрази.



Да мразиш е по-лесно и някак по-природно



Да обичаш означава и да разбираш.

Поради своята прекомерна сериозност българската култура понякога изглежда комично. Ето за пример една случка, която Дечко Узунов обичал да разказва за себе си. В Париж на официален прием го представили с всичките му титли - заслужил деятел на културата, народен художник, лауреат на Димитровска награда, герой на социалистическия труд, професор. Срещу него закачливо усмихнат плешив мъж му подал ръка и казал: "Пикасо".

Българската масова култура проявява изострено влечение към кича и епигонството.

В медиите постоянно се говори за български Лувър, български Индиана Джоунс, български Дан Браун, който, естествено, е по-добър от оригинала. Сравнения в обратна посока, от нашето към чуждото, са изключения. Преди петнадесет години в централен всекидневник моя колежка отразяваше гостуването на Харолд Пинтър в България по повод избора му за почетен доктор на Софийския университет. Шефът на отдела беше махнал дописката от вестника, тъй като не знаеше кой е тоя Пинтър. Тогава с колежката внимателно му обяснихме, че Харолд Пинтър е Христо Стоичков на европейския театър. Началникът си разбра грешката, извади смачкания лист от кошчето, изглади го и го даде за набор. Така



Стоичков спаси Пинтър от изпадане



Знам, че би могло да се напише голяма статия и дори дебела книга за българската култура като алтруистична, горда и отворена към света, малка, но симпатична и много специална. И за това има достатъчно правдиви примери. Казаното ще бъде хем вярно, хем не съвсем, защото, също както и този текст, ще казва част от истината.

Основен въпрос пред българската култура е защо днешното българско общество изглежда сякаш съставено от хора, които не искат да живеят заедно. И дали е възможно, улисана в злоби, омрази, алчност и безсрамие, българската култура неусетно да изчезне като Чеширския котарак от "Алиса в страната на чудесата", който има способността да изчезва и само усмивката му остава да виси във въздуха. Как ли изглежда една самотна омраза, висяща във въздуха?
 ----
 ----
 Ясен Бориславов
446
11824
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
446
 Видими 
09 Юли 2010 19:38
Мао, Азис и авторът...Какво ли ги свързва?
А конкретно - не обичам обобщенията от типа "заради наш Илия намразил и свети Илия".
-----------------
Блогът на Генек

09 Юли 2010 19:52
Култура се свързва с пастир, не със стадо.
Демек - какъвто "елитът", такава и културата.
Културата ни е фалшива, щото самопровъзгласилия се за такъв елит ни е фалшив.
Заиграването пак с народа ми дойде до гуша.

_________________________________
http://www.kaily.dir.bg-На запад работят добре, ако плащат добре. А у нас само работят, а ако пък и плащат е добре.
09 Юли 2010 19:59
Две конкретни фиксации , са много добре известни.
Елитарната.Народа е мърша , народа е материал , народа е прост и тъп.
Народната.На това , същият този народ , отговаря със същата емоционална любов-боклуци, боклуци в очите на народа е елита.

Кое сега е вярното?
Народа е мърша , или елита е боклук?
Каква е реакцията и какъв е резултата от тази взаимна любов.
Народа напуска тази страна. Колкото повече народа напуска тази страна , толкова повече го обявяват за мърша , тъп , прост , мързелив , даже го наказвали- заради мързела с мизерия.
Ма вярно , какъв е този народ , дето не вземе и не се обеси на врата на елита , от любов, а е тръгнал да оцелява и се спасява по света?
Развръзката също е ясна.Да си внасят друг народ , друга България да си строят и нищо чудно тя да се казва ....Да казвам ли как?

09 Юли 2010 20:09
Макар че в статията се споменава мусаката, аз усетих нежния полъх на тюрлю-гювеча. Този текст щеше да допадне на уважаемия Любо Драмалиев, големия специалист по философия на културата, който в по-голямата част от лекциите си излагаше сюжета на Фанфан Лалето и в частност 2 серия. Цв. Тодоров и Ю. Кръстева никъде не са се интегрирали, за тях българският интелектуален елит е "чужд". Ескимосите ще имат сто думи за сняг тогава, когато Фукуяма вземе японско гражданство:
It is a popular urban legend that the Inuit or Eskimos have an unusually large number of words for snow. In reality, the Eskimo-Aleut languages have about the same number of distinct word roots referring to snow as English does
09 Юли 2010 20:13
Ей такива статии обичам за уикенда - два дни ще има люти битки, счупени клавиатури и пълен фризер


_______________________
Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква!
Блогът на Манрико
09 Юли 2010 20:19
По темата - да, но по статията...
------------------
Блогът на Генек

09 Юли 2010 20:27
Стоичков спаси Пинтър от изпадане

Уманитарното откровение афторово е толкоз дълго и философско фундаментално, че шъ си зема 2 седмици отпуска за четене и размисъл и тогава шъ коментирам..
(Но пикчърите са ноо тъпи, изключая свежият лик на Азис)
09 Юли 2010 20:34
Ами аз си бода от гювеча картофчетата, а бамята не я ям...
----------------
А за цитирания Франсис Фукуяма имаше едно стихче:
Хем се фука, хем е в яма -
туй е, значи, Фукуяма.
Трябва да му се признае, че е гениален компилатор (да, и в това низменно поприще може да има гении), но при опитите да бъде философ просто надхвърля нивото си на компетентност.

Редактирано от - Сократ-май на 09/7/2010 г/ 20:44:06

09 Юли 2010 20:52
На мнозинството от българите им липсва всякаква култура.Дай им ракия и салата, пусни им чалга и им гледай сеира.Сашка Васева и подобните и са типичен пример за контракултура.
09 Юли 2010 21:13
Mнoгo дълго за четене, но като видях в коментарите, че споменават мусaката, намерих пасажа и казвам: моля оставете мусaката с картофи на мира.
09 Юли 2010 21:20
ае стига бе, бамята е най-вкусното нещо в гювеча. Мама правеше в бурканчета с домати, специално за да ги добавя в гювеча, че оригиналната квота ни беше недостатъчна.
09 Юли 2010 21:22
Културата тук е мързел е ниско самочувствие. За това омразата е силна защото ако обичаш трябва да полагаш усилия поне да обичаш и себе си. А като имаш ниско самочувствие се радваш на мразиш тези които смяташ по -ниско защото доказват, че не си дъното и се опитваш да принизиш тези които са по-нависоко, защото ти напомнят колко си ниско - поне в собственото си съзнание. И не че и на други места не е същата работа, но там поне са схванали че подобно държание говори за мързел и ниско самочувствие и за това не го демонстрират и така не се превръща в култура, а само в личностен проблем.
09 Юли 2010 21:32
бамята е най-вкусното нещо в гювеча.

Тук, уважаема, ще изразя несъгласие.
Най-вкусното нещо в гювеча е овнешкото!
Освен ако споменатият по-горе гювеч е постен...
09 Юли 2010 21:32
Освен туй перманентно класическата мусака има аристократично културни добавки придаващи и нужната бравурност. А именно: каймата и придава политическо лимитирано послание с финикийски вкус(каймета, или пачки), а черния пипер е за необразованите слоеве за да си мислят, че и картофите са кайма. Има и втори културен пласт - заливка с яйца и червен пипер, ама т'ва е само за посветените..
09 Юли 2010 21:35
И освен за отличната мусака с картофи (а не с лигави сини домати), искам също да кажа, че омразата е двигател на всички нации/култури/цивилизации от както свят светува. Защо авторът я съсредотчава само в БГ?
Долу синия домат
09 Юли 2010 21:38
Мусака?
Обичам!
С кайма, с тиквички, и, с риск да си навлека грозни хули, любимата ми-с патладжани!
09 Юли 2010 21:42
Ама какво са изтипосали тая сланина отгоре?
09 Юли 2010 21:43
лигави сини домати

Ако ги изцедиш добре и ги запържиш, са си екстра.
09 Юли 2010 21:52
Много си е добра статията.
Съветвам, преди да я коментирате да я прочетете поне.
Дори и по "квадратно-гнездовата" система....
09 Юли 2010 21:54
Патладжанът е храст от сем. Картофови и като домат е повече лилав, а не син.
09 Юли 2010 21:55
меа кулпа за бамята, имах предвид - най-вкусното от зеленчуците в гювеча. След, или наравно с картофчетата, но не малки пресни картофки (гювеч не се прави с млади картофи), а онези парченца, чиито препечени връхчета стърчат предизвикателно над ароматно димящата зеленчукова смес и те съблазняват да ги измъкнеш и налапаш, преди майка ти да те е забелязала и пернала през пръстите!
09 Юли 2010 21:55
Извинявам са за още едно внисане. Геновева е апцелютно права за бамята, като тънка добавка към гювеча и много ястия. Бамята се съхранява в буркани под формата на варена бамя за манджи, с гювеча(заедно с домати, патладжан, ситно нярязани чушки и лук), а също и като рядко тънка туршийка. В пресен вид е радиоактивна и служи като основна съставка на ценни лекарства. Това е хубавото. Лошото е, че вече е изчезващ вид у нас и Сократ може само да съжалява.
09 Юли 2010 22:00
За коментаторите на гювеча и мусаката -
------------------------
Блогът на Генек

09 Юли 2010 22:00
Азис на снимката не е ли сладък?

09 Юли 2010 22:03
Сладка е
09 Юли 2010 22:09
Изразявам категорично несъгласие с част от по-горе писалите титани на мисълта, а именно:-най-вкусното ястие е бамя с овче месо!Възможен е и варианта с телешко такова, но особено важно за постигане перфектен вкус на споменатото блюдо е използуването в качество на мазнина изключително на зехтин, а не на олио или тем подобни заместители.Въобще същия придава изискан, благороден и приятен вкус на всички, без исключение гозби, с което освен че е много по-полезен компенсира високата си цена.
09 Юли 2010 22:09
Човек трабва много да мрази думите, ча да им причини такова количество изнасилване като горното.
Или - журналистиката в България като самодоказваща се теорема.
09 Юли 2010 22:10
Няма да имам възможност да коментирам в близките няколко дни. но (като се върна)с удоволствие бих прочела какво мислите по следните две изречения: [/quote] Всяка култура се стреми да намести отношенията между хората така, че да живеят заедно,

Основен въпрос пред българската култура е защо днешното българско общество изглежда сякаш съставено от хора, които не искат да живеят заедно.
09 Юли 2010 22:12
P.S.Много е приятна също така и туршията от бамя.
09 Юли 2010 22:15
Убава статия!
Само за уманитари..
Има се дрънкат целия "викенд"!
09 Юли 2010 22:18
Туршията от бамя освен, че е приятна има и добре изразен ... лаксативен ефект
09 Юли 2010 22:26
Най-ценното в статията е за гЮвеча (то друго има ли?). Интересно че бамята тук не я ядат. Има я по суперите, ама хората дори не й знаят името. Цената - като за две кила месо - много скъпа! Ама жената все пак ми прави яхнийка с бамя и шилешко месо - превъзходно!
А в гЮвеча първо се изяжда бамята, това се знае. Преровичква се целия гЮвеч за тази цел, което предизвиква нервни изблици в домакинята - готвачка.
09 Юли 2010 22:30
Като туршия бамята е добра, но не може да стигне пълнените камби, например.
09 Юли 2010 22:32
...всички, без изключение, гостби и т.н.
Исключение си е правилно на руски обаче. Иначе одобрявам постинга за месцето. Даже предлагам гювеча въобще да се прави без зеленчуци.
09 Юли 2010 22:40
Омразата в България е като вечния двигател
Ми да го патентоваме този двигател. Току-виж сме запълнили бюджетната дупка. Пък
може да се окаже, че и ний ще сме дали нещо на света.
09 Юли 2010 22:42
От огромно значение за вкуса на гювеча, според мен де, има и изпичането му. Едно време живеехме до една фурна. Какви аромати идваха от там - по Гергьовден, по Великден! Та чат пат носехме тави с гювеч да си ги печем там - трудно може да се разкаже за вкуса на изпечения на истинска фурна гювеч! Трябва да се опита!
09 Юли 2010 22:43
Е да, той имаше много теми Драмалиев, аз съм почерпил най-много знания за Фанфан Лалето. Професорът също разправяше как е мятал камъни по френските полицаи през 68 г. Описваше и някакви хомосексуални в парижкото метро, за тях говореше с открито неодобрение. Този Бориславов има още много да учи за културата и натурата.
09 Юли 2010 22:43
Аз, начи, за да улезнем малко у темата, ноо мразим патладжан и бамя. Ама ноо ги мразим - ако ми ги турнат у манджа, ги бутам настрани. Ceterum censeo, теа антрополози, дето си мислят, че оперната публика е по-културна от футболната, да вземат да идат и на опера, освен на мач. Или барем да потърсят в тубата фрагменти от Тоска в Парма през 1967 година с Франко Корели - спектакъл, който той самият е казвал, че му е най-добрият - целият запис го има по торентите. Възторженият рев на публиката е бетер ревът и при най-чакания гол. А освиркването и псувните към диригента, който не разрешава бис на "E lucevan le stelle", са бетер освиркване на съдията. Аз мачове не гледам, но съм си излизал прегракнал от викане в операта - едно време за Гена (Бог да я прости), Калуди докато имаше глас, че и за други. И наскоро за Хуан Диего Флорес - даже за него писах тук във вестника (в по-добрите му години, преди да стане орган на корпоративна пропаганда ). И що трябва да съм по-културен от футболните фенове?

_______________________
Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква!
Блогът на Манрико
09 Юли 2010 22:46
Пак прочетох статията.
Според мен бедата идва оттам, че авторът е искал да каже повече, отколкото може да понесе обемът. Разнопосочно е станало. Почти както в старата хубава епиграма:
Арабинът пише отдясно наляво,
след туй го превеждат отляво надясно,
та става и в двете посоки мъгляво
и само в средата донякъде ясно.
09 Юли 2010 22:48
И що трябва да съм по-културен от футболните фенове?
Тъй де! Стани един цесекар!
09 Юли 2010 22:55
Готвената бамя има специфична консистенция, която не всички понасят, и аз я ям умерено, като ми се запроточи от вилицата. Тази консистенция липсва при туршията и при опечената бамя, който последен факт я прави царица на гюведжа.
Воала!
09 Юли 2010 22:58
За автора ,
Смятам, че по-често трябва да излизат подобни статии, в края на краищата трябва да кажем истината в очите си, колкото и да ни боли.
У нас е прието всички тегоби автоматично да се прехвърлят върху управляващите. А те, последните се избират от народа, следователно не може да са кой знае колко по-различни от самия него.
Някой ще каже: "А бе тя мафията движи и политиката и икономиката в България, от нас нищо не зависи". Мисля, че едно подобно съждение е неправилно, защото от хората зависи дали да се оставят в ръцете на мафията.

А сега за омразата. Нормално е сред българите да има повече омраза отколкото при други народи, защото тя се поражда от беднотията, алчността, завистта, чувството за мъст. А при нас тези пороци са в изобилие. Как можем да редуцираме влиянието им? Почти невъзможно е, защото се изискват множество взаимни компромиси, разбирателство, толерантност, по-висока култура. От друга страна не е реалистично да очакваме появата на разбирателство между хора индивидуалисти, каквито сме повечето българи, поне към настоящия момент!

Силните хора в България предпочитат мътните води, вместо ясните правила. А обикновените хора, изпълнителите най-обичат да си траят, защото е по-безопасно, за тях и техните семейства.
09 Юли 2010 23:02
Нормално е сред българите да има повече омраза отколкото при други народи, защото тя се поражда от беднотията, алчността, завистта, чувството за мъст. А при нас тези пороци са в изобилие. Как можем да редуцираме влиянието им? Почти невъзможно е, защото се изискват множество взаимни компромиси, разбирателство, толерантност, по-висока култура.
Ба, иска се нещо много по-просто - да мислим как на нас да ни стане по-добре, вместо как на Вуте да му е по-зле. Или как да го изправим, вместо да мразим вълната. Останалото е следствие...

_______________________
Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква!
Блогът на Манрико
09 Юли 2010 23:03
Относно гювеча, в него обезателно трябва да има бамя, и става най-хубав с шилешко или овче месо Със свинско се нарича "Свинско със зеленчуци", а не гювеч.
09 Юли 2010 23:03
И като сме заговорили за омраза: мразя овче и агнешко във всичките му разновидности. Също мрязя и шкембе чорба.
Особено последното го признавам с голям срам, почти като национално предателство...
09 Юли 2010 23:04
След като прочетох (и одумах) заглавието, стигнах до повишаването на светофарната култура... и се отказах. Играта с всичките значения на "култура" едновременно е като прекалено мазен гювеч - натежава до несмилаемост. Поражда необходимост от сода бикарбонат и алка зелтцер едновременно. Няма да упражня културното си право на скандал, просто тихичко ще се оттегля.
09 Юли 2010 23:07
Също мрязя и шкембе чорба.

Да, това наистина не трябваше да го казваш...
09 Юли 2010 23:10
Да, това наистина не трябваше да го казваш...

Да, знам, но понякога човек има желание да се изповяда и разкрие тъмните страни от душата си.
09 Юли 2010 23:14
Не те съдя и вярвам, че ти е олекнало след споделянето на този грях...
09 Юли 2010 23:15
Аре още ено внисане. Дотука прочетох 12 реда от статията и мога да дам само най-рехави прогнози. А именно, афторът демонстрира типичната за съвременний уманитар енергия да се бие с вятърни мелници, без да ги е виждал. Без да ги е виждал, ама ги мразел щото така пишело в рицарските романи(вестниците) дето четял. И така стигаме до общата връзка м/у превръщането на бамята в култура(за кльопане) и непревръщането на „културата” в култура. Е тука скритата за публиката част:
*
Бамята се бере в най-горещото време на лятото, става се в 5 ч., закуската се взема и се консумира на място. Не се бере наред, защото се изкупуват само чушленцата 4-6 см, и когато си на реда подминаваш другите. Най-късно в 11 ч. продукцията се носи на сянка около къшлята където се „заготвяа” , мерене, рязане и отстраняване на нестандартното, което остава за домашна консумация. Следва закарване, теглен и прибиране на парата(силно променлива). Отделно, дето е радиоактивна, но и има едни фини власинки забиващи се като дюбелчета по ръцете и затова за целта се ползват специални полупръстета или найлонови ръкавички от аптеката.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД