Всеки може да убива хора на пътя, шофирайки с превишена скорост, изпреварвайки неправилно, навлизайки в насрещното движение . Единственото, което ще му се случи, е условна присъда от 1 година, забрана за управляване на автомобил за 2 години и 270 000 лв. обезщетение за близките на жертвата, което се покрива от застраховката. Това послание изпрати на обществото Софийски градски съд, произнасяйки присъда на председателя на 39-ото Народно събрание Борислав Великов. На 12 декември м.г. той блъсна с "Ауди А6" челно "Москвич" и уби 42-годишния Славчо Тодоров. Самият Великов призна вината си и това се прие за много смекчаващо обстоятелство. Дори иначе "кръвожадната" прокуратура поиска само 3 години условно. А съдът определи само 1 година условно. Може ли близките на загиналия да бъдат успокоени от твърденията, че такъв бил законът, че две трети от подобни случаи приключват със сходни наказания...че на всекиго може да се случи.

Защото, когато си се качил в колата, си наясно с правилата за движение. Но не си ги спазил, карал си с повече от позволеното, изпреварвал си неправилно. Тогава няма ли евентуална умисъл в предизвикването на инцидента, довел до смърт?

Точно по същото време в друг съд се разигра подобен случай. Прокуратурата поиска само глоба за собственичката на фирмата, организирала екскурзията на 15-те българи, трагично загинали в Охридското езеро. Срещу Боряна Георгиева беше образувано досъдебно производство за туроператорска дейност без разрешение. По предложение на прокуратурата съдът замени наказателната й отговорност с административна и й наложи глоба от 1000 до 5000 лв. Аргументът отново бе - такъв бил законът.

Тези два случая са на фона на странната промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, приета от сегашното парламентарно мнозинство. С нея бе премахнат текст, който не даваше възможност при умишлено причиняване на смърт да бъде прилагано съкратено съдебно следствие. А съдът не можеше да дава ниски наказания и да слиза под минимума, предвиден в НК. Сега това е възможно. И това предизвика гневната реакция на родители на зверски убити през последните години деца.

Всъщност практиката на съда за налагане на все по-леки наказания е от няколко години, но особено през последните месеци се забелязва очевидното задълбочаване на тенденцията. Всичко изби с новия НПК, който даде широко поле за слизане под предвидените минимални наказания след споразумения с прокуратурата, самопризнания и искания за съкратено съдебно следствие. Отделно от това продължава и практиката за често използване на чл. 78 "а" от НК, който позволява предвидена наказателна отговорност да се замени с административна. Стига се вече до ситуацията, в която по-малко от една пета от престъпленията се наказват с ефективен затвор, всички останали присъди са условни, глоби или пробация.

При това включително за тежки престъпления, завършили със смърт. Законодателят се е водил от други мотиви - да бъдат облекчени претъпканите затворите и да бъдат социализирани престъпниците. Но може ли заради битовия въпрос правосъдието да изглежда не само несправедливо и безотговорно, но направо абсурдно.

Това е необявена амнистия, при това постоянна и безсрочна. Колко далеч сме от това хората да започнат да раздават сами правосъдие?!