По повод на годишнината от възкачването на управляващата партия обобщенията за постигнатото досега ще бъдат далеч по-малко, отколкото бяха след първото шестмесечие. Това е факт, защото през януари все още можехме да изтъкнем изключителните преимущества на новата власт. Еврокомисарят Оли Рен още не беше разбил мита за безпрецедентната европодкрепа към правителството, безработицата само временно растеше, а икономическата криза свършваше през юни. Депутатите и министрите от ГЕРБ бяха благородни хора, а малките изключения само потвърждаваха правилото. Токът щеше да пада, защото бяхме енергийният тигър на Балканите. Реформите щяха да се правят в началото на мандата и се ползваха с широка обществена подкрепа.

Вдовишките надбавки също идваха през юни, а за орязване на социалните плащания и отпуските дума не можеше да става. Силовите министерства громяха контрабандата и организираната престъпност, а не преследваха библиотекари. Закриването на болници беше висш хуманен акт. Театрите и оперите още бяха културни институции, а не глоба за народа, както премиерът обясни в Стара Загора.



Днес не можем да кажем толкова много позитивни неща,



което е един добър повод да се заемем с други по-важни въпроси, със светлото бъдеще, най-вече. Вместо да задълбаваме в дупката на бюджета, трябва да бръкнем в излишъците от оптимизъм, които само финансовият министър ползва досега. Ненужно е да се нападат добронамерените власти - когато са изправени пред трудности, трябва да сме солидарни с тях, защото именно ние сме позволили държавата да се ограбва в продължение на десетилетия - особено студентите и младите майки, както лично премиерът им обясни.

Но въпреки изключително добрите перспективи, остават някои централни проблеми, върху които трябва да се концентрира общественият дискурс - вувузелите, бурките, колко точно да поскъпне топлата вода, импийчмънта, колко по-зле са гърците и понякога дори тече сериозен дебат дали най-евтината възможна енергия е икономически изгодна.

Улисани в предварително обречено измерване на медийната свобода, пропуснахме решаването на някои наглед технически въпроси, но от съдбоносно значение за поколенията, които могат да останат лишени от цялостно схващане на действителността,



ако не бъдат запознати с последните нововъведения



Филолозите, например, както всички други учени, покосени от съкратените бюджети на университети и академии, се оказаха неспособни да реагират на променените реалии в езика, наложени персонално от премиера. Тъй като науката на бъдещето няма да е обществена необходимост, а прехрана за разни експерти, целящи да оправдават състоянието на нещата, независимо от безсмислеността му и да катализират деградацията на социалното съзнание, да се заемем по-скоро да попълним лингвистичните празноти.

След като открито бяха издадени редица разпореждания и забрани за министерското говорене, време е те да бъдат отразени и в публичната реч. Ето примерно спрежение на глагола "съм", подходящо за всякакви родни премиери:

Винаги първо лице, единствено възможно число - аз съм премиер.

Второ лице, единствено число - ти си, докато гласуваш правилно.

Трето лице, единствено число - той, тя, то е, защото следва повелята на партията и си трае. Ползва се за даване на добродетелен пример и за назидание на опозицията.

Първо лице, множествено (всъщност единствено) число - ние сме, при положение че не се разчуе и не стане скандал. В противен случай отричам(е) дори очевидното. Обвиняваме другите.

Досадно второ лице, само временно множествено число - вие сте, но единствено докато си траете за нас или намерим начин да се отървем от вас.

Трето лице, множествено число - само теоретичен конструкт на езика без аналог в материалния свят. Употребява се широко, тъй като е изключително удобен за призоваване на свръхестествени, почти митични сили като "мнозинството от хората, които седят зад премиера" или "световните лидери, подкрепящи правителството".

Миналото време е излязло от употреба, тъй като в самата си природа е архаично. Известно е, че истинската история се пише на всеки четири години. Познаването на състоянието и събитията отпреди изборите създава вредно историческо съзнание, което е предпоставка за излишни социални безпокойства сред избирателите. Единствено полезно приложение за миналото е систематичното му охулване, което кара и най-трагичното сега да изглежда пълно с възможности.

Частицата "ще" е забранена лично от премиера. Тя предизвиква у хората илюзорни надежди, които са приемливи само преди избори, а след тях могат да доведат до фрустрация сред електората и бъдещо неправилно гласуване.

Новоговорът на премиера, освен че подчертава изключителната му екзистенция, е и далеч по-актуален, що се отнася до променените напоследък потребности за точно описване на методите на властта. Очаква се мнозинството от интелектуалците да подкрепят ентусиазирано всички нововъведения - безспорна еманация на просветения ни век.