Сериозното намаление на парите от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за болниците драстично ще затрудни достъпа на пациентите до лечение. Заради въведените делегирани бюджети лечебните заведения ще ограничат силно плановия прием, ще формират листи на чакащи, ще намалят заплатите и ще трупат още повече дългове.



За пръв път здравната каса ще задължи лечебниците да работят с делегирани бюджети, при това със задна дата - 1 август. За разлика от досега касата няма да плаща на болниците отчетените случаи над лимита. Според директори на клиники и данни на лекарския съюз намалението на парите е драстично - между 30 и 40% спрямо август миналата година. От касата обясняват, че спазват закона, който от тази година задължава НЗОК да работи с фиксирани бюджети. Причината да се въведат те е постоянно растящият брой на хоспитализациите и орязаните бюджет и приходи на касата за тази година.

Това обаче ще доведе до сериозен проблем за лекари и пациенти. "С лимита, който ни е определен - 70% спрямо дейността за миналия август, във всички случаи ще има листа на чакащи за планов прием. Дори спешността е под въпрос, тъй като в областните болници тя е голяма част от дейността", обясни пред "Сега" директорът на болницата в Кюстендил д-р Михаил Зортев. Според него заплатите на работещите в лечебното заведение също ще паднат. "И в момента областните болници вече имат проблеми с доставчиците и дълговете към тях, а те тепърва ще се задълбочат. Задълженията ще растат, няма да може да се осигурят и качество, лекарства и консумативи", допълни той. Нарастването на дълговете и все по-честите им просрочия ще доведат до отказ на търговците да доставят медикаменти и консумативи, а също и до запори на сметки.

Зортев е притеснен и как болницата ще покрие с по-малко пари по-високите изисквания от догодина, когато, за да получава пари от касата, всяка болница ще трябва да отговаря на медицинските стандарти на здравното министерство, да има и добра апаратура и достатъчно специалисти. За да се поддържа всичко това, са необходими средства.

Финансовото състояние на болниците започна да се влошава още от началото на годината, когато касата започна да бави парите им и изплаща около 80% от заработеното, а останалите пари издължава след още няколко месеца. В резултат на места, като в университетската болница "Св. Георги" в Пловдив, наскоро са получили едва 25% от заплатите си, при това за юни. Дълговете растат ежемесечно.

"Поне на 80% от парите се надявахме", каза директорът на болницата в Кюстендил, припомняйки твърденията на директора на здравната каса Нели Нешева, че делегираните бюджети ще са средно 80% от отчетеното досега.

В столичната кардиоклиника "Св. Екатерина", където парите за август са орязани с 35-40%, листата на чакащи ще набъбне. "В момента за операция се чака 3 седмици, а ако в следващите месеци продължи да се отпуска такъв лимит, ще стане 3 месеца", обясни директорът проф. Генчо Начев. Заплатите, които вече са намалели с 15% за миналия месец, ще паднат още. Според него обаче пациентите няма да доплащат за лечението си, тъй като това не е законно, а и няма как да се плаща за пререждане в листата на чакащи.

Болницата в Шумен още в неделя обяви, че спира плановия прием, вероятно така ще постъпят и повечето останали лечебни заведения. Според директора на болница "Свети Пантелеймон" в Пловдив Илия Баташки, цитиран от Радио Пловдив, не е изключено заради ограниченото финансиране в болниците да се увеличи корупцията.

"Общо взето, парите, които ще получават болниците, са в рамките на нужните за заплати на персонала средства. Така за всичко останало ще трябва да плаща пациентът - ток, вода, консумативи, лекарства и др.", заяви пред Mediapool председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов.

Въвеждането на новите лимити става с анекс към договорите на болниците, който не всички още са подписали. От лекарския съюз призоваха директорите да не парафират допълнението, тъй като според тях то е незаконно. С анексите се намаляват цени и обеми на медицински дейности, което е възможно само след подписването на анекс към рамковия договор между съсловната организация и касата, какъвто обаче няма, смятат от БЛС.



В ОТБРАНА

"Необходимо е да се спомене, че НЗОК не лимитира дейността на лечебните заведения. Финансовата регулация чрез бюджета на лечебното заведение предполага активното участие на болничните ръководства в изразходването на финансовия ресурс, а не само досегашното пасивно "усвояване" на средствата", казват от касата. Оттам припомнят и че ръководството на касата се е срещало с директорите на болници заради бюджетите. "Всички участници в проведените срещи адмирираха прогнозируемостта и регулярността в предвидените месечни плащания до края на годината", твърдят от НЗОК.