:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,267,147
Активни 86
Страници 12,931
За един ден 1,302,066
ПРОЗА

И паниката тук е тиха

Снимка: архив
Когато нещо е все пред очите ти, трудно забелязваш промените му, но дойде ли човек, който дълго време не е виждал това нещо, винаги се учудва най-искрено:
- Яаа - мига ли, мига на парцали или пък клати глава този човек, - кво нещо беше туй на времето, а кво е станало вече!
- Така е - съгласяваш се житейски, подир което се замисляш, та сам да се увериш в промяната и също мигаш ли, мигаш на парцали или пък клатиш глава.
"Така е" - съгласявах се и аз, че и жената се съгласяваше покрай мене, когато ни навестяваше някой далечен роднина и като видеше децата ни, се учудваше най-искрено:
- Леле, колко са пораснали!
Но чак като се позамисляхме с жената, проумявахме колчави са наистина вече децата ни. А и в ония години къде ти време да се замисляш? Работа, работа и пак работа, че и така нататък.
Сега, когато съм кмет на селото, защото май нямаше кой друг да изберат, ми се налага да се замислям по-често, макар и да не виждам особена полза в това. Верно е, че когато едно нещо се уголемява, когато се увеличава, някак по не бие на очи, ама не е така обаче, когато едно или друго нещо вземе да намалява, да изчезва. Тогава човек е къде-къде по-наблюдателен - мене ако питате, човек така е устроен, че просто няма начин да не забележи една или друга липса.
А децата наистина пораснаха - изучиха се и зачезнаха. Установиха се в най-различни градове, където създадоха семейства: едното в Северна България, другото - в Южна, третото - в Източна, а четвъртото - в София. Увлече ги, така да се каже, миграционният процес, както увлече много други от селото.
С жената дълго умувахме дали да ги последваме и при кое от децата евентуално да се установим, но прекалено дълго излезе това умуване, та накрая точно мене избраха за кмет и вече нямаше накъде да се мърда.
- Ще черпиш - викат съселяните, сякаш съм ударил джакпота или барем кьоравото.
- То пък голям късмет - мънкам аз - да съм кмет на село със затихващи функции...
- Туй па що е? - пули се дядо Герчо. - Как тъй ще сме село със затихващи такова... функции?
- Да, бе! - проточва врат и върти глава като лалугер дядо Ламбо. - Кво ще рече туй?
Няма как - обяснявам им най-нагледно, та да ме разберат и прочее:
- Какво беше едно време - викам им - и какво е сега? Едно време - викам им - сутрин петли се надпяваха, а вечер псета се надлайваха. Каква радостна олелия беше! А сега - викам им - я се понапъне някой петел да изгъгне, я не. И псетата без глас останаха. Тихо е вече в селото ни, това ще рече, че му затихват функциите.
- И кокошките ми веке не кудкудякат - проплаква баба Сийка, - по-малко снасят веке.
- Тъй, тъй - кимам. - И на тях им затихват функциите.
- И на козата ми млекото ще секне - сумти под кривия си мустак дядо Кочо. - След цел ден паша ми цръкна нема и стотина грама.
- Затихват й функциите - вдигам рамене.
- А ние кво да правим? - пита ме тоя, пита ме оня. - Нали си кмет, кажи!
- Знам ли... - чудя се компетентно аз.
- Донко, Донкооо - занарежда дядо Герчо, - и на тебе галиба ти затихват такова... функциите!
Тъй ми излезе име - Донко Затихващата функция. Аз, разбира се, не се обидих, а взех да умувам, изход някакъв да търся. Ама все на камък удрях. Кой ме срещне, се жалва:
- Магазинът затворен от седмица, кмете! Много му затихват функциите...
- Автобусът трети ден не идва. Кви са тия функции бе, Донко?
- Малей, реката едва църцори... Па баш на нас ли, кмете, се падна река със затихващи функции?
Напънах се да спасявам каквото мога.
- Излез от тая кръчма - викам на дядо Ламбо, - ще те усмърти туй вино!
- Че кво му е на винцето? - лези се той. - Трето шише пием, нищо ми нема.
Винце със затихващи функции...
Махам с ръка и карам през селото. И виждам дядо Герчо в нужника насред двора. Как да не го видя - ни вратичка има, а и две странични дъски са отпрани.
- Потегни го тоя нужник - викам му, - срамота е.
- Па кво му е на нужника? - опулва ми се дядо Герчо. - Нужник като нужник.
И като се напъва, добавя:
- Със затихващи такова... функции!
Срещам и попа. Всеки с проблемите си.
- Че никой не се ражда, разбирам - въси рунтави вежди отец Христофор и ме гледа крайно подозрително, - ама и година вече никой не умира...
Правя се, че не го чувам и се прибирам вкъщи. Лягам си каталясал. А жената, моля ви се, се опитва да ме гали.
- Бе, я ме остави! - пъшкам.
Пък тя, горката, хлипа:
- Ох, и ти с тия твои затихващи функции...
Чудя се - като кмет или като мъж го има предвид. Обаче заспивам. И сънувам благодат... Магазинът - отворен денонощно, даже "нонстоп" пише на витрината. Автобусът минава по два-три пъти на ден и даже зорлем вози някои до града и обратно. Петли кукуригат като щури, псета лаят като бесни. Кокошките на баба Сийка снасят яйца като тикви и тя ходи от порта на порта да пита за Гинес. Козата на дядо Кочо дава мляко като млекоцентрала и той е принуден да отвори мандра за преработката му. Реката - пълноводна, ще вземе да отнесе моста. Нужникът на дядо Герчо пък направо мяза на резиденция: мрамор, фаянс, а капакът на чинията - с дърворезба. Малеййй, чак ми иде на умра от щастие - за най-голяма оборотна радост на попа. Обаче не умирам, а се събуждам. И погалвам жената...

Васил Сотиров - визитка

Васил Сотиров е роден в София през 1947 г. Завършил е френска гимназия и е следвал българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е в българското радио, сп. "Карикатура", Студия за анимационни филми - Бояна, в. "Пардон", в. "Дума", в. "Република". Има 10 стихосбирки и 3 книги с проза, сред които "Лъвовете никога не плачат", "Да ти излезе номерът", "Лека кавалерия в подлеза". Сатирата е любимият му жанр. Превежда от руски и френски език близки му по дух автори като Владимир Висоцки и Франсоа Вийон. Лауреат е на наградата "Южна пролет" за дебют през 1983 г.
5
618
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
15 Октомври 2005 00:27
Добре.....Обаче и по-добър е бил....Васко...какво ви прихвана всички тая кметска тематика
15 Октомври 2005 14:57
Хубав разказ.
Все повече се превръщаме в хора (общество) със затихващи функции ...
15 Октомври 2005 16:27
И си оставаме с хубавите сънища
15 Октомври 2005 16:54
а утрините тук са тихи...
15 Октомври 2005 21:49
Е, еех, Василе, Василе... И нии си имааме е'но село, такова едно -форумно, ама му затихнаа фунциите (дето го викаш). Манрико тръгна за кмет на Софето да се гласи и с таа неговата юруш-пъртокалова програма се страхувам, че ше земе спичели... туй... дет ти викаш - да удари кйоравото*.
Ено време, дет викаш, имаше и чиреши и доматий, туй, а сега - пъртукали им даи да берат...Фантазии... Въздушна работа, един вид, ама на, викам си (като и много други): "Нек' да берат.." махвам с ръка и отивам тихо към моята пъртукалена плантациика... и си викам: "А дано е цъфнала, поне..."
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД