Хал на неудачника, постигнал неуспеха





Нейде в селски крематориум пекат се тухли...

Мойте врагове в свещен съюз са съюзени

и строят си строй върху темели от руини.



Ако гръм удари в бурята гръмоотвода,

ще напълнят гащите с отличия за храброст.

Слънцето сред облаците е разсеян поглед.



И не знам дали крилат е ангелът хранител.

Аз съм пешеходец, който ходи по земята

както конят ходи пеш, щастлив ...

Когато нещо е все пред очите ти, трудно забелязваш промените му, но дойде ли човек, който дълго време не е виждал това нещо, винаги се учудва най-искрено:
- Яаа - мига ли, мига на парцали или пък клати глава този човек, - кво нещо беше туй на времето, а кво е станало вече!
- Така е - съгласяваш се житейски, подир което се замисляш, та сам да се увериш в промяната и също мигаш ли, мигаш на парцали или пък клатиш глава.
"Така е" - съгласявах се и аз, че и жената се съгласяваше покрай мене, когато ни навестяваше някой далечен роднина и като видеше децата ни, се учудваше най-искрено:
- Леле, колко са пораснали!
Но чак като се позамисляхме с жената, проумявахме колчави са наистина вече децата ни. А и в ония години къде ти време да се замисляш? Работа, работа и пак работа, че и така нататък.
Сега, когато съм кмет на селото, защото май нямаше кой друг да изберат, ми се налага да се замислям по-често, макар и да не виждам особена полза в това. Верно е, че когато едно нещо се уголемява, когато се увеличава, някак по не бие на очи, ама не е така обаче, когато едно или друго нещо вземе да намалява, да изчезва. Тогава човек е къде-къде по-наблюдателен - мене ако питате, човек така е устроен, че просто няма начин да не забележи една или друга липса.

Любовниците. Около 1950-а. ...