Голяма част от социалнослабите в големите градове не проявяват интерес към програмата за разпределяне на храни от интервенционните запаси на ЕС, съобщи вчера БЧК. По тази програма Червеният кръст раздава хранителни продукти на около четвърт милион българи с право на енергийно подпомагане, като средствата се осигуряват от Брюксел. 87% от имащите право на храните са си ги взели, но активността е предимно в селата и малките населени места.
От вчера до 8 септември БЧК раздава храните от втория транш на програмата. Всеки има право на 5 кг брашно, 1 кг захар, 6 кг ориз, 2 кг спагети, 2 кг кус-кус и 2 пакета бисквити. Ще има и трети транш от продукти, който ще се разпределя в периода 18 октомври - 12 ноември. След това продуктите на хората, които не са ги потърсили, ще бъдат изпратени на социални и психиатрични заведения в цялата страна по списък, одобрен от фонд "Земеделие".
По груба сметка това което се предлага като помощ струва в магазина около 20-25 лв. Защо трябва да се ангажират толкова хора (за раздаването), не ефективен транспорт за да се пренесе на различни места помоща, натоварване на транспорта за да отидат нуждаещите се до съответните пунктове на раздаване, да не говорим за изгубените "човекочасове".
Не е ли по просто да се преведат тези помощи по 20 - 25 лв на човек като пари заедно с пенсия заплата или парична социална помощ. Ако тези стоки постъпват като такива от ЕС, то не е ли по добре да се пуснат (продадат) в магазинната мрежа, а на нуждаещите се да се заплатят сумите. Ако се държи точно тези стоки да се получат от нуждаещите се, може да си ги вземат от който и да е магазин срещу някакъв купон-бележка, а тези купони-бележки да се осребрят на магазините. Начини хиляди, избран е най-тъпият.
Помоща е нищожна, а разходите и по разпределението и според мен надминават стойноста и. Не е ли това някакъв лицимерен PR, европейски и наш.