---
Никола Инджов е български поет, белетрист, публицист, преводач. Роден е през 1935 г. Работил е като редактор, бил е на дипломатическа работа в ред страни от Латинска Америка. Автор е на повече от 30 книги с поезия, проза, публицистика. Председател е на Международна фондация "Гео Милев".
----
- Международна фондация "Гео Милев" се обяви категорично срещу решението на старозагорските общинари да поставят паметна плоча на стената на театър "Гео Милев", където да бъдат изписани имената на екзекутираните по решение на Народния съд офицери, полицаи, надзиратели... Защо?
- Фондацията бе принудена публично да протестира срещу намерението на някои политически сили в Стара Загора да се постави на театър "Гео Милев" паметна плоча за осъдените от Народния съд местни граждани. Агресивното политическо решение е мотивирано с обстоятелството, че присъдите са били огласени от стълбището на театъра... В старозагорския случай става дума за предимно армейски и полицейски началници, днес преки наследници на някои от тях участват в опита за исторически реванш. Нашият протест бе от морално естество, защото докога в националното психологическо пространство призраците на мъртвите ще водят живите? Ние напомнихме, че Народният съд в България бе идентичен с подобни институции в повечето европейски страни, възникнали в резултат на Втората световна война - периода и на световната антифашистка съпротива, в която жертвоготовно участваха българи от три поколения. Двете ни декларации бяха подписани от Леда Милева като почетен председател и от мен - като оперативен председател на фондация "Гео Милев", в която членуват видни български писатели, художници, театрали, общественици. Политическото мнозинство в Старозагорския общински съвет взе политическо решение и не си дава сметка, че едно политическо решение може да се отмени с друго политическо решение.
- Кореспонденти писаха, че между хората, осъдени от Народния съд, има известни палачи от Старозагорския затвор, избивали борци на антифашистката съпротива. Наистина ли смятате, че подобен ход на събитията може да доведе до световно преразглеждане на историята, вкл. до акции за поставяне на паметни плочи на Гьоринг и Айхман?
- Едва ли някога някой ще постави на сградата на Международния трибунал в Нюрнберг паметен знак за нацистите, чиито присъди бяха обявени там. Намерението на старозагорските общинари напомня отхвърления от испанския народ опит Франциско Франко да смеси костите на фалангисти и републиканци в известния мемориален комплекс недалече от средновековното просветно средище - манастирът "Ескориал". На Гео Милев в България са наименувани десетки училища, улици, булеварди, в столицата има цял жилищен квартал. Доказан е народният стремеж във всички краища на страната да се съхрани историческата памет за този велик наш сънародник, оказал се и най-съкровената жертва без съд и присъда две десетилетия преди Народния съд. Впрочем, току-що бяха отворени архивите по делото на Гео Милев и се оказа, че юридически той не е виновен по нито един параграф на тогавашните закони.
- Че съмнявал ли се е някой?
- Ние знаехме, разбира се, че той бе невинен като Исус Христос, но разсекретяването на архивите именно в настоящия момент доказа на свой ред несъстоятелността на прословутото решение. Такива решения не са единствени, уви. Преди време се опитаха да вдигнат паметник на организатора на убийството на Гео Милев генерал Иван Вълков, а на самия връх Шипка някои поискаха да поставят паметник на сразения там турски пълководец Сюлейман, наречен от Вазов "Безумний". Не е ли всичко това последствие на ключови постулати на един дистанционно направляван президент - че в България е нямало турско робство, че в България е нямало и фашизъм? Нацията не трябва да забравя коварното проповедничество на чужди интереси под формата на философско осмисляне на историята.
- Как стои въпросът с паметната плоча в момента?
- В момента областният управител на Стара Загора върна това решение заради три или дори четири юридически и административни несъответствия. Дори се заговори, че може би министърът на културата трябва да вземе отношение по въпроса. Фондацията е на мнение, че поведението на временното мнозинство в старозагорската община е неразумно и недостойно! В края на краищата това мнозинство не е в състояние и не може да взема решения, които очевидно надхвърлят неговите интелектуални пълномощия, защото по същество дилемата в случая е от национален мащаб и трябва да се решава от други общественици и на друго равнище!
- Вие често пишете публицистика, но сте автор на много книги с поезия, с проза, много сте превели... Защо според вас се случи така, че литературата някак загуби своето очарование за обществото ни?
- Нека да кажа в този дух, че обществото загуби, когато изостави литературата като възможност за духовно обогатяване на съвременника... При това се осъществява най-опасният вариант - подмяната. Не може да се каже, че хората просто не четат книги. Четат, но четат други книги, друг вид литература - преводни романчета, натрапвани от всемогъща търговска реклама, а в немалко случаи - и от нескромна самореклама. Сега у нас се появяват повече писатели, отколкото когато и да е било, и в 99% от случаите се срещаме с голословно отрицание на традицията, с безкритично налагане на собствени амбиции извън задължителните условия на единното литературно пространство и т. н. Когато един видиотен писач публично твърди, че му се повръща от Вазов, това е оценка за самия него, а не за народния писател. Тези дни по някаква телевизия, дали не беше националната, попаднах на подло замислена анкета на същата тема - четат ли българите и какво. Репортерка натикваше микрофона в устата на невинни хора и питаше кой е авторът на "Мамино детенце" и кой - на "Малкия принц". Съпоставянето на тези две литературни творби ме наведе на мисълта, че репортерката е вярна на вкуса на всеизвестния Георги Лозанов, който искаше да наложи "Малкият принц" като любима книга на целия български народ, понеже на него му била любима... Разбирам репортерката, не разбирам телевизията - за какво съпоставя тези толкова несъвместими творби? За да получи желания отговор - че френският камерен шедьовър е по-предпочитан от един от първите образци на новобългарската литература ли? Какво следва от това, след като литературата е история на човека? Че историята на българския човек не трябва да ни интересува? Не е ли това същото, поради което споменах един пишман политик - няма български човек в робството, защото няма робство, няма български жертви на фашизма, защото е нямало фашизъм...
- Е, всеки има право на мнение. Въпросът е да не отрича изтърпяното страдание, защото може да се повтори в същия вид, тук сте прав. А от какво страда най-много днес България?
- От недостига на обединителни национални идеи.
- Казвате национални... Тракийската такава ли е? Известна е активната ви дейност за възстановяване правата и имотите на тракийските българи. Ще има ли възмездие един ден за потомците на прокудените ни сънародници?
- Не, няма да има! Не искам да повтарям глупостите на редица функционери, които си изкарват хляба с това, че се борели, видите ли, именно за възвръщането на тракийски имоти и имущества, като изчисляват, да речем, дълга на Турция на милиарди долари. Реално Турция наистина насилствено е отнела от тракийците неизчислими по своята етнокултурна и битова стойност селища, земи, гори, занаятчийски и търговски ареали, но всичко това е юридически прието от България с Ангорския (Анкарския) договор, подписан през 1925 г. от един царедворец по лични указания на цар Борис III. Този договор не може да бъде отменен, както и други несправедливи, немилостиви към тракийците международни договори, например Ньойският. Моята лична борба е не за материално обезщетение, а за нови възможности - специално Беломорска Тракия да се възроди като интеграционен модел на сътрудничество между България и Гърция в общоевропейско съвременно пространство. Да паднат границите, да се отворят проходите, да се възстанови животът рамо до рамо, както е било някога, защото Беломорска Тракия е била винаги средищна земя - за българи, гърци, албанци, евреи, арменци, турци, нашата средиземноморска България, предверието ни към Близкия изток.
Изнесеното в заглавието е много точно, точни неща има и в самото интервю - например, формулата за интелектуалнте пълномощия.
Наистина, имат ли интелектуални пълномощия приемащите закони за просветата, културата, здравеопазването, социални закони?
Имат конституционни пълномощия, но интелектуални?
----------------------------
Блогът на Генек