|
| Ивайло Кицов |
- Г-н Кицов, предвид вълната от концерти през последните години може ли да говорим за необичаен ренесанс на рок музиката в България?
- Да, с уточнението, че не е необичаен. Тази музика никога не е била демоде у нас. Тя е излизала за малко от светлината на прожекторите и се е връщала обратно. Всички фестивали, които се проведоха тази година, независимо дали български или с чуждо участие, дали със западни хедлайнери, с известни или с по-малко известни групи, показват едно - публиката се връща около рок сцената. Това донякъде е инспирирано от смяната на поколенията. От една страна, музиката - без значение от произхода и жанра, създава общности. От друга - нашите деца, които сме възпитали ние, рокаджиите, вече са достатъчно големи да ходят по местата, на които ние ходехме навремето; да идат да видят не просто кумирите на мама и татко, а кумирите, с които са израснали; да обсаждат сцената или да се въртят около пулта на големите диджеи, които идват у нас.
- Чуват се и мнения, че повечето от групите, които идват у нас, да речем, "Металика" или ZZ Top, вече са демоде.
- Не вярвам някой сериозно да твърди, че "Металика" е демоде. Група, която има стратегия, която е институция в областта на твърдия рок, която знае как да се развива, знае как да се харесва на публиката, без да изневерява на собствените си критерии, която прави албуми през няколко години, обикаля света с турнета, пълни стадиони, може да бъде актуална, интересна, измисля всеки път различно шоу... Тази група е един от многото примери, които показват, че независимо колко пъти една банда идва в България, ако има фенове, пак ще продаде билетите. Те са също и пример за това колко важно е за развитието ти да познаваш таргета и да прецениш какво искаш от него. Не могат да са демоде и ZZ Top, и Motorhead, и AC/DC, които правят едно-единствено нещо, когато са на сцената, но знаят как да го правят. Това са едни от групите, които никога не се променят, но няма и смисъл да го правят, защото феновете ги приемат именно такива, каквито са. Семпли, прости, директни хора, които вдигат страшен купон; групи, които можеш да слушаш в колата, да пуснеш вкъщи на гостите, да си пуснеш техен албум, когато ти е криво, и винаги да ти вдигнат адреналина. AC/DC се майтапят, че веднъж на 10 години издават един и същи албум, като само му сменят обложката. Но видяхме реакцията на българите, когато дойдоха за първи път тази година. Сигурен съм, че ако утре дойдат, пак ще напълнят стадиона. Всъщност и на артистите им е приятно, когато това, че се раздават докрай, е оценено. Има няколко случая, когато големи групи сами предлагат да изнесат още един концерт. Доколкото зная, "Депеш мод" например след първото си шоу у нас попитаха промоутърите дали случайно не им е свободна датата 27 септември, за да повторят концерта. Да не говорим пък в клубовете какво става - там редовно събират по 2000 фенове на групи, които може да не са сред най-популярните сред широката публика, но са изключително важни за истинските познавачи на твърдия рок.
- Тази "инвазия" на чужди музиканти стимулираща или обезкуражаваща е за нашите групи?
- Нашите момчета трябва много яко да си стягат коланите, защото ситуацията отдавна не е като по времето на вестник "Ритъм". Тя е стимулираща за младите и талантливи групи, които искат да се оразличат в рамките на един стил, разбира се. Но пък други, които години наред са правили едно и също нещо и не са успели да пробият, сега виждат истинската класа, виждат кадърните млади, които надигат глави, и... вдигат ръце; започват да се занимават с продуцентство или сменят стила, опитват се по някакъв начин да напипат модерното, а това невинаги е добре за самите тях.
- Какво значи модерно?
- Да бъдеш в стилистиката на деня. Модерно е да не разчиташ на поколението, което те е извело в звездна орбита преди 20 години. Модерният звук в момента е общ сбор от почти всички останали стилове. Много отдавна рокът и електрониката престанаха да воюват и си подадоха ръка. Мога да дам пример с една група, която е модерна, откакто е създадена - "Депеш Мод". Най-крайната електроника пък отива в пънка, защото пънк сцената в света се възражда. Не е невъзможно да се миксва и електрониката с регето, което много партита показват. Отделно има организации, които са специализирани в една-единствена област; електронни движения като "Метрополис" - строго специализирани в областта на техно музиката. По техните стъпки вървят H.M.S.U., които са конкретно дръм енд бейс; съвсем в друга посока вече отиват разни по-различни промоутъри, които залагат на по-поетична риторика. Тези световни тенденции би трябвало да се проектират и на нашата музикална сцена. Критерият на българина се е покачил до такава степен, че той все повече и повече дели музиката не на българска и западна, а на добра или лоша.
- Имаме ли пример за наистина успяла навън българска група?
- Да вземем "Бейбифейс Клан", в чиято основа е Насо Русков - една от нашите първи рок алтернативни банди, които микснаха рока и пънка с електроника още през 1999 г. Тогава много хора не разбраха за какво става въпрос. Групата не е издавала албум вече 10 години, но продължава да е на върха. Същият Насо Русков е фронтмен и на една друга подобна група, която се казва "Имбесилс енд Дъ Пойзън Ъмбрела". Тя подгряваше първия път "Пласибо" (между другото те идват пак на 13 септември). След което "Пласибо" взеха тази банда да ги подгрява на няколко места по света. Ето, това е сигурен знак, че един наш състав е пробил. Насо живя в Лондон, записа един сингъл, който беше издаден от друг важен човек - продуцента на "Адам енд ди Антс". Друг пример са BlueBa Lu, които са доста по-електронно ориентирани. Те са един отворен проект, чийто гръбнак са двама души - Косьо и Митко, които пробиха по света толкова категорично, че тяхната продукция беше издадена от един от най-големите дръм енд бейс артисти - L T J Bukem. Той ги включи в своята компилация, която прави всеки месец. Парче на BlueBa Lu беше в сета на друг световен диджей от BBC Radio 1 - Джайлс Питърсън. От там попаднаха в миксовете на диджеите по цял свят. Това значи един български музикант да е успял. Не да го въртят в MTV World Chart Express, защото това е една много смешна класация, която за съжаление за нас, българите, е критерий, че еди-кой си е пробил. Не е пробил, защото Chart Express се излъчва веднъж седмично и е, да кажем, една екзотична класация, събираща най-ротираните неанглоезични парчета, независимо на какъв език се изпълняват.
- Защо има разминаване между това, което чуваме в българския радиоефир, и онова, което истински пробива навън?
- Заради ужасната му комерсиализираност. Ние практически нямаме официална класация. Едва отскоро в България влезе класацията "Нилсен", която се опитва да обобщи данните от ротацията на родни и чужди парчета в нашия ефир и предвид факта, че се базира на някакви по-строги схеми при преброяването, може да се каже че е горе-долу изчерпателна. Такова нещо едно време имаше претенции да прави класацията "Българският топ 100" на Косьо Марков. Той обаче накрая пусна вътре чалга и обезсмисли всичко. Т.е. една класация не може да претендира за изчерпателност, когато на трето място е, да речем, сингъл на "Куин", влязъл покрай някаква компилация, и веднага след него е Тони Стораро. Те просто не могат да бъдат подведени под един знаменател. Нямаме и отчитане на продажбите. Никой не е чул някой български албум да е станал златен или платинен - няма данни за това колко диска са се продали. Касетката на "Ъпсурт" "Боздуган" навремето със сигурност е навъртяла платинен тираж, но никой не знае, всеки крие. Да не говорим, че някои издатели, самите те преди да издадат нечий нов албум, извъртат две хиляди пиратски бройки, после пускат официалния тираж и започват да се оплакват, че никой не го купува.
- Вярно ли е, че практиката е нашите групи да си плащат, за да подгряват звездите?
- Носят се такива упорити слухове. Но никой промоутър не би си направил публично харакири с такова признание. Иначе всички знаем, че играят пари, а и да не са пари, са отношения. Най-много се коментира, че "Конкурент" навремето са си платили, за да подгряват "Уайтснейк", защото това им влиза в CV-то и имат повече шансове и за други такива участия. Те, разбира се, отричат, но факт е, че именно "Конкурент" подгряваха и AC/DC. Друг е въпросът как...
.