Пътувах в Грузия преди няколко години. Шофьорът до мен правеше няколко неща едновременно. С едната ръка жестикулираше към шофьора на нахалния мерцедес, който се опитваше да го изхвърли от пътя. Крещеше и псуваше горещо, по кавказки. С периферното си зрение гледаше пътя, а с другата ръка ловко управляваше разпадащата се кола. По едно време погледна пребледнялото ми лице и за да ме развесели, ме попита: "У вас есть Формула адин? А у нас хуже чем Формула адин."

Шегата хич не ме развесели, но за да се разсея, се замислих какво ли ще е да има състезания на най-бързите болиди в държави като Грузия или България. Не че съм го вярвал. Но както каза министърът на икономиката Трайчо Трайков преди дни: "Нищо не ни пречи да помечтаем!"

Проблемът е, че аз мечтая безплатно, а



когато управляваш една държава, мечтаеш с парите на данъкоплатците



И харчиш на едро, докато осъзнаеш, че мечтите са химера. Вярно е, че на Балканите си имаме писта за Формула 1 - ей къде е Турция. Но тя има и невероятна инфраструктура, могъща икономика, автомобилостроене и всичко, което завършва на "-строене"... А България е №1 в света по изграждане на писти по супермото. Супермото - ще ококорят очи мнозина от вас? Не ме занимавайте с глупости - отворете си Google и прочетете, редовно едни хора съобщават за нашите успехи в тоя ресор.

За същите тези хора 30 август 2010 г. трябваше да бъде светъл ден, първа стъпка в превръщането на София в център на световния автомобилен спорт. На една маса седнаха да разговарят сериозно и отговорно премиерът Бойко Борисов, главният архитект на София Петър Диков, бившият министър на вътрешните работи в кабинета на Сергей Станишев - Румен Петков, Румен Миланов, шефът на мотофедерацията Богдан Николов. От другата страна са инвеститорите - Мохамед Абдул Жалил ал Блюки, представен като шейх на Абу Даби, който е готов като Джон Уейн, с едно бързо движение да извади 250-300-400 милиона за писта. Колкото каже Бойко. Разговори, снимка, подпис. Създава се впечатлението, че не те нас, а ние тях спасяваме с тази инвестиция. Новината светкавично обикаля интернет изданията, после се превръща във водеща новина на всички телевизии, а още няколко дни ехото отеква по сайтове и вестници, че и в Европа дори...



В държавата на фойерверките подобни сценки са ежедневие



А специално Богдан Николов и т.нар. организационен комитет за пистата за Формула 1 от години са като гладния Остап Бендер, който подлъгва жителите на Васюки, че ще направи от града център на световния шах, че парите сами ще дойдат и гражданите "ще слизат по мраморни стълби". (Време е да си препрочетем "12-те стола", що номера има още вътре, които вероятно ще бъдат приложени на родна почва.) Засега нашенските велики комбинатори са успели да измъкнат пари само от държавата. Катарските милиарди, дето ни засипваха преди няколко месеца, се изпариха скоропостижно. Очевидно такава ще е съдбата и на абудабийските, ако се има предвид острата реакция на авторитетните бизнесмени оня ден.

Две неща са шокиращи при тези "шменти-капели". Първо,



колко елементарно можеш да подведеш и да орезилиш Бойко Борисов



Все пак говорим за премиера на една държава, нали? Той има съветници, министри, ДАНС, дори за Google сигурно е чувал. Как така се среща с бизнесмени, които не ги знае нито кои са, нито какво предлагат? Как се подписва документ с министерството на икономиката, без да е ясно каква е точно фирмата, с която ще си сътрудничиш, кои са й собствениците, какво е работила до този момент? Как пресцентровете на правителството и на министерството на икономиката разпространяват абсолютно грешна информация за дейността на партньорите на управляващите тази страна?

Борисов хвърли цялата вина за гафа върху Румен Петков - той му счупил телефона, а премиерът най уважавал депутатите от опозицията. Разбира се, че не е без значение, че за среща на такова ниво е настоявал най-много Румен Петков. Но това не беше ли врагът от тройната коалиция? Не напусна ли заради него Борисов любимото си МВР? Не е ли това човекът, който ходеше да се среща с братя Галеви в басейна на Алексей Петров, обявен от сегашния министър на вътрешните работи за Октопод №1? Защо изведнъж заслужи такова сляпо доверие?

И защо, за Бога, трето правителство поред



играе водевила "България - столица на Формула 1?!



Години наред хиляди автомобили си размазват ходовата част на Околовръстния път на столицата, години наред правителството не може да се справи с няколко кирливи дупки, а писта за Формула 1 иска да изгражда! Легенда е, че подобно съоръжение може да се направи само с частен инвеститор. Трябва държавна подкрепа, и то мноооого щедра. Пистата в така актуалното сега емирство Абу Даби фалира преди година и се наложи емирът (истинският!) да я откупи, защото частният й собственик не можа да се справи с натрупаните дългове. Защо световният капитал да идва и да превръща Доброславци в осмото чудо на света? За да може Бойко Борисов да се състезава с Луис Хамилтън и да го бие с две обиколки?

То и на нашенска територия имаме красноречив пример в това отношение - дуетът Румен Петков-Богдан Николов успя да построи пистата за супермото край Долна Митрополия само по един начин - с харизаната държавна земя и мощна финансова инжекция от бюджета. Федерацията по мотоциклетизъм е винаги първа на масата, когато се раздават държавни пари - спомнете си само как успяха да получат двойно повече и от олимпийските спортове при последното раздаване на бюджетния излишък!

Второто показателно нещо са абсолютната неподготвеност и



неумение да се рекламират проекти - реални или нереални



Нещо повече - точно най-фантасмагоричните проекти трябва да са най-добре подготвени за пред инвеститорите. А от краткото писмо на фирмата ЕАBG разбираме, че пистата за Формула 1 си няма нищо - нито финансова обосновка, нито предварително проучване, само някаква скица и някакъв терен край някакво село, който държавата по незнайно какви критерии е оценила на 200 млн. евро. При това положение никой сериозен инвеститор няма да се хване, независимо дали се чуди какво да си прави парите, каквато очевидно е нашата визия за Арабския свят.

Това впрочем е третото показателно нещо -



пренебрежението към потенциалните партньори



От цялата какофония след гафа стана ясно, че и управляващите, и посредниците не разбират какъв е проблемът с провъзгласяването на един бизнесмен за шейх и на една арабска компания за собственост на емирската фамилия. Те се опитаха да омаловажат действията си и отново да стоварят вината за тях върху "недоброжелателите", дето искат да им провалят хубавите намерения, като раздухват скандала. Чудно ли е тогава, че България толкова години не успява да привлече солидни арабски инвестиции? Не. За да си партнираш с някого, трябва да познаваш и уважаваш неговите традиции и начин на работа. А не просто да се снимаш за пред пресата.

Разликата между романа "12-те стола" и нашата действителност е, че след като хората от Васюки разбират, че са измамени, запретват ръкави. При предстоящата развръзка Иполит Матвеевич възкликва с глас на петел:

- Господа, нима ще ни биете?

- И още как! - казват гражданите.

У нас няма опасност това да се случи. Ние просто чакаме следващата приказка, разказана от Бойко Борисов и ко.