Народното събрание откри поредната си сесия. Защо? Много просто: за да мине и тая есен в познатото парламентарно туткане за сложни политики и в почти семейни сръдни, кавги и задевки за мъжественост, дъвки и морал. Това затулва простия въпрос "Какво да се прави?", който предполага конкретен отговор, избягван при конкретни издънки.

Най-голямата издънка е в бюджета, в него - приходите от акциза върху тютюневите изделия. Преди година вдигането на тоя акциз бе мотивирано с двойна грижа, засягаща здравето - на хората и на бюджета. Финмин Дянков, греещ като свръхновата в новия управленски екип, бодро пресмяташе ефекта върху тия две здравета. Той трябваше да се изрази в здравословен отказ от убийствения порок и в жертвоготовността на пушачите да внесат към 360 милиона лева в бюджета. С тях приоритетно щели да се финансират здравеопазването и спортът. Това хитроумно предвиждане предизвика фундаменталната ми статия "Благодарете на пушачите" (вж. Сега, 3.10.2009 г.; http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=4242§ionid=5&id=0000901). Неговият провал - на предвиждането, на Дянков, на бюджета, на правителството - налага да се доразвият нахвърляните тогава тезиси.

Накъсо: пак пушачите ще спасяват бюджета, стига да се приемат разумните им предложения. Ако се присъединят и пиячите, бюджетните дупки ще станат малко по-малки; все пак пушачи и пиячи са почти покриващи се множества от хора и с други вредни навици - хапване на нездравословни храни (туршии, хляб, меса, сирена), приказки на маса, където от дума на дума се стига до невъзпитани действия - псуване на правителството, гасене на телевизора и др. Прочее последното е твърде полезно за възпитанието, макар и вредно за приходите от рекламата - крайно време е СЕМ да задължи новините да вървят с предупреждението, че не са за деца под 16 години, да не говорим за риалити форматите, вкл. преките предавания от Народното събрание.

Както е потекла публичната реч, отразяването на политическия живот ще конкурира историята с боцмана, дето наредил моряците да заместват с тра-ла-ла мръсните думи в песента, с която трябвало да приветстват кралицата. И песента прозвучала така,



както напоследък звучат новините: "Тра-ла-ла-ла - гъз"



Това обаче е само лирично отклонение, подсещащо, че една от отликите на политиката у нас е за мръсни думи да се броят и "намаляване на акцизи и данъци". Особено ако те не засягат самите политици.

Надали мога да говоря от името на всички, но предложението на пушачите извън политиката е просто и конкретно. Ето някои общи и лични мотиви. Общите крещят от публикувания тия дни отчет за изпълнението на бюджета (вж. http://www.minfin.bg/bg/statistics/?cat=1&from=0&fyear=0&to=0&tyear=0&dq=&pokaz=0). Там грее свидетелство, което съперничи на просветления лик на Дянков, радостен сега, че синът му играел за "Левски". Спадналите приходи от акциза върху тютюневите изделия със 162.6 млн. лв. май не го притесняват. Те се обясняват с намаленото тютюнопушене и възстановяване на акциза при унищожаване на старите бандероли; с около 14 млн. лв. обаче са нараснали приходите от акциз върху алкохолни напитки. Това се дължало на добрата работа на митниците и МВР. Тук в здравия разум откънтява "туш" и човек започва да си мисли за нещо лично и съкровено.

За година и след поредния отказ от пушене съм си купувал всякакви цигари, предимно наши на новите високи цени. Но също така и на доста по-ниски: киргизки (в Плевен и Търново), украински и молдовски (в Русе и Добрич), грузински (във Варна и Бургас), сръбски (в Сливница), турски (в Пловдив и Хасково), нарязан тютюн (в Кърджали) и на последно, но не и по-важност място, китайски (навсякъде, но предимно в София).



Прекрасно зная, че съм допринесъл за бюджетната дупка;



не зная дали е извинение, че - извън експеримента със здравето - бях движен от детинския навик да събирам цигарени марки. Всеки пушач, прекарал детството си в зловещите дни на тоталитаризма, няма как да не помни какво богатство представляваха различните цигарени кутии и най-вече чуждестранните. Те бяха прозорец към света, възпитаваха усета към пазарната икономика, крепяха доверието в рекламата - добродетели, твърде нужни днес. В зависимост от сезона, града и курса на махленската борса тогава двадесет кутии от "Слънце" вървяха за една пластмасова кутия "Филип Морис", за пет "Фемина" и за четиридесет "Тютюноработник". Но стига спомени за невъзвратимите времена на детството и плановата икономика; нека се върнем в пазарното настояще и към здравия разум.

Именно той говори, че за година така са постъпили огромна част от пушачите. Поради което постъпленията от акциза върху тютюневите изделия не са се увеличили, а са намалели; контрабандата е нараснала дотам, че на всеки пазар при всички успехи на митниците и МВР се виждат и чуват мургави съгражданки и съграждани, шептящи край сергиите с вносни домати и чушки "цигари, цигари". Ясно е, че тия, които купуваме от тях, съучастваме в престъпление. Но също така е ясно, че най-вече в него участват ония, които направиха това възможно. И без вродената мнителност на здравия разум може да се схване, че тлъсти сборове от тая контрабанда в края на краищата стигат до високите политически върхове; че всякакви сезонни данъчни проверки по Черноморието бледнеят пред целогодишния поток от средства, отклонени от бюджета към джобовете на групировки, за които търговията с цигари стана по-печеливша и по-безопасна от пласирането на дрога; че милионите цигарени кутии, дошли безакцизно от Китай, Молдова, Сърбия, Украйна, Грузия, Киргизстан и т.н., съсипват едно традиционно производство и препитание у нас, което не могат да заместят маслините, аронията и щраусите, развъждани по европейски проекти.

Затова и предложението към тутките в Народното събрание: Долу акциза за тютюна! След това намалете ДДС върху други вредни неща - хляб, мляко, месо, лекарства. А защо първо тоя акциз, е очевидно: пушачите по принцип са толкова жертвоготовни, че в името на общото бюджетно здраве първо биха си купили цигари и едва след това ядене и пиене.