|
| *** |
Новината за нашествието завари Крум в разговор със столичния кмет - да се чешат по главите и да се чудят какво може да ремонтира с толкова силно ограничен бюджет. Когато на хана му докладваха, че Никифор се кани да му разруши столицата, българският владетел първо спомена нечия майка в Константинопол, а после въздъхна и каза:
- Ами да събарят, тъкмо ще спестим малко пари. Който на чужд бюджет посяга, своя може да загуби. Я пратете някого да му каже на този да не се прави на интересен.
Обаче Никифор не поиска да слуша никого. Той вече се виждаше победител, триумфатор, първият човек в историята, научил българите на ред - и прочие подобни бълнувания. Да си го кажем направо - падаше си малко мечтател и връзката с действителността на моменти му се губеше.
Обаче армията му беше десет пъти по-голяма от тази на Крум.
Българският хан отдели един отряд камикадзета, обясни им, че историята нямало да ги забрави и ги остави да отбраняват столицата и мирните й жители. А за себе си отбеляза, че ако случайно не се получи - дал Господ селища мераклии да бъдат столица.
Е, не се получи, естествено. Византийците харесват българите само в качеството им на туристи, иначе - никак даже. Плиска бе унищожена, а историята, естествено, забрави всичко.
А ханът гледаше всичко това от безопасно разстояние и кроеше планове за отмъщение. По едно време извика един от приближените си и го попита:
- Абе, помниш ли ония проходи, дето ви дадох пари от хазната да ги ремонтирате?
Приближеният потръпна и неволно пипна главата си - да се убеди, че е още на мястото си (тогава борбата с разхищението на държавни средства се водеше малко по-различно), а после каза, че общо взето помни всичко, но оттогава - дъждове, наводнения, нищо не е вечно и т.н.
Ханът обаче обясни, че сега не е време за одити, та оня да си кажел, ако му е мил животът. Тогава приближеният призна, че за Върбишкия проход парите не стигнали, та... трудничко се минавало оттам. Абе честно казано - малко да бутнеш - и пиле не можело да прехвръкне.
Крум този път спомена нечия българска майка, но после зловещо се усмихна...
(Пояснение за незапознатите - по формално ремонтиран път през български проход и с танк трудно се минава, а какво остава на кон. Та, относно Никифор - лека му пръст на човека.)
А това, за главата му и варварщината на Крум, си е едностранчиво тълкуване на фактите. Не беше толкова свиреп човек ханът, ама на - в един момент се оказа - целият обслужващ персонал отишъл на морето, понеже било сезон и плащали по-добре. Дето се вика, няма кой една чаша да подаде на владетеля. И тогава той се ядоса и заяви:
- Като ви е такова обслужването, от черепа на Никифор вино ще пия и яко ще се напия! А бакшиш няма да оставя.
Само не е ясно какво точно вино е пил, понеже нали помните - лозята, анти алкохолната кампания... А за кока-кола определено още беше рано. Остава само да приемем, че и той - като някои по-късни управници - никога не е и помислял да спазва собствените си закони...
А кой знае - може и да е минал на вносно, византийско.
