--визитка---

Цветодар Марков е роден през 1969 г. във Варна. Завършил е актьорско майсторство, а впоследствие - през 2001 г., и кинорежисура в НАТФИЗ "Кръстю Сарафов" при проф. Владислав Икономов. На 15 септември се състоя премиерата на първия му пълнометражен филм като режисьор и продуцент - "HDSP: Лов на дребни хищници". (HDSP e абревиатура от Hunting down small predators). Сценарият е на Християн Ночев ("Граница"). В актьорския състав са Мариан Вълев, Христо Шопов, Стефан Мавродиев и др. Филмът вече може да се види в кината.



- Г-н Марков, очаквате ли нов хит, подобен на успехите на "Мисия Лондон", "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" и "Източни пиеси"?

- Надявам се. Но признавам, че съм истински притеснен за това как ще се приеме филмът. Все пак ние от екипа взехме субсидия от Националния филмов център. Ако не бяха те, просто нямаше да има филм. Така че сме заснели продукцията, за да я гледат хората, тъй като тя практически е платена от техните данъци. Никой не е целял да прави авторско кино, да печели маргинални фестивали и да се чувства велик за чужда сметка. Подчертавам - това не е проект, а филм. И няма да събера в хола си 15-ина приятели, че да ми се възхищават, защото: я тука как разцъфват лалетата, че и имам един сън от малък, който сега ще разкажа, защото съм гениален, но никой не ме разбира, ама след 10 години ще го проумеете... Филмът е посветен на 2010 г. сега и в момента. Нашето поколение се научи да носи отговорност към хората, с които живее, и оттук са страховете ми - дали това, което съм направил, ще удовлетвори потребностите на зрителите, които са ми платили, за да работя. За успех ще смятам, ако на 30-ата минута зрителят забрави да си яде пуканките.

- Трудно ли беше литературната основа да се създава в движение?

- Авторът на сценария Християн Ночев твърди, че двамата сме го написали, но това не е съвсем така. Истината е, че киното е колективна история. И филмът въобще не е мой. Работили сме стотина души и всеки е дал нещо от себе си. Много често сцените се променят по идея на някой от актьорския състав. Или на режисьора му хрумва нова посока. Или пък сценаристът променя хода на сюжета. Най-малко седем пъти сме преправяли историята, преди въобще да започнем снимките. Но пък така избягнахме ситуацията, да се появи господин белетристът и да си заскубе косите: "Ужас, съсипаха ми романа!", което често ми се е случвало с някоя пиеса в театъра. Бяхме отворени за всякакви мнения. Тъй като историята във филма се върти около младежи, то най-сериозно се вслушахме в съвета на едни тийнейджъри, които дойдоха да позяпат снимките, а после казаха: "Ама, чакайте, ние не си говорим така".

- Какво е основното послание на филма?

- Знаете ли, хич не ми пука какво е искал да каже Достоевски. Но страшно ми пука какво аз лично съм разбрал от Достоевски. Като бях в шести клас влязох в една библиотека, надъхан от "Винету", "Синовете на Великата мечка", "Наследникът от Калкута" и т.н. Обаче попаднах на Уилям Голдмън и "Златният храм". Този роман разтърси мисленето ми, преобърна света ми, промени ме. Взех да си задавам въпроси като какво значи приятелството. Че то е някой да те напсува и ти да не му се обидиш; значи, че винаги, когато се обърнеш, този някой ще е зад теб. Иска ми се моят филм да провокира същите въпроси. Аз не правя рекламен продукт, не продавам бира.

- Кой е все пак адресатът?

- Не съм отправял послание към някаква конкретна таргет група. Не сме целели да намерим формулата на успеха. Не сме искали да ни поканят на някой фестивал в някаква си там паралелна програма (което у нас често се афишира като голям успех). Това е емоционален филм. Гледахме да сме автентични, да сме верни, да играем така както в живота. Нашите 17-годишни деца приличат на всяко едно друго 17-годишно дете по света. Старахме се да избягаме от клишетата, т.е. като кажем "катаджия" или "мутра" да не си представяме определени фигури. Животът е разнообразен и хората се променят според намеренията и желаният си. В това отношение постигнахме пълно единодушие с актьорите. Най-доброто, което направиха, е, че бяха самите себе си. Мисля, че за да стигнеш до публиката, просто не трябва да се вземаш на сериозно. Не бива да се самонавиваш с "ей сега ще видите вие". То, Марлон Брандо го е казал. На въпроса как трябва да се играе, отвръща: "Поглеждаш партньора си в очите и казваш истината".

- Защо се насочихте към младежки сюжет?

- Ние не показваме на децата си света в пълнотата му. Когато 20 телевизии въртят една и съща пошлост, тя се налага като стереотип. Не може да харесваш нещо, което не познаваш. А как да го познаваш, когато никой не ти го показва. И негъра от Зимбабве трябва да го видиш с очите си, за да решиш симпатичен ли ти е или не. А нашите тийнейджъри нямат избор, морален и естетически избор. Те са принудени да харесват онова, което ние им правим достъпно. Така че киното трябва да предлага алтернатива, да дава възможност да различиш доброто от лошото.

- Как успяхте да привлечете Христо Шопов, предвид постоянните му ангажименти в чужбина?

- Не се познавахме преди това. Изпратих му сценария и той се съгласи да участва. Сега вече мога да кажа, че Христо е много висока класа актьор. Като подготовка, като подход към ролята, като емоционалност, като мислене, като работа на втори план, като подтекст... И същевременно е забавен, весел, но успява да създаде респект в целия екип. Той не е просто актьор - един от веригата, а явление.

- Подкрепяте ли се в гилдията, когато някой работи по нов проект?

- Четири-пет филма спечелихме конкурса за субсидии и е факт, че всички се поддържаме. Това не ме изненадва кой знае колко, защото сме едно поколение и всички с доста труд си пробихме път. Така че знаем на колегата какво му е струвало да реализира идеите си, няма завист, стискаме му палци, говорим си като хора, които обичат киното, а не като конкуренти. Все пак всички ние играем една игра - без значение дали сме актьори, журналисти, режисьори и т.н. Единственото, което ме смущава, е, че не се поощряват достатъчно младите творци. Ако си под 35 години се смята едва ли не, че още си млад и зелен и за нищо не ставаш. А човекът точно тогава е в най-креативната си възраст, точно тогава трябва да бъде тласкан да работи. Най-голям интерес у мен предизвикват именно дебютантите. Но рядко се появяват такива, защото по-охотно се инвестира в авторитети.

- Следващ филм?

- Това зависи от публиката. Ако не одобри "HDSP: Лов на дребни хищници", просто няма да има следваща лента. Днес е безобразие да изхарчиш пари, без да направиш продукт, който наистина да се хареса на хората, които са платили за него.