Вече е ясно защо Бойко Борисов е постоянно сърдит. Този народ няма грам чувство за историчност. Премиерът се умори да ни обяснява, че той е най-големият реформатор през последните 20 години, единствен той се разравя в бакиите на прехода; живее като куче в Банкя, няма приятели, вехне покрай народните тегоби, но не ги изоставя. Сменете Банкя с Браила и ще получите сбъднат възрожденски идеал. Той хем е държавник, хем в нравствената си и житейска битност е хъш. Търсихме го, намерихме го, а Божидар Димитров спи и не го увековечава. Електоратът вече шумно роптае, вместо песни за него да пее (дори чалгата се умълча по въпроса от има-няма година).

Внушенията за исторична уникалност доминират и в цялостното управление на ГЕРБ. Няма как да е иначе, след като премиерската участ е тъй силно преплетена с обществената.



Той е "най", а и властта всеобщо е такава



Вътрешният министър Цветан Цветанов не просто води битка с престъпността, а непременно "най-голямата". От запад до изток хвалят ГЕРБ, а хвалбите са "най-искрени". Земеделският министър Мирослав Найденов въвежда стандарти за "първи път". Борисов разжалва провинени - естествено, на мига и никой преди него не го е правил.

Тази склонност за използване на превъзходни степени е обяснима, тъй като за година и два месеца властта няма как да се похвали със значими количествени резултати. Набляга на качеството. Пилците ще се броят в края на мандата, затова е рано да се правят генерални изводи. Но думите винаги са хвърлен камък, а многото хвалби на ГЕРБ засега приличат на оня, който полетя към джипа на шефа на националната ветеринарна служба Йордан Войнов - уж метнат от настъпените "дупета", ама не съвсем; уж няма да пречупи Войнов, ама няма и защо. В крайна сметка се оказа, че камък липсва, само луксозният джип е там. Но два дни имахме новина. Тя не бе, че скромният доблестен ветеринар кара автомобил за хиляди евро, а че властта води люта битка с мафията.

Ахмед Доган бе принуден да извади 1.5 млн. лв. на светло, ще има и дело срещу него. Доста от далаверите на тройната коалиция и магистратурата станаха публични, доста бандити са пресирани. Обективността изисква да се признае този актив на ГЕРБ. Но в нейно име трябва и да се каже, че на практика нищо уникално, изключително и неповторимо не се случва. В нещо е по-добър Борисов, в друго - не е. Някои събития се случват за първи път, други са възпроизведени стари, с леко обогатени топли нюанси. Трети пък категорично са студени и са срещу обществения интерес. В крайна сметка календар на успехите окачваха и други правителства, а след като паднаха, се видя, че са загубили времето. Не тяхното, нашето.



Отзоваване на провинени



ГЕРБ затъна в лобизъм, затъваха и предишните управление. За разлика от предшествениците си Борисов реагира на мига и понижава в длъжност провинените. Това е добре, но не съвсем, и то не само заради подробностите кой, кога и защо опира пешкира. Тройната коалиция, при цялото взаимно прикриване на далаверите, смъкна имунитета на шестима свои депутати. При ГЕРБ е само един - Емил Димитров. За седмия депутат - Тома Томов, тройната коалиция се изпокара с прокуратурата. Което е нормално при разделението на властите. Сега е немислимо изпълнителната власт и прокуратурата да се скарат, нали всичко предварително се обсъжда с Бойко Борисов. Това обаче повдига логичния въпрос - ще се заеме ли държавното обвинение с публично порицаните, но неотказали се от придобивките депутати от ГЕРБ? Или Божието(Борисово) наказание е достатъчно? Щото и в миналото сме били свидетели на подобни "развръзки".



Натиреният Доган



Доган ще седне на подсъдимата скамейка. Това е добре. Най-вероятно ще се раздели само с 3000 лв., което не е. Но да оставим гаданията. Имаше времена, когато Доган скандираше по площадите "Кой не скача е червен", а после бе обявен за "Проклятието на България". И тогава, както днес, изглеждаше низвергнат, натиснат, отрязан от държавния порцион. Но се оказа, че не е. Днес обръчите на ДПС продължават да получават обществени поръчки, а в ред институции - като министерството на земеделието, е пълно с кадри на движението. Че Доган ще бъде съден, е похвално, но да не се окаже процесът димна завеса за прикриване на текущи политико-икономически неудобства. А в края Сокола да се провикне: "Аз съм вторият доказано честен политик" (след Стефан Софиянски, който се измъкна сух от всички дела за разсипията в Столична община).



Битката с престъпността



Полицейските акции са всекидневни, резултатите - спорни, усърдието все пак е похвално. Но подобни активности имаше и при Богомил Бонев. Резултатът бе краткотраен. В края на управлението на ОДС се оказа, че просто едни "лоши" са сменени с други. Няма съмнение, че мястото на повечето от арестуваните, а после пуснати от съда бандити и политико-бизнесмени, е зад решетките. Но работата ще е свършена само ако наистина влязат, а това не е задължение единствено на магистратите. Вярно е, че бившият военен министър Николай Цонев ще бъде съден, вероятно и Емилия Масларова. Но и това не е кой знае колко изключително, тъй като процеси имаше срещу Стефан Софиянски и Венцеслав Върбанов. И там битката в името на справедливостта, и там резултатът е известен. Едно време МВР раздаваше бележки за чисто минало, днес МВР директно реабилитира кмета на Сливен Йордан Лечков още преди прокуратурата да е приключила разследванията срещу него. Какво тук значи някакъв си съд!



"Конграчулейшънс" не се превежда като "евала"



Странно е защо изповедник на народните болки като Борисов използва подобни аргументи. Чуждите похвали, особено за бляскавите икономически перспективи, винаги дразнят хората. Защото бурните икономически достижения често се плащат със здравето и бита им. При това хвалбите вече са клишета. Борисов може да е човек на ФБР, но Станишев бе човек лично на Буш. Нарече го "Мистър Клийн" в разгара на най-големите кражби. Царят също бе постоянно приветстван, защото е роднина с половината аристокрация по света. Приписвайки си актив от най-обикновени любезности или макроикономически рейтинги, Борисов постига същия обратен ефект. Поне докато в страната осезаемо не се почувства резултат от някаква далновидна политика.

Времето ще покаже дали България просперира в ерата на ГЕРБ. Може би ще е така спрямо ниската летва на тройната коалиция. А може и да не е спрямо целия ход на несправедливия преход. При всички положения злополучният исторически опит изисква не дитирамби, а здравословен песимизъм. Особено към съревнованието "По-по-най".