|
| Димитър Денков |
Критическите реалисти, търсещи съответствие между душевни и социални терзания, породени от доклада, вероятно биха искали да видят това представяне в ямболския "Хотел Рай", както поетично някога се наричал злощастният блок 20, полусрутен завчера от обитателите си под надзора на пазещата ги полиция. Алберто Родригес, ръководител на сектор "Образование" за Европа и Централна Азия в Световната банка, също е реалист, но и нещо повече: той е трезв пробабилист. Затова представи без терзания подобен доклад в "Шератон" с реверанса, че и при драматичното си изоставане България щяла да стане образователен лидер в региона. Стига така да следва линията на реформите, начертани в доклада, както ги следва досега. Звучи нелогично, но както според най-добрите традиции на банката, така и според пробалистичната логика това е напълно възможно. Тъй като банката си я знаем, няколко думи за по-непознатите пробабилисти-реалисти.
Така наричали ония представители на йезуитския орден,
които се разтоварвали от морални терзания с принципа, че вероятно мнение, идващо от авторитет, може да е предостатъчно основание за решително, вкл. и погрешно действие, и за последващото му оправдание. Те развивали казуистика, която отваряла врати за извинение на всяко престъпление, при което следването на авторитета достигало очевидността на добронамереното съзнание. Така е поне по Паскал, който се борил срещу тях.
В споменатия доклад се ползва подобна казуистика на много места. Тя прикрива едно от най-големите престъпления у нас - разбиването на образователната система. Далечно следствие от това е и разбиването на ямболския блок, през чиито откъртени панели прозира и разпадането на държавата. Та според доклада нашите ученици показвали най-голям спад в постиженията си - особено по четене, разбиране и математика, което наистина е лошо. На това противостои доброто - реформите довели до значителни спестявания. Те със сигурност имат връзка с факта, че издръжката на един ученик е под средноевропейската, обаче учителските заплати нараснали с 46%.
Дребният пропуск, че тия заплати са също най-ниски, според пробабилистите изобщо не накърнява необходимостта от продължаването на реформите. Тук може да се подхвърли, че издръжката на един студент по педагогика е още по-ниска - близо два пъти - от тая на учениците, но банката не прави доклад за висшето образование; засега то не я интересува. Също толкова не я интересува, че в сравнение със самата себе си България днес е крещящ пример за образователен регрес. Негова най-видима част е огромният брой отпаднали от училище - устойчиво към 20 000 за година, най-вече от циганските гета, от селата, от най-бедните градски квартали.
Всички те, наред с необхванатите в училище,
пълнят армията от аналфабети,
към която с нагласени, леки изпити навлизат и мнозина от завършващите 12 клас. Ако авторите на доклада не бяха ползвали умни разработки за българското образование от чужди автори, а бяха прегледали стотина зрелостни изпита по който и да е предмет, лесно ще се убедят в това. Те ще схванат, че тоя аналфабетизъм не е просто неграмотност, а социално, културно, нравствено, икономическо, етническо и т.н. създаване на общности, изолирани от образователни възможности и върнати към дивачество и номадство дори в самата образователна система. И ще разберат, че цялата премъдрост на реформата може да се изрази не в цял доклад, а в едно изречение: Строг контрол върху резултатите от образованието на всички нива с годишни изпити горе-долу като в "Под игото", гарантирано финансиране на всеки ученик, не по-ниско от това в Румъния, плюс допълнителни стимули от бюджета, самооблагания и дарения, разпределени по шестобалната скала - от 10% за среден до 100 % за отличен.
Това може би ще намали броя на аналфабетите, ала надали ще засегне немалкото алалици, чиято словесна способност липсва не поради вродени аномалии, а по чисто социални причини - просто у родителите им, мнозина също деца, тая способност е закърняла и се изчерпва в позиви за глад, болка, пари и шоу.
Тъй като у нас това е следствие и на образователни реформи,
развивани тъкмо под съветите и надзора на Световната банка при престъпно съдействие или бездействие на държавата, семейството, неправителствени организации, учители, медии и т.н., много от точните констатации получават пробалистично оправдание. То изпъстря с вероятности оправдателните места в българската версия на доклада; английският оригинал навсякъде ги дава с игривото likely. Например: намалението на обхвата на учениците вероятно било свързано със закриване на училища; възможно било това закриване да е с отрицателен ефект върху малцинствата; вероятно консолидацията на системата била от полза за говорещото български мнозинство, но е възможно да има отрицателно въздействие върху езиковите малцинства, особено върху ромите.
Затова, наред с изучаването на официалния български език, "може би си струва да се помисли за въвеждането на учебници на майчин език за ромското езиково малцинство". С оглед обаче на случайните факти напоследък, свързани пряко или косвено с майчини езици - оставката на ресорния зам.-министър и заместването му с такъв без опит, но с добър екип, както спомена при въвеждането си в длъжност, спирането на малките матури в V и VI клас, отказа от задължително обучение на 5-годишните, сме все по-близо до осъществяването на следното невероятно предвиждане.
След подобни реформи е твърде вероятно децата на децата от "Хотел Рай" след време да тананикат не ромския превод на "Мила Родино", а четвъртия стих на "Истиклял Маршъ". Там с вапцаровски плам е речено, че гръдта, приютяваща истинската вяра, ще строши изгнилия зъб на западното чудовище, пазещо границите си със стоманена броня. Тая образност ни връща към времената, когато критиците на йезуитите съвсем логично са твърдели, че аналфабетите са по-безопасни от учените пробабилисти.
|
| Ако авторите на доклада не бяха ползвали умни разработки за българското образование от чужди автори, а бяха прегледали стотина зрелостни изпита по който и да е предмет, лесно ще схванат, че аналфабетизмът не е просто неграмотност. |
|
| Казуистиката в отчетите за състоянието на образователната система прикрива едно от най-големите престъпления у нас - разбиването на образованието. Далечно следствие от това е и разбиването на ямболския блок, през чиито откъртени панели прозира и разпадането на държавата. |
Като някак и с малко по-други думи , песът ми те е изпреварил , Приятелю . В постинг за този "блок" от преди ден-два , той изрази "съжаление" , че медиите се лишават от студиото си , сега го казвам , "за ярък отрицателен пример в общия ни живот с циганите" . Добавям - ако бивахме в "такъв" живот , "бл.20" едва ли щеше да сработи в пример , но като е толкоз , а не колкото ни требе - тъй ще се биваме ... 
