Вярно ли е, че всяко уволнение може да се обжалва безплатно? Каква е процедурата и при какви условия не се плаща нищо? Ако бъде отхвърлена жалбата ми, това означава ли, че все пак аз ще трябва да платя разноските и адвокатското възнаграждение на другата страна, както е по другите дела, или и това е безплатно?



Надежда Ч., София



В Гражданския процесуален кодекс (ГПК) има специален текст, който определя кога не се внасят и плащат такси и разноски по граждански дела. Сред тях са исковете за издръжка, за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда, а също и исковете, заведени от прокурор. ГПК изрично определя и още един кръг от дела, по които не се внасят такси и разноски. Така в чл.83, ал.1, т.1. изрично е отбелязано, че те не плащат от ищците, когато са работници, служители и членове на кооперации, в случая, когато завеждат искове, произтичащи от трудови правоотношения. Именно по реда на ГПК се гледат и трудовите дела.

Още по категоричен по отношение на безплатността на тези производства е и чл. 359 от Кодекса на труда (КТ). Според него "производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите". Нещо повече. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела.

Иначе в КТ е определена защитата срещу незаконното уволнение. Тя включва безплатната възможност за оспорване на законността на уволнението. Така според чл. 344 от КТ работникът или служителят има право да оспорва пред работодателя или пред съда и да иска:

1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;

2. възстановяване на предишната работа;

3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;

4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

Дадена е възможност на работодателя и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. Ако той не стори това, тогава се завежда дело пред съда. Трудовите спорове се разглеждат от районния съд в тримесечен срок от постъпването на исковата молба и от окръжния съд - в едномесечен срок от внасянето на жалбата. Важно е да се знае, че в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, то съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

Необходимо е да се преценят и още няколко детайла. Става дума за това, че исковете по трудови спорове се предявяват в точно определени срокове. Така например това трябва да стане в едномесечен срок, когато се иска отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" или пък има спор за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя.

Този срок е двумесечен, когато става за спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", за изменение на мястото и характера на работата или пък за прекратяване на трудовото правоотношение. Какъвто е конкретният случай. Иначе по всички останали случаи на трудови спорове срокът за предявяване е тригодишен.

Тези давностни срокове започват да текат от изрично определено от закона време. Така за исковете за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата - от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната заповед. Когато става дума за иск относно прекратяване на трудово правоотношение, двумесечният срок тече от деня на прекратяването. Много важно е да се има предвид, че ако не се спази срока за подаването на иска, то работодателят може да възрази за изтекла давност. И тогава съдът ще се произнесе, че искът е погасен по давност и дори съответният работник или служител да е прав, ще загуби делото само на това основание.

И тук стигаме до втората част от въпроса. Дали ако се загуби делото, то ще се плащат разноски и адвокатско възнаграждение на отсрещната страна. Защото работодателят може да твърди, че е платил на адвокат примерно 1000 лв. хонорар, който трябва да се плати от загубилата спора страна. По правило в такива случаи разноските и хонорара се плащат. Особено ако работникът е платил да го представлява по делото адвокат. Съдът преценява, че щом има пари за свой адвокат, тогава може да покрие и разноските. Иначе по ГПК има възможност да не се плащат такси и разноски от физически лица, ако съдът е решил, че те нямат достатъчно средства. За целта се подава молба за освобождаване до съда. Той вече преценява по доходи, имуществено и семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост на съответното физическо лице.