Живея от години с мъж на семейни начала, без брак. През това време добихме жилище, кола. Имаме и дете. Ако се разделим, какво ще стане с имуществото и с детето?

Росица Ч, София



Фактическото съжителство съществува у нас от десетилетия. Все повече хора образуват "семейства" именно чрез него, без да сключват брак. И това си влече своите проблеми. Особено когато се стигне до разделянето на хората и нуждата да се делят имущества и да се осигуряват деца. За съжаление в повечето случаи законодателството не е в помощ на тези двойки. Нищо не помогна в тази посока и влезлият в сила на 1 октомври 2009 г. изцяло нов семеен кодекс. В проекта за него имаше предвидена специална уредба - за т.нар. фактическо съпружеско съжителство. Предлагаше се това съжителство да се регистрира по реда на закона за гражданската регистрация. Това трябваше да става чрез заявление, което да се подава лично от двамата партньори, а вписването да се извършва при адресната регистрация. Идеята бе, че партньорът на майката ще се смята за баща на детето, родено по време на регистрирано фактическо съжителство. Освен това той щеше да е длъжен подобно на съпруг да се грижи за децата в семейството, а ако двойката се разбере, може да плаща и издръжка при прекратяване на съжителството. Донякъде тази уредба щеше да изчисти нещата - поне по отношение на децата. В последния момент обаче депутатите отхвърлиха тези текстове и така фактическото съжителство остана да виси във въздуха. Това положение крие наистина много рискове. Както за имуществените отношения, така и за децата, които се раждат в него.

Фактическото съжителство е съществувало и в миналото. То е известно още от римското право с термина конкубинат. Чрез него се е узаконявало съвместното съжителство между мъжа и жената, живеещи заедно, но без сключен брак. При конкубината са били уточнени някои права, свързани с наследството и материалното обезпечаване на родените от тази връзка деца. В България обаче в момента няма такива правила.

В сега действащото българско законодателство фактическото съжителство се среща на няколко места - в Гражданския процесуален кодекс, в Наказателно-процесуалния кодекс, в Административнопроцесуалния кодекс, в социални закони и др. Но в СК го няма. А там, където го има, никъде изобщо не става дума какво става с имуществото, придобито при такова съжителство. Така изобщо не е трудно да се направи извода, че при фактическо съжителство имуществените отношения не са незащитени. Или казано по друг начин, при него няма например съпружеска имуществена общност. Това означава, че придобитото по време на имуществото съжителство не е общо на двамата, а е на този от двамата, който го е придобил.

Затова ако няма финансови документи - бележки, фактури, и то издадени на името на съответния човек, той няма право и да претендира за имуществото при раздяла. Ако например имотът се води по нотариален акт на мъжа, той ще си остане за него. Дори и двамата да са го купили. Има възможност за иск и дело, но това ще отнеме много средства и време. Същото в общи линии се отнася и до обзавеждането и подобренията. Ако човек няма документи, че именно той е направил разходите, ще има сериозен проблем да си ги върне или да получи вещите.

Затова е задължително при такива отношения всеки от двамата, които започват да живеят при фактическо съжителство, да придобиват недвижими имоти, влогове, автомобили и др., да помисли, че един ден могат да се разделят. И да се опитат навреме да си уредят имуществените отношения - например като всеки, който купи нещо да взема документ на свое име, с който после да докаже собствеността си. Или просто да ги записват на името на двамата.

Що се отнася до децата, ако има припознаване, ако бащата е признал публично и официално, че е родител, тогава е ясно, че той ще трябва да плаща издръжка на детето си. Поне докато навърши 18 години. Ако разбира се детето остане при майката, както става в повечето случаи.

Може един мъж да оспори, че е баща на детето. В тези случаи майката трябва да заведе дело за установяване на произход, в което например се разпитват свидетели, вземат се кръвни проби. Ако бъде установено, че съответното лице е бащата, тогава той ще трябва да плаща издръжка, макар и да не е съпруг, макар да няма брак.

И в двата случая минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. При минимална заплата в момента от 240 лв, това означава, че родителят дължи поне 60 лв. месечно на детето си. Естествено, съдът може да присъди и повече. Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забавяне се дължи законната лихва. Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Иначе искът се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс.