Руският президент Дмитрий Медведев посети Китай за провеждането на стратегически преговори. Интересното е, че Русия и Китай си взаимодействаха в редица области през цялата година, но значително оживление на сътрудничеството наблюдаваме именно в сферата на енергетиката.

В стратегически план Русия и Китай винаги са имали сложни отношения. През 50-те години съществуваше китайско-руски алианс, но той не продължи дълго и бе сменен с недоверие и параноя, особено от китайска страна.

Неотдавна двете страни сближиха позициите си по такива въпроси като Иран (в съюз със САЩ те одобриха санкциите на ООН) и Северна Корея (и Русия, и Китай обвиниха Северна Корея, че е взривила южнокорейската корвета). Освен това наблюдаваме напредък в сферата на енергетиката, където Китай и Русия се споразумяха по въпроси, по които дълго време се водеха безуспешни преговори. Русия ще започне по-редовно да изнася нефт в Китай след изграждането на тръбопровода "Източен Сибир-Тихия океан" в Далечния изток. Доставките ще представляват 3 процента от ежедневно потребявания петрол в Китай, а това е значително количество.

Логично е двете държави да имат успехи в сътрудничеството по енергийните въпроси. Русия си осигурява голям излишък в търговския баланс чрез износ на енергосуровини най-вече в Европа и е заинтересова от развитието на Далечния изток и Сибир, за да задоволи азиатското търсене, което стремително расте. В същото време Китай трябва да намери маршрути за внос на енергосуровини, които не зависят от морските пътища - те могат да бъдат блокирани заради криза в Близкия изток от военноморските сили на САЩ, които теоретично могат да наложат ембарго на Китай. Затова Пекин е в търсене на наземни трасета за получаване на енергия.

Но един от основните проблеми на Китай е, че ставайки зависим от руските енергодоставки, той ще стане също уязвим от руското политическо манипулиране. Русия демонстрира в Европа, че й харесва да използва енергията като лост срещу държавите, които не са съгласни с нея или противодействат срещу възраждането й в постсъветската сфера на влияние. Разбира се, за Китай това не е чак толкова голям проблем, но опасенията остават: ако Китай започне да зависи от Русия, един ден Москва ще намери повод да използва тези енергодоставки срещу Пекин като средство за принуда.

И макар да наблюдаваме прогрес в сътрудничеството между двете страни по стратегическите въпроси, елементи на недоверие в отношенията им все пак остават. Виждаме тяхното съперничество в Централна Азия, виждаме как Русия засилва военноморското си присъствие в Тихия океан. Освен това наблюдаваме геополитически несъвпадения. Нараства например напрежението между Китай и Индия, докато Русия има добри отношения с Индия. Така че в редица области двете държави ще продължат да се сблъскват и в бъдеще. А това говори, че макар днес те да се разбират и да постигат успехи в енергийното сътрудничество, това не значи, че наблюдаваме формиране на руско-китайски алианс.