|
| Димитър Денков |
Най-напред за връзката между понятията. Да си хвалипръцко е достатъчно чистото самомнение, придружавано почти винаги от смелостта да изтъкваш положителни качества, които само ти си въобразяваш. Да си подлизурко обаче трябва винаги още един, комуто доброволно се подчиняваш. Впрочем подлизването, което е съществено за явлението, се отличава от смелата хвалба с подпръцкванията по меркантилната си насоченост. Хвалипръцкото е донякъде комично симпатичен в изявите си, защото не търси пряко изгода, докато подлизуркото винаги е в положението на подлеца, който извлича облага от принизяването си, отказвайки се от лично достойнство. Ето защо още Найден Геров го обяснява в речника си с безочливо подлизване, с лъстиво замазване на нечии очи, а петият том на Българския етимологичен речник (отг. ред. Ив. Дуриданов) го отнася до "лице, което се подмазва, което угодничи някому" и го свързва с френското lecher (лижа) и румънското lingda (мазник, ласкател). В махалата, където не се спазва академичното приличие на речниците, подлизурството също пряко се онагледява с близане - най-вече на задника и други отдалечени от езика органи. Далечни отзвуци от родната история го тълкуват като замяна на ибрика с езика. Както вероятно знаете от опит, за това трябват поне двама - най-малкото поради изключително рядката способност някой да се самообслужва така, а и поради обстоятелството, че дори и някой да го може, още по-рядко се хвали с това. Което и обяснява, че истинският хвалипръцко по-скоро не е подлизурко, но пък вярва все повече в себе си, щом се намерят такива, които му се подмазват.
Следваме ли Кант, който твърди, че едно понятие без наглед е празно, ще трябва да дадем няколко примера и от по-широкия свят.
Подобни подлизвания имат
най-яркия си публичен израз в легендата за заглавията
на парижките вестници след бягството на Наполеон от о. Елба, видни в градацията "Чудовището избяга от острова", "Наполеон стъпи на френския бряг", "Пълководецът спечели битката с кралската армия", "Генералът е пред вратите на Париж", "Добре дошли у дома, Ваше величество". Това най-ярко е проличало в "Le Moniteur", едновременно жалещ за бягството на Луи ХVIII от Париж и радващ се на връщането на императора в Тюйлери. С присъщата си ирония историята ни връща още с името на вестника в наше село, където този подлизурковски маниер да се сменя ибрикът с езика се практикува охотно, оправдан с убеждението, че медиите вървели с победителите.
Тая седмица даде друг чудесен пример за стандартната липса на достойнство, при която дори умерената вече хвалипръцковщина се среща с безбрежната все още подлизурковщина. Ето информация за такава среща според в. "Стандарт" от 28.09.2010, онагледяваща връзката между занимаващите ни явления:
"Стискайте зъби 4 месеца за стипендиите. Това посъветва премиерът Бойко Борисов студентите от УНСС. Министър-председателят посети вчера висшето училище в София и отговори на питания на младежите, включително и за размера на стипендиите им. "За това има една дума - криза! Няма благоденствие. Ще изкарате 4-5 месеца с по-малки стипендии, но ще стъпите на магистралите", каза Борисов.
По думите му има три-четири характеристики на страната ни, които могат да докарат стратегически инвеститори. Ако не успеем да ги привлечем, ще кретаме на еврофондове, каза още Борисов при вчерашното си посещение в УНСС. Във висшето училище той бе удостоен с почетния знак на ректора проф. Борислав Борисов за съпричастност към проблемите на икономическия вуз и тяхното решаване. Преподавателят призна, че първоначалното му предложение за наградата на Борисов била "Поради мъжката дума на премиера". "Защото той нито веднъж не ме подведе и като премиер, и като кмет на столицата", каза проф. Борисов и напомни за съдействието на бившия софийски градоначалник при изграждането на "най-добрата пътна артерия" в Студентския град - булеварда пред сградата на университета.
Ректорът обеща висшето училище да подкрепя премиера съобразно своите възможности в икономическата политика на правителството."
Толкова за диалектическото допълване
на махленските понятия.
Иначе седмицата имаше едно махленско проявление, което може да се въздигне до символ на всякакви реформи, макар да е известно на твърде тесен кръг граждани.
Многогодишните дупки по нашата улица бяха най-сетне запълнени миналата седмица по съвременен начин, с нови машини и гаранции, че настилката ще изтрае десетина години. Онзиденшният дъжд и всекидневният трафик обаче свършиха своето - дупките се отвориха наново, по-дълбоки и вече шахматно разположени. Завчера започнаха да ремонтират съседната улица, току пред болницата, която едва крета, а личните лекари пращат в "Пирогов" при спешни случаи.
Това се оказа един от последните доводи по-младите комшии да не вярват, че след десет години България ще стане привлекателно място за живот, както напоследък ни убеждава министърът Дянков. Поради което още по-бързо взеха да стягат багажа, та с деца - и котки - да се изнесат от Родината.
[/code]
Адаш мили , 
