Призракът на референдума броди из парламента и стряска сънищата на Цецка Цачева. В чекмеджетата отлежават 320 000 подписа на противници на членството на Турция в ЕС, подкокоросани несвоевременно от ВМРО, и провокират силата на закона. А той повелява до 16 октомври Народното събрание задължително да се произнесе дали да има или не всенародно допитване по този въпрос. От ГЕРБ вече показаха, че не я харесват особено пряката демокрация, както не я харесваше тройната коалиция преди това, а също и всички предходни управления. Какво значи да дадеш думата на народа по важни управленски въпроси?! Не ти стига опозицията, ами ако тръгнеш да се обясняваш и на отделните индивиди, къде ще му излезе краят?!

В последния час все пак бе решено идната сряда депутатите да се произнесат по искането на ВМРО, в противен случай грубо ще погазят закона, както вече го сториха със скандалната поправка "Мери Джейн" преди време. Опасността да си навлекат гневните укори на инициаторите и медиите стресна управляващите и ги върна в собствената им законодателна кошара.

И ако страхът на властта от порива на пряката демокрация изглежда по-скоро логичен, то поведението на самите организатори изглежда неадекватно. Те влязоха в някакво странно съглашателство с парламентарното мнозинство. Първо склониха да бъде променена формулировката на въпроса, след това преглътнаха и тридневното закъснение, с което парламентът ще гласува въпроса. Най-сетне кандисаха и на компромисното предложение референдумът да предшества ратификацията на договора за членство на Турция в ЕС. Сиреч допитването бе отложено за неопределено време, когато настъпи този исторически момент. А това може да е чак след 10 години.



Така лъснаха користните подбуди на ВМРО за повдигането на темата по никое време.



Те просто капарираха правото си да се зоват инициатори на допитването, с което ще могат да се закичат пред избирателите на предстоящите догодина местни и президентски избори. С отстъплението си воеводите признават, че дебатите за членството на Турция в ЕС точно в този момент са преждевременни, но използват популистките нагласи на сегашното мнозинство и поддръжниците му от "Атака", за да излъскат помръкналия си националистически профил. Чисто рекламният им ход обаче рискува да задуши и бездруго плахите кълнове на пряката демокрация. Несвоевременното пускане на темата в оборот ще я изхаби, докато й дойде времето. Обществената енергия за референдум ще бъде разпиляна, а остротата на въпроса - неутрализирана. Така в зародиш ще бъде опропастена една иначе важна тема за нас, българите, която можеше да се превърне и в тест за зрелостта на обществото. Рискован, но демократичен тест. Същите ще са последиците и от популистките напъни на друга маргинална формация - РЗС, за свикване на Велико народно събрание за промени в конституцията.

Впрочем подобни референдуми за членството на южната ни съседка в Евросъюза обмислят и други европейски страни, в които прибягването до инструментите на пряката демокрация за решаване на подобен род въпроси се счита за нещо съвсем нормално.

Когато хулим недостойното отношение на властта към пряката демокрация, следва да признаем, че новият закон за референдумите е заслуга на предишните (с извинение) управляващи. Но първо - той лицемерно бе гласуван, не щеш ли, точно в края на мандата, така че да не смути спокойствието на тогавашната власт. И второ - в последния момент под натиска на президента бяха променени фундаментални текстове като този за кворума например. Неизпълнимото условие референдумът да се признава за валиден, ако в него са участвали толкова граждани, колкото са гласувалите на последните избори за Народно събрание, изначално минира терена на пряката демокрация.



Сега законът е пред първото си изпитание



И още преди да е изпробван реално, ще бъде подложен на поправка. Законодателните парадокси, изглежда, нямат край. След 4-годишно писане и брисане по закона се оказа, че не е предвидено най-елементарното - задължението ГРАО да проверява валидността на подписите под искането за референдум. Тъкмо от това недомислие се опита да се възползва преди седмици Цецка Цачева, за да се отметне от задължението да внесе за гласуване искането на ВМРО. В опит да избегне скандала с погазените законови срокове тя прибегна и до абсурдния аргумент, че не е работа на Народното събрание да казва кой да стане член на ЕС и кой не.

Да, пряката демокрация крие много рискове. Дълго пренебрегваният народен гняв често се излива във вотове на отрицанието. Така е било навсякъде при първите референдуми. Защитата на частни интереси чрез фасадата на гражданското общество също представлява сериозна опасност. Още повече като се има предвид структурата на неправителствения сектор у нас - финансирани отвън организации с неясни намерения. Но нали тъкмо с упражняването на пряката демокрация ще нарасне и културата на гражданското общество?! Във всеки случай рисковете на пряката демокрация не са повече от тези на представителната. За едно гласуваме на избори, съвсем друго получаваме. И последният парламентарен вот е живото доказателство за това. Тройната коалиция също бе подмяна на народния избор. То и листите са нищо повече от менте - гласуваш за едни политически лица, а покрай тях партиите ти пробутват множество анонимни лобисти. Рисковете на представителната демокрация са отдавна осчетоводени и доказани за разлика от тези на пряката, на която вече 20 години не се дава шанс да проработи.



Лош закон, но закон



Да, законът за референдумите е несъвършен тъкмо в резултат на договорките между агентите на представителната демокрация. Но добър или лош, най-важното е да бъде спазен, иначе пак стигаме до покваряващия парадокс законодателят да гази собствените си закони.

А иначе желанието на Цецка Цачева за подобряване на нормативната уредба, засягаща упражняването на пряката демокрация, можем само да поощрим. Но след като парламентът изпълни закона. Неправителствени организации вече внесоха няколко разумни предложения - референдумът да се счита за валиден, ако в него са участвали не по-малко от 20 на сто от гражданите с избирателни права, а резултатът да се зачита, ако с "да" са гласували повече от половината участници. Другата им идея е да се намали от 200 000 на 150 000 броят на подписите, с които може да се инициира национален референдум. А при 300 000 събрани подписа насрочването на допитването да е задължително. Сега това става при 500 000 подписа.

Приемането на тези предложения би било добро начало, за да се стимулира гражданската инициатива, защото в сегашния си вид законът обслужва политическата конюнктура. Неслучайно всички инициативи за национални референдуми досега принадлежат на партии, включително и местното допитване за нефтопровода "Бургас-Александруполис", което бе с национален залог. Сред противниците на пряката демокрация са и инвеститори в големи, но замърсяващи производства. При няколкото успешни местни референдума хората масово гласуваха срещу това.