"Вълнувам се", призна стеснително Бойко Борисов, като настани завчера в кабинета си Ангела Меркел под нейната снимка, на която се любува всеки ден. Няма друга жена по света като германската канцлерка, която толкова много да размеква публично българския премиер, който държи на мъжествения си образ. Същият трепет витаеше около двамата и през януари, когато Борисов гостуваше в Германия. Чувства се, че българският премиер много иска да се хареса на канцлерката, а тя ласкаво го държи на дистанция и го насърчава да се старае.



Химията на техните отношения



би могла да е за доброто на двете страни и особено на България, ако даваше резултати. Засега обаче е по-правилно да се говори за алхимия, защото тенекето си остава тенеке и не се превръща в злато. Откъде идва притеснението на Борисов? Той трепери като ученик да получи добра оценка от Меркел за шенгенската готовност на България, която би била като диплома за преминаване в по-горен курс. Ако държавата влезе в Шенгенската зона, това ще бъде признание, че при неговото управление е настъпила промяна, след като дотогава е била негодна да членува в европейското пространство без граници. За да се сдобие с европейска диплома, той залага най-много на любимата си дисциплина - полицейско-охранителната. Критериите за Шенген се свеждат до надеждна охрана на външните граници на ЕС. Ако Борисов се провали точно по предмета, където е силата му, ще му излезе име на слаб ученик и вероятно ще бъде скъсан и по другите предмети - например по "Правосъдие и вътрешен ред", който е на текуща годишна оценка, както и по отложения за неизвестна сесия изпит за еврозоната.

Сесията за Шенген е идния месец и



Борисов е в предизпитна треска



Много му се искаше да получи някакъв знак от Меркел, че е склонна да го пусне, но тя се държа загадъчно: "Германия ще даде честна и справедлива оценка за постигнатото от България по пътя към присъединяването й в шенгенското пространство". Какво означава "честна и справедлива оценка"? Борисов се стара много да навакса изоставането при правителството на Сергей Станишев. Примоли се за удължаване на срока и усвои всички фондове за шенгенската подготовка, излъска граничните пунктове и консулските служби, купи вертолети да дебнат отвисоко нарушителите, научи служителите да боравят с английски като ходещи разговорници. Формално всичко е наред и поне на границите си България би трябвало да е придобила европейски фасон. Ако екзаминаторите са честни и справедливи, редно е да похвалят Борисов.

Меркел обаче даде засечка. В последния момент тя добави нов критерий, който би отчаял всеки български премиер. "За нас е важно да няма корупция при издаването на визите и да се спазва върховенството на закона", каза тя. Кой би дал такива гаранции? Нали точно заради корупцията и липсата на върховенство на закона България е под наблюдение четвърта година по механизма за правосъдие и вътрешен ред, чието действие от миналата година стана безсрочно. Ако се тръгне по неговите критерии, чакането за Шенгенската зона също ще стане безсрочно и надеждите за март 2011 г. ще изстинат, както се смръзнаха надеждите за влизане в еврозоната през 2013 г.

Като скъсан вече на една сесия Борисов предвидливо си бе приготвил "пищови" за допълнителни въпроси. Точно преди посещението на Меркел той прати вертолети да снимат палатите в митничарското селище край язовир "Ивайловград", за да й покаже, че е взел мярката на корумпираните служители по границата.



Номера със снимките го научи от Станишев



Когато през април 2006 г. предстоеше огласяване на втория мониторингов доклад на Еврокомисията за готовността на България да влезе в ЕС, столичното следствие привика бизнесмена Васил Божков. Той бе разпитван половин час като свидетел по изтупано от праха дело за побой пред негово чейнджбюро още през 1997 г. След това делото отново бе върнато в праха, но то не бе важно. Целта бе поканените за случая фоторепортери да снимат Божков на излизане от следствието на ул. "Майор Векилски". Снимките обиколиха вестниците и стигнаха до Брюксел. Там по това време се въртеше странен нонпейпър, цитиран от немските вестници "Зюддойче цайтунг" и "Билд", в който като пример за неработещата съдебна система в България се споменаваше "бизнесмен с известен прякор, чието състояние е натрупано от застрахователния и хазартния бизнес". Германия пък се сочеше като най-резервирана към допускането на България (и Румъния) в ЕС на 1 януари 2007 г. и нейната дума щеше да е решаваща, както и стана в края на 2006 г., когато тя последна ратифицира тяхното приемане.

Снимките на митничарските сараи, както и залавянето точно преди пристигането на Меркел на пратка контрабандни цигари за Германия трябваше да предотвратят официалното разширяване на критериите за Шенген, като дадат гаранции, че неофициално се работи в по-широк диапазон.



Посланието е следното:



Нека сега да влезем в зоната съгласно чисто техническите изисквания на шенгенския механизъм за наблюдение, а после ще се дооправим, защото вече сме започнали работа. Борисов заяви на пресконференция в присъствието на Меркел, че "след приемането на България в Шенген българските усилия в тази посока няма да приключат, а дори ще бъдат утроени". Същата схема бе приложена и към приемането на България в ЕС, която по неотдавнашното признание на нейния вътрешен министър Цветан Цветанов не е била достатъчно готова. Това го знаеха всички държави в ЕС, защото измислиха последващо наблюдение чрез безпрецедентен механизъм за правосъдие и вътрешен ред, приложен само към България и Румъния. Като отчаян вопъл прозвуча уверението на Борисов, че "всички критики, отправени от Европейската комисия в последния мониторингов доклад за страната ни, ще бъдат преодолени в поставените от правителството срокове и графици".

Поучена от миналото, Меркел показа, че е нащрек, и не прояви снизхождение. За да не се стига до последващо наблюдение и по Шенген, тя направо обвърза двата механизма, което България смяташе, че е предотвратила още през лятото на миналата година, когато подобно искане към ЕК отправи Холандия. За обезболяване канцлерката успокои Борисов, че няма да обвързва приемането на България в Шенген с решаването на ромския въпрос, както настояваше Франция. Двата въпроса обаче наистина нямат нищо общо, докато темата за корупцията може да служи като свързващо звено между шенгенския механизъм и механизма за правосъдие и вътрешен ред.

Меркел си носеше още един



обезболяващ мехлем



за Борисов. Тя го увери, че България ще бъде оценявана отделно от Румъния, както той настояваше преди месец на Европейския съвет в Брюксел. Той е сигурен, че поне в полицейската готовност няма кой да се съревновава с него и че би блеснал на фона на Румъния. На другия ден обаче канцлерката бе на посещение в Румъния, където буквално под индиго изговори почти всичко казано в България, с което даде да се разбере, че за нея двете страни все пак са една стока и че ги разглежда в тандем.

Що се отнася до българо-германските икономически отношения, германската канцлерка изрази недоволството си от Борисов, като не доведе от Берлин никакви бизнесмени. Тя включи в срещите си същите представители на немския бизнес в България, които Борисов нахока през май. Той ги бе посъветвал да работят у нас като по правилата в Германия, но Меркел му отговори от тяхно име: "Моята молба към кабинета (на Борисов - бел. авт.) е да окуражи германските предприятия и да осигури надеждността, необходима за икономическия климат". За яснота добави: "Усилията за реформи на Борисов са в правилната посока, особено в борбата с корупцията, но има още много какво да се направи". Така кръгът се затвори. Германия постави европейското бъдеще на България и двустранните икономически отношения под един знаменател - борбата с корупцията. За жалост точно корупцията дава лице на днешна България пред Европа и Борисов има от какво да се стеснява, докато не представи реални резултати от борбата с нея, а не само снимки как изглеждат имотите на корумпираните.