Повече от година вътрешният министър Цветан Цветанов береше плодовете от показните акции - високо доверие, похвали отвсякъде. Зачестяващите "неправилни" съдебни решения обаче поставят в сериозна опасност рекордния му рейтинг. Още по-страшно е натрупаното напрежение в "къщичката" му, което може да взриви най-сериозната вълна от протести на униформени досега. Не на последно място - непрестанните реверанси на финансовия министър Симеон Дянков и на премиера Бойко Борисов към бюджета на МВР обещават доста бъдещи проблеми на ГЕРБ в парламента.

Това се видя съвсем ясно преди дни по време на гласуването на поредните промени в Закона за МВР, когато лидерът на ДСБ Иван Костов остро нападна Цветанов за отказа му да намали огромния чиновнически апарат в министерството. Така бившият премиер се присъедини към иначе върлите си опоненти от БСП и ДПС. Всъщност въпросните законодателни промени почти не се различават от кухата реформа, прокарана от Михаил Миков преди две години. С изключение на текстовете, които засягат дългоочакваното ни влизане в Шенген.

Предшественикът на Цветанов също искаше да премахне дублирането на функции в системата и да подобри работата на дознателите. За целта от 3 национални служби Миков направи 5 главни дирекции, преименува дознателите в разследващи полицаи и ги отдели в ГД "Досъдебно производство". Естествено, това не даде резултат. Защото междувременно той блокира назначенията, спря израстването в кариерата на почти целия състав и отказа да помисли за намаляване на десетките хиляди чиновници, които гълтат повече от половината бюджет на МВР. Миков просто искаше да помогне на партията си да доизкара мандата. Затова и полицаите го намразиха повече от всеки друг, упражнявал се на техен гръб.

Лошото за тях е, че Цветанов явно е тръгнал по същия път. При него главните дирекции дори набъбнаха до 7, от което администрацията за пореден път се разду. Вместо да се върви към намаляването й или поне към промяна на статута на чиновниците, които ползват същите привилегии като полицаите, криминалистите, пожарникарите, паспортните служби. Сега 7-те главни дирекции пак бяха сведени до 5, но абсолютно механично и без нито едно съкращение. Ликвидирана бе ГД "Досъдебно производство" с мотива, че съставът й трябва да мине към "Криминална полиция", за да му се повиши КПД-то. "Гражданска защита" пък се сля с тънещата в отчайваща мизерия пожарна.

На фона на това поредно



законодателно преливане от пусто в празно



ситуацията на полицаите и огнеборците става все по-нерадостна. Автопаркът на пожарната става само за музей - съветски коли на над 50 години, кислородни апарати, защитни облекла и каски не са купувани сигурно от десетилетие. Като изключим периодичните подаяния, които получаваме от Германия например.

В полицията от години липсват служебни компютри, принтери, униформи, резервни авточасти, бензин, масло и всякакви други консумативи, а постоянното текучество не секна дори и при развихрилата се в цялата страна безработица. Само че, докато при Миков нямаше кой знае колко работа, освен охраната на протести в края на мандата сега напъните са титанични - арести, обиски, следене, разпити. ГДБОП дори започна да се занимава със събиране на изрезки от салами, архиви на ВМРО и учебници по турски. Обикновените полицаи също обират калая при акции, защото с часове трябва да организират "засилено присъствие в района", обикновено нощем.

Изостря се и



противопоставянето между елитните звена и редовите полицаи,



които логично негодуват, че пари за техника, гориво без лимит и специализации има само за колегите им, ангажирани с показните операции. Инвестира се само в онези, които впечатляват ЕК и САЩ. А за квалификацията и мобилността на другите, които трябва да помагат на обикновените граждани, не се прави нищо. В същото време социалният диалог със зам.-министъра Павлин Димитров е просто формалност. Провеждат се заседания, дават се предложения, но нищо не се случва, защото парите не се разпределят правилно. А постоянно се искат още и още от бюджета.

Затова и полицаите се преориентираха от неизпълнимите искания за по-високи заплати към далеч по-конструктивни - за по-добро разпределение на щатовете и средствата в МВР, за подобряване на трагичната материална база и за запазване на пенсионния стаж. Настояват и да участват в избора на доставчици на униформи и обувки, тъй като цените им от години умишлено се надуват двойно - например панталон за 40-50 лв. се плаща по 90. Същото е и с поръчките на гориво, за което се оказа, че МВР планира да плати 38 млн. лв. в следващите две години. Но Цветанов бяга и от този диалог. Той вече категорично отказва да преговаря, подобно на премиера Борисов. Видимо изнервен, министърът дори обвини синдиката, че е подстрекаван от опозицията.

Цветанов явно вече не помни, че в края на 2008 г. смяташе същите искания за справедливи и разумни. Сигурно е забравил и че заедно с Борисов тогава критикуваха Миков, че не слуша "професионалистите", а той ги обвиняваше в провокации и подстрекателство. "Доколкото знам, главният секретар Павлин Димитров е подкрепил колегите си. Чест му прави, защото ако аз бях главен секретар, и аз нямаше да стоя при Миков и при Румен Петков, а също щях да ги подкрепя, защото те са справедливи", заяви тогава кметът Борисов. Явно вече си е сменил коренно мнението, като всеки опозиционер, домогнал се до властта. Това обаче гарантира на Цветанов, че оставащият му период на "6 септември" ще е значително по-драматичен.