Борислав Иванчев е роден на 9 август 1966 г. в София. Завършил е международни икономически отношения. Управител е на музикалната компания "Виталити мюзик". Занимава се активно с продуцентска дейност. Доскорошен член на управителния съвет на ПРОФОН. Познат е още като Боби от дует "Авеню".





- Г-н Иванчев, малцина у нас правят разлика между функциите на мениджъра и тези на продуцента. Каква е тя?

- В нормалния шоубизнес продуцентът е човекът, който се занимава със записването на даден продукт, с неговия звук, с това какви музиканти ще свирят вътре, до финалния мастеринг на парчето. Продуцентът на Запад не е задължително собственик на звукозаписа. През 50-те години на ХХ век, когато се поставят основите на съвременния музикален бизнес, продуцентът е съвместявал ролите на инвеститора, който е влагал пари в откриването на млади и неизвестни таланти, на музикалния продуцент, на мениджъра, на промоутъра, звукозаписната компания, та дори, ако щете, и на дистрибутора на малките винилови плочи на 45 оборота... Постепенно обаче всяка отделна брънка по веригата започва да изисква все по-голяма тясна специализация. В днешни дни много по-правилно според мен би било понятието "продуцент" да се раздели на две - "музикален продуцент" и "изпълнителен продуцент". Първият се занимава с творческата страна около избора на правилен музикален материал, с подбора на подходящите музиканти, с контрола върху самия звукозапис. Вторият е ангажиран с по-сухите, но задължителни дейности по осигуряването на финансите за проекта, контактите с мениджмънта на артиста, подписването на договори с всички подизпълнители - студия, инженери и други подобни. Що се отнася до мениджъра, той е човекът, който осигурява живите участия на артиста, грижи се за ангажиментите му, осъществява контактите с продуцентите, със звукозаписната компания и т.н.

- В крайна сметка кой притежава звукозаписа?

- Този, който е възложил и заплатил всички разходи по дейностите, довели до получаването на финален мастериран първи звукозапис. В повечето случаи това са звукозаписните компании, които възлагат на определени лица да извършват дейности в качеството им на изпълнителни или музикални продуценти. Така можем да си обясним например защо продуцент на Майкъл Джексън е Куинси Джоунс, но притежатели на записите на Джако са "Сони Мюзик". Причината - "Сони" са наели Куинси Джоунс да организира и контролира във всички аспекти записите на Майкъл Джексън, срещу което да получава процент от продажбите на тези записи.

- Каква е българската практика?

- В България често самите артисти се занимават с абсолютно непривични за тях дейности като да организират студия и участия, да се самонаемат като музикални продуценти, често са и дистрибутори на записите си (защото музикалният пазар у нас до такава степен се срина, че дискове се продават основно покрай живите концерти). Така че, губейки огромна част от времето си в подобни организационни дейности, артистът просто няма кога да твори. От друга страна обаче - нека не се лъжем - българските изпълнители са, меко казано, не много трудолюбиви. За да успееш, трябва да работиш здраво за налагането на музиката си, да си готов да пееш и безплатно, за да обединиш фенската си маса. Да вземем бойгрупите по света. В началото на кариерата си те обикалят безплатно училища, колежи и университети със съзнанието, че това е потенциалната им публика и когато вече пуснат албума си на пазара, фенската им маса ще е заедно с тях.

- Допълнителна демотивация ли е масовото неспазване на закона, защитаващ авторските права?

- Определено. При положение, че излъчванията на българска музика са едва 19 на сто от общия обем на парчетата, които се въртят по медиите, да не се плаща на авторите и изпълнителите им е просто срамота. Но дайте да започнем от началото... В един звукозапис има два типа права - едните са на авторите на музика, текст и аранжимент (нека ги наречем "А"), другите са на продуцента и на артиста (наричаме ги "Б"). Правата "А" се представляват от "Музикаутор", а правата "Б" от ПРОФОН. Медиите сключват договор с тях, според който трябва да платят правата на това, което ползват. Доколкото съм запознат, решенията постигнати като рамково споразумение, би следвало да са задължителни за техните членове. Такова споразумение, например, има между АБРО и "Музикаутор" и между ПРОФОН и БХРА - организацията на хотелиерите и ресторантьорите. АБРО преговаря за подписване на подобно споразумение с ПРОФОН. Проблемът е, че законът предвижда лицензирането да бъде между дружествата и отделните ползватели, а не с техните браншови сдружения. Няма законов механизъм освен добрата воля същите да се съобразят 100% с подписаните рамкови договорености. Ами ако няма споразумение? Част от радиата не искат да плащат и когато им казваме: "Добре, спрете тогава да излъчвате нашата музика", те отвръщат: "Не може. Тогава що за радио ще сме?!" И продължават да излъчват без разрешение. Други ползватели са некоректни платци по вече сключени договори и това е голям проблем за дружествата. Най-странното е, че дори некоректните си позволяват да влизат в ролята на адвокати на самите творци и да претендират, че защитават българската култура от ограбване. Аз на свой ред бих попитал каква е причината някои радиостанции още да не са отчели плейлистите си за 2008 година? Не е ли моментът сега творците да скочат срещу медиите, възмутени от забавянето на отчетите и от нежеланието на самите медии да плащат за това, че използват музиката им?

В момента по много радиостанции тече манипулативен спот, който превъзнася новия законопроект за промяна в Закона за авторското право и сродните му права. В същото време цялата творческа гилдия - музиканти, изпълнители, актьори, писатели, режисьори, композитори се обявиха против тези промени, тъй като те няма да им позволят да защитават адекватно правата си.

- Предполагам, интернет пространството пък е съвсем неуправляемо?

- Вярно е, че в дигиталната ера и особено в момента в България практически всеки, който пожелае, може да си изтегли нелегално която си иска песен и да не плаща за нея. И със сигурност повечето хора си мислят: "Какво ли ще го ощипе толкова тоя певец моето теглене?" Хайде сега умножете едното теглене по 954 000 пъти... Тази цифра се е забила в паметта ми, защото това беше броят на нелегалните изтегляния на една от песните на Азис. Ако съвсем грубо приемем, че Азис получава около 10 стотинки за една изтеглена легално песен, то той е пропуснал да спечели близо 100 000 лева за труда си. Какво ли толкова го "ощипва" Азис едното теглене? Добре, продуцентите се примириха май напоследък и с това разбиране и се постараха да намерят различни начини как да предложат на потребителите хем безплатна, хем легална музика. Появиха се няколко бизнес модела (подчертавам думата бизнес), но за съжаление и те срещнаха доста хладен прием... Хладината лъхна не от потребителите, а от евентуалните бизнес партньори, защото те казаха, че при наличието на няколко неприлично популярни пиратски сайта от сорта на Замунда и Арена новите бизнес модели нямало как да пробият лесно.

- И ПРОФОН, и "Музикаутор" се борите за това заведенията да плащат за публично излъчване на музика. Как върви битката?

- Битката е тежка, но има положителни сигнали. Както споменах, ПРОФОН вече има споразумение с БХРА, които покриват голяма част от хотелите и ресторантите. Основните проблеми са два - някои собственици не са запознати с това, че дължат малки суми за използването на музика в заведенията си, други не знаят, че сумите наистина са малки. Бих отправил апел към всички управители на заведения да посетят сайтовете на ПРОФОН и "Музикаутор" и да се запознаят с тарифите, които са официално обявени там и по които всеки може да изчисли предварително колко ще трябва да плати за музика на година. Някои съдържатели питат "Защо да плащам, след като пускам само радио?". На тях обяснявам: едно радио е само излъчвателна организация и като такава то заплаща на притежателите правото да излъчва музиката им. В момента, в който ресторантьорът пусне радиото на своите клиенти, той осъществява публично изпълнение и за това точно право дължи възнаграждение. Още повече, че заведението с абсолютно комерсиална цел пуска музика. Бих попитал вие кой тип ресторанти предпочитате - тези с музика или без музика? Мисля, че ако се проведе изследване за това, съдържателите ще се замислят по отношение на позицията си.