"Ниагарското кредо" съдържало 14 пункта и било първото кредо на фундаменталистките движения. В далечната 1885 г. група протестантски пастори издига пет основни (фундаментални) принципа:
1. Непогрешимост на Светото писание.
2. Божественият произход на Христос и догмата за непорочното зачатие.
3. Изкуплението на Христос на кръста.
4. Физическото възкръсване на Христос.
5. Бъдещото възвръщане на Христос в плът.
Тези принципи били одобрени от Презвитерианската генерална асамблея, а в началото на XX век техните привърженици се обединили във Фундаменталистка коалиция. През 1909 година нефтеният магнат и презвитериански светски лидер Лаймън Стюард, борещ се срещу модернизацията на християнското богословие, плаща 200 000 долара, за да публикува своята поредица религиозни принципи "Основи. Свидетелства за Истината", в които Библията се третира като абсолютна интерпретация на божествения разум и въплъщение на истината. Стюард е човекът, който финансира безплатното разпространение на християнски списания сред своите работници, дава средства за учредяване на факултет по богословие в колежа на Лос Анджелис, където обучението задължително се провеждало строго по Библията.
Звучи познато с днешна дата. Фундаментализмът отдавна не е само по страниците на научната литература, а масово навлезе в ежедневна употреба. Днес говорим за екологичен фундаментализъм, икономически фундаментализъм, пазарен фундаментализъм. Най-често срещаната митологема е: фундаментализмът е чисто религиозно явление, изключително тясно свързано с исляма. Исторически погледнато, като понятие вкарано в научна употреба от протестантизма в Америка в края на миналия век, видно е, че фундаментализмът не е патент на исляма, а съчетанието "ислямски фундаментализъм" се утвърждава като такова в западната литература.
Фундаментализмът е феномен, в който е заложен съществен конфликтен потенциал. Той се отличава с особен стил на политическа активност, способност и решителност за енергични битки с противниците. Затова фундаменталистите са готови да участват и в неконституционни политически акции, използвайки и насилие. Фундаментализмът днес освен в религията е намерил място в държавната политика, в междунационалните и социалните отношения. Успял е да се внедри и в системата на образованието, науката, изкуството. Съществува така нар. мащабна версия на фундаментализма, която образува хибриди чрез комбиниране на отделни елементи. Така например американският "империалистически фундаментализъм" и "пазарният фундаментализъм" слети като хибрид, раждат "ислямския фундаментализъм", чиято идеология кара мюсюлманите да се борят за свободата си, освобождавайки се от примката на Запада, в която са хванати. Елементите на фундаментализма са свойствени на тоталитарните и теократичните политически режими, които съдържат радикални политически идеологии.

Що е то радикален ислям?

Ако приложим протестантската трактовка на термина "фундаментализъм" (от лат. основа, фундамент) ще видим, че всички мюсюлмани, взети заедно, са фундаменталисти, затова и фундаментализмът като термин няма смисъл по отношение на исляма като религия. Ако "политическият екстремизъм" е "недопустима крайност в политиката", то по аналогия "ислямският екстремизъм" е "недопустима крайност в исляма".
За обозначаване на радикалните и агресивните течения в исляма започва да се прилага широко разпространеният термин "радикален ислям". Става въпрос за феномена на активна политизация на исляма. Ислямът се явява динамично развиваща се религиозна система, в рамките на която могат да се разделят различни религиозно-политически направления (традиционализъм, неотрадиционализъм, модернизъм, реформизъм, фундаментализъм).
От 90-те години започва процес на разглеждане на ислямския фундаментализъм от гледна точка на цивилизационния подход. В контекста на цивилизационния дискурс ислямският фундаментализъм е разглеждан като стремеж към връщане към източниците на традицията. При това сам по себе си ислямският фундаментализъм се явява базов модел за съхраняване на ислямската идентичност в ситуация на социокултурен кризис, като алтернативна на западната глобализация, като стратегия за съживяване на ислямския социум.
Хората, които наистина се интересуват да разберат същността на това явление - ислямски фундаментализъм (ислямизъм, политически ислям), активно изучават политическата практика на партиите и организациите, представляващи това течение в отделните страни.
1. Адекватното разбиране на феномена "фундаментализъм" в исляма не трябва да се съсредоточава само върху публичните прояви на радикалния ислям. Ислямизмът не е монолитно течение, а самите ислямисти се делят на два лагера: по отношение на целите за развитие на ислямския свят и по отношение на средствата за постигане на тези цели.
2. Научното разглеждане на този феномен е усложнено от специфичния характер на информацията за дейността на неговите носители, на първо място ислямските организации с радикална насока.
3. Невъзможност да се обхване изцяло съвременният фундаменталистки, политически свят поради езиковото разнообразие на първоизточниците (арабски, урду, фарси).
Идеологическата основа на ислямския фундаментализъм се оформя под силното влияние на средновековното теологическо наследство на богословите салафити (ревностни привърженици на идеята за очистване на исляма).*
*Терминът произтича от салаф ссалахин - най-праведните мюсюлмани, отнасящи се към първите три поколения последователи на исляма, които са срещу привнасянето в исляма на елементи от други религии и философии. Делят се на три категории: сахаби (сподвижници на Пророка), табиини, (последователи на сахабите) и табиуттабини (последователи на табиините).
"Салафия" се счита за първото фундаменталистко религиозно-етническо направление в исляма с основоположник ислямският учен Ахмад ибн Ханбал, основател на ханбалитския мазхаб (една от четирите школи в ислямското право). Той, а по-късно и неговият последовател ибн Таймийа призовават към очистване на исляма от нововъведенията, както и от доислямските традиции. Те апелират за връщане към времената на Мединската община (622-630) на Пророка Мохамед, определяйки я като "Златен век на исляма".
През XVIII век тези идеи са развити и допълнени от шейх Мухаммад ибн Абдел ал Уахаб (1703-1792). Неговите последователи, известни в научно-популярната литература като "уахабити", считали за свой дълг да унищожат и разрушат всички чужди на исляма според тях елементи, за да възстановяват чистота на исляма и единобожието.

Кои са уахабитите?

Уахабизмът е радикално религиозно-политическо течение в сунитския ислям. През 1924-1925 г. уахабитите завоюват Хиджаз (провинция в Саудитска Арабия) и образуват уахабитското царство (Кралство Саудитска Арабия), укрепвайки в течение на годините влиянието си върху страните от Арабския п-в, държавите от Средна Азия и Северна Африка. Уахабитите отхвърлят култа към пророците, светците, поклонението в светите места, отричат суеверията. В обществено-политическата сфера проповядват хармония, братство на всички мюсюлмани, строго съблюдаване на морално-етичните принципи на исляма, осъждайки разточителството и разкоша. Централно място е отделено на идеята за свещена война (джихад) - срещу многобожието и мюсюлманите, отстъпили от принципите на ранния ислям. За времето на своето съществуване те са тези, които демонстрират най-отчетливо силата на радикалния ислям не само в качеството му на мобилизираща идеология, но и на крупна политическа фигура.
През 20-те години на XX в. са основани първите религиозно-политически организации, правещи опити за възвеличаване на "панислямисткия" политически проект, т.е. за извършване процес на реислямизация. В Индия такава организация е "Общество за разпространение на вярата", (Таблиг джамаат, 1927 г.). В Египет през 1929 г. Хасан ал Банна основава "Братя мюсюлмани", чийто членове са в ролята на религиозно-политическа опозиция на египетската монархия и се опират на бедните, но образовани градски хора.
Левите интелектуалци както на Запад, така и в мюсюлманския свят виждат в ислямистките движения религиозен вариант на фашизма, а либералите - възраждане на средновековния фанатизъм. Оценявайки широката социална база на ислямистите, левите сили започват да водят диалог с тях. Десните политически сили, отбелязвайки, че ислямистите проповядват за свят, основаващ се на морал, покорност, смирение пред Бог, враждебност към безбожниците (комунисти и социалисти), започват да ги поддържат и финансират.
Днес ислямизмът или политическият ислям обединява множество групировки, чийто общи принципи са (независимо от различията между шиити и сунити):

-	неделимост на религията от политиката и сакрален характер на държавната власт;
-	необходимост от конструиране на държава, в която светската и религиозната власт са неразделни, а съдебно-правната система се основава на шариата;

- кардинална промяна в живота на съвременния мюсюлманин, връщайки го в нормите на "чистия" ислям;

-	задължение на всеки истински мюсюлманин е да води активна политическа дейност, чиято цел е защита и разпространение на исляма.

За ислямистите пътят на исляма не е само следване на ритуалите, предписани от исляма. Ислямът е модел за живот на цялото човечество. Еволюцията на тези фундаменталистки принцип води до оформяне в исляма на умерен и радикален фундаментализъм.
Умерените фундаменталисти използват легитимни средства, искат организиране на мюсюлманския живот по ранноислямски образец. Те са за извършване на нравствена революция като духовна подготовка на мюсюлманите за изграждане царството на исляма. Искат налагане на шериата в обществения живот, финансовите и икономическите институции. Отличават се с търпимост към постиженията на западната цивилизация, светските национални елити, демокрацията, ако това е изгодно за уммата (ислямската общност).
Радикалните фундаменталисти считат себе си за изпълнители волята на Аллах - да построят царството на исляма на Земята, да установят господството на шариата в планетарен мащаб. Използват насилствени средства и всеки, който се отклони "от правия път", е обект на джихад (война за вярата). Склонни са да се опират на "динамичните интерпретации на Корана", направени от даден харизматичен лидер. За тях Западът продължава кръстоносните походи, пренасяйки на Изток бацила на корупция, социална несправедливост, икономически упадък и морално разложение.
Осъждат секуларизма, индивидуализма и консуматорското потребление, но използват западните съвременни достижения на науката и техниката. Стремежът им е към завладяване на политическата власт и заставяне на мюсюлманите да приемат тяхното тълкуване на ислямските принципи като единствено правилни. Склонни са да пренебрегват международни договори и конвенции. Най-ярък пример в това отношение днес са неоуахабитите, чиято доктрина включва нови доктрини и догмати, които се възприемат противоречиво в исляма.
Радикалният фундаментализъм е атрактивен с антизападната си и антимодернистка насоченост, както и с опита да се наложат ислямските ценности - дава се приоритет на колективното пред индивидуалното начало, равенство на хората пред Бог, осъждане на монопола. В известна степен радикалният ислямизъм е следствие от конкретните регионални, както и от глобалните политически конфликти.

Радикален ислям в България?

Радикалният ислям е тема, широко коментирана в България, през последните години. Определено не става въпрос за нещо, което се е появило тези дни. В пресата през последните години излизат множество публикации: за учредяването на Радикален съюз на мюсюлманите в България във велинградския 4-звезден хотел "Абир" на 10 септември 2006 г., когато за председател на съюза е избран бившият районен мюфтия на София Али Хайредин. Името му е свързано с изгонения от България през 2000 г. Ахмат Муса. Обвиненията, отправени от Националната служба за сигурност (НСС) срещу Муса, са, че пропагандира радикален ислям в Смолянския регион, като за целта е организирал семинари за младежи; за Фондация "Иршад", която се свързва с името на Абдул Рахим Таха. През 1993 г. Таха е представител на саудитската радикална организация "Ал уакъф ал ислами" у нас и подписва договор за спонсорство и съвместна дейност с тогавашния главен мюфтия Фикри Сали. Няколко години по-късно Таха е екстрадиран от страната след сигнал за антидържавна дейност от НСС; за поканата през 2004 г. от "Ал уакъф ал ислами" (чиято дейност е забранена в няколко европейски страни заради утраислямистките й възгледи), за гостуване в Саудитска Арабия на главния мюфтия от тогавашния период.
Фундаменталистки фондации обучават по 40-50 родопски деца годишно в радикален ислям, съобщава в медиите лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов на 8 октомври 2006 г. Според него през следващите години в Родопите ще има 200-300 мисионери, които ще проповядват радикален ислям. През февруари 2007 г. бившият мюфтия на София Али Хайредин беше арестуван при съвместна акция на Националната служба "Сигурност" и ГДБОП за проповядване на радикален ислям, свещена война срещу "неверниците", промяна на конституционния ред в България и установяване на "халифат", "шериатска държава", насаждане на религиозна омраза, полигамия и други принципи, инкриминирани от Наказателния кодекс. Спрени са и два уебсайта за пропагандиране на уахабизъм с мотив, че са идейна основа на организацията "Ал Кайда". През 2004 година журналистиката Яна Йорданова е премирана за журналистическо разследване за материалите й, свързани с проповядване на радикален ислям в училищата в Делчево и Сърница.
През 2005 г. научноизследователска група "Религия и сигурност" към Института за философски изследвания в резултат на теренни проучвания и научно-теоретична разработка, спечелила първа награда на ЦИНСО-БАН, организира мащабна конференция на тема "Рискове за България от ислямски фундаментализъм и тероризъм". Конференцията обедини гледните точки на експерти и учени, работещи в сектор "Сигурност" и изведе стратегически препоръки към съответните институции и органи.

Докога ще има рискове за България?

Докато държавата продължава да абдикира от социалните си функции...
Докато в районите със смесено население продължават да се закриват училища, докато там липсва инфраструктура, докато се закриват предприятия и младите стоят без работа по кафенетата, докато токът и водата там се спират по партийни поръчения, докато един свещеник обслужва по 5-10 села наведнъж, докато умират българи, които няма кой да погребе, докато не се инвестира в образование и подготовка на преподаватели, а се внасят преподаватели отвън, докато се трасира пътят на различни "фундаменталистки" (протестантски и ислямски) фондации за сметка на старите ходжи и имами, гаранти за религиозния мир в страната и пазители на традиционния за страната ни ислям, докато текат процеси на подмяна на културно-историческото ни наследство...
Докато структури като ДАНС и други продължават да работят така, сякаш те самите се намират в период на "джаахилия" (невежество), без сътрудничеството с експерти и специалисти по религия. Докато се закриват научни институти, в които работят такива специалисти, за да може неправителствени организации и лиги да ни "ограмотяват" от националния ефир "що е то радикален ислям". Дотогава над България ще пълзи сянката на радикалния ислям и ще се спекулира по темата.


* "Феодална бабичка" от бившия Институт за философски изследвания при БАН, ръководител на научна група "Философия на религията и сигурността".