Д-р Цветан Райчинов е роден на 12 март 1958 г. в София. Завършил е Медицинската академия в столицата, има специалност по акушерство и гинекология, дипломи по здравен и социален мениджмънт. Бил е зам.-председател на Българския лекарски съюз до октомври 2007 г., когато подава оставка, и после от януари 2009 г. Управлява диагностично-консултативен център 1 в Русе от 1999 г. до август 2009 г., когато е избран за временен председател на съсловната организация на мястото на Божидар Нанев, който става здравен министър. От октомври 2009 г. поема официално БЛС.

------------

- Д-р Райчинов, големи полемики предизвика подписаното от вас споразумение с правителството, според което догодина здравната каса ще има повече пари за разходи, но кабинетът ще може да харчи резерва й от над 1.2 млрд. лв. не само за здраве, а за каквото реши. Успявате ли да убедите колегите си, че сте постъпили правилно?

- В момента обяснявам за какво е бил този резерв, тъй като както изглежда, колегите не са много наясно. Самото въвеждане на резерв още при старта на реформата през 2000 г. е, защото тогава започнаха като разплащане през НЗОК да минават само средства за доболнична помощ. През 2008 г. официално 2% от този голям резерв, който стои в БНБ, част е от фискалния резерв на държавата и касата не може да го използва, бяха заделени евентуално за навлизането на доброволни здравноосигурителни фондове. Тези пари започнаха да се натрупват от 2009 г. Освен това първоначалната идея беше вноската да се вдига поетапно и сега би трябвало да е около 12%. А тя си е 8% и дори успяхме да я запазим с това споразумение, защото имаше идея да падне на 6%.

Така че това беше предназначението на този резерв - да послужи тогава, когато касата поеме изцяло финансирането на болничната помощ. И евентуално за идеите на предното правителство да влезе в доброволни здравни фондове. Сега касата може да използва този резерв само ако мине през актуализация на държавния бюджет. Оттам всъщност идват тези 410 млн. лв. общо, които са добавени към тази година.

- А дали ще ги получи касата? След последните си разговори с директора на здравната каса Нели Нешева ваши колеги, директори на болници, твърдят, че според нея за август ще си останат 67 млн. лв. за разплащане за извършена дейност, за септември ще бъдат към 74-75 млн. лв. и евентуално през ноември ще има 82 млн. лв. А толкова би трябвало да са за всички месеци от август.

- Това, което сега трябва да се случи според споразумението, е касата през този месец да направи две плащания към болниците - едно за август и едно за септември, за да влезе в сроковете на националния рамков договор и от август до ноември да има средно по 80 млн. лв. за болнична помощ.

- Значи ще видим още този месец дали правителството смята да спазва споразумението. И ако не го направи, какво следва?

- Съгласно решението на Националния съвет протестите са отложени. Така че при първото неспазване на споразумението по която и да е точка, следват обявените протести.

- А няма ли опасност това правителство да изразходи резерва и следващото да няма с какво да реагира при подобна криза?

- Правителството догодина няма да може да спести 544 млн. лв., като ги вкара както досега в резерва, а ще трябва да ги преведе към касата и да изпълни цялото си задължение по трансфера към НЗОК. Този трансфер са всъщност здравни вноски за 4.5 млн. души, които държавата осигурява. Така че правителството на практика трябва да осигури допълнителни близо 600 млн. лв. И тези средства просто ще бъдат освободени. Не би трябвало със същата сума да намалее фискалният резерв. Освен това тези средства ще бъдат използвани тази и следващата година, докато трае кризата. Когато България излезе от кризата, няма пречка пак да бъде направен резерв. Той обаче не трябва да бъде за сметка на спестени вноски от страна на държавата. Няма логика да стоят едни средства там, да се водят на хартия, че са в полза на здравноосигурените, а въобще да не се ползват за това.

- Колегите ви казват, че има разлика между споразумението, гласувано на националния съвет на БЛС, и подписаното.

- Така е, има разлики там, където в проектоспоразумението не беше предвидено, че влизаме в противоречие с отделни закони. Няма как със споразумение, подписано дори на такова високо ниво между правителство и лекарски съюз, да бъдат променяни действащи закони. Става въпрос за законите за здравното осигуряване, на лечебните заведения и, разбира се, за бюджета на НЗОК за 2010 г. Имаме ангажимента - и ние, и правителството, тези законодателни промени да бъдат внесени в най-кратък срок. Като например промяната във връзка с управлението на НЗОК - то да стане публично, на трипартидния принцип. Публичното управление на касата е една гаранция, че тези средства няма да бъдат разходвани скрито, неясно и без хората да знаят парите, които дават за здраве, къде и защо отиват.

- Как се съгласихте да поемете тази голяма отговорност и да подпишете еднолично това решение за използването на резерва?

- Първо нека да кажа, че Райчинов каквито и пари да подпише, това не може автоматично да бъде последвано от акции и решения. Това е въпрос на законови промени и дали парламентът ще ги одобри или не, това политиците ще кажат. Но т. 5 няма как да бъде тълкувана отделно от т. 4. Необходимостта 600 млн. лв. догодина да влязат в системата води до т. 5, която иска тези 600 млн. лв. да бъдат освободени от резерва.

- А дали касата наистина ще има такъв голям бюджет, защото финансовият министър Симеон Дянков вече няколко пъти повтаря, че за сметка на това тя ще поеме и плащанията по някои от дейностите, които сега са за сметка на здравното министерство? Говори се за лекарствата на онкоболните, на трансплантираните.

- Това не би трябвало да се случва по две причини. Първо голяма част от тези хора, които получават тези лекарства, са неосигурени. Касата може да плаща само за осигурени пациенти и рискът да останат без лечение онкоболни или диализноболни е прекалено голям. Втората причина е, че в касата като разходна част това не е предвидено. Средствата за лекарства догодина, поне планираните, са 347 млн. лв. Така че това подлежи на допълнително обсъждане. Би трябвало средствата за това да бъдат прехвърлени в отделен фонд на касата, ако тя ще ги разплаща, и парите в него да дойдат от МЗ в касата. Няма как да бъдат прехвърлени към касата спешните дейности, хемодиализа, психиатрия. Това са дейности, които във всяка европейска държава са задължения на държавата. Щом касата е само за здравноосигурени, ще трябва да има съответният гаранционен фонд за здравнонеосигурени. Това, което е възможно да се случи, е клинични дейности, които в момента не се покриват от касата, като примерно някои кожни болести, белодробни болести и т.н., да бъдат прехвърлени като пътеки на този етап за разплащане през НЗОК, тъй като това си е лечебна дейност.

- В споразумението се говори и за прогнозни бюджети, но дали това ще реши проблема с липсата на пари? До средата на тази година нямаше лимити и касата просто спря да плаща на 100% отчетените дейности.

- Това е изключително важна точка и аз не очаквах колегите да се занимават с т. 5 по простата причина, че най-после вместо 600 млн. лв. да отидат в резерва, идват при тях за изпълнение на дейности. Точка 6 обаче гарантира нещо много важно за лечебните заведения - че регулацията на медицинските дейности се изработва и приема от НЗОК и БЛС по съвместна методика, като водещ е принципът на медицинската целесъобразност. Досега водеща беше финансовата целесъобразност.

- Наскоро обаче излезе писмо от финансовото министерство, от което става ясно, че болниците ще се делят на 3 категории и ще получават различни пари за една и съща дейност.

- Това засега са намерения и предложения, доколкото разбирам, както на финансовото, така донякъде и на здравното министерство. Според закона за здравното осигуряване към финансовото министерство действат две комисии, но доколкото разбирам, сега стартират. Едната е по подготовка и предложения за остойностяване на медицинската дейност, а втората е по приемане на така предложените стойности. Това включва цените на отделните медицински дейности и методика за тяхното изработване. Смятам, че това ще стане ясно до договарянето на националния рамков договор. Дали ще има отделни категории болници и разлика в тяхното заплащане определено е работа на здравното, не на финансовото министерство. Смятам, че то ще работи заедно с нас и заедно ще преценим дали да има, или да няма такова нещо. Това, което сега трябва да се случи, е наистина да се отложи прелицензирането на болниците, тъй като те няма да се справят в посочения в закона срок. И основна причина за това са неадекватно приетите медицински стандарти, които трябва да бъдат променени.