|
| Ралица Бежан |
----------
- Сценарият на "Стъклен дом" явно много залага на неочакваните обрати. Наближава ли епизодът, когато ще се появи и вашата героиня?
- Да. Ще кажа само, че ролята ми е епизодична, но сложна. Когато се провеждаше кастинг за главните роли, аз бях бременна. Иначе и преди съм работила с част от екипа, но за телевизионни реклами.
- По повод рекламите сигурно чувате критични подмятания? Обиждат ли ви те?
- Чувам много укори, и то от мастити театрали: "Ама как може такива интересни и талантливи актьори да рекламират суджук и бульон". Може, разбира се. Човек сам избира до каква степен лицето му да стане разпознаваемо и хората да го свързват с някакъв продукт. А и в крайна сметка това е професионален начин за печелене на пари, което не е без значение. Телевизията е най-бързият път дадено лице да стане популярно. От една страна, актьорите, снимащи в реклами, са предпочитани и за театрални проекти, защото привличат повече публика. От друга, лицето им се типизира и "изхабява". Така че нещата не са еднозначни.
- По-скоро положително ли оценявате играта на младите си колеги в "Стъклен дом"?
- Хората постоянно коментират как в еди-кой си български сериал едни актьори играели така, други - иначе; турците колко много и какви добри актьори имали... Първо, не смятам, че е точно така. И второ, количеството сериали, които турците снимат, равно ли е на това у нас? Едно от най-важните неща е да има много прoдукции и да не се мисли непрекъснато как да се съобразим с минималния бюджет. Колко съвременни бг сериала можете да ми изброите? Три? Пет? Имаме ли в НАТФИЗ актьорско майсторство за кино? Не. Преди имаше, но вече не. Така че българският актьор се учи в движение. В момента, когато започнат да се снимат по 10-12 сериала на сезон, нещата у нас несъмнено ще се променят. Прави ми впечатление страхотното професионално развитие у колегите от най-нашумелите ни филми.
- Искате да кажете, че на везната натежава повече не талантът и уменията, а рутината?
- Не са един и двама актьорите от по-старото поколение, на чиито филмови роли всички се възхищаваме. Да, но тогава имаше дори щат в Киноцентъра в Бояна. Плюс това по време на соцсистемата, при всичките й негативи, се обръщаше голямо внимание на киното и на изкуството въобще. За създаването на филми, на театрални постановки, на музика средства не се щадяха.
- Като споменахте турските сериали, имате ли впечатление от тях?
- Да. Изкарах много тежка бременност и се наложи още от петия месец да остана на легло. Точно тогава по Нова ТВ даваха "Хиляда и една нощ". Турските колеги несъмнено имат добра школа. В киното най-важна е органиката, пълната амалгама - хем историята да е интересна, хем актьорите да са на ниво. В турските сериали дори моментите, когато музиката подпира дългите драматични епизоди,"съспенса", са изпипани много професионално.
- А тревожно ли е според вас това, че турските сериали така масирано навлизат в дома на българина?
- Спомням си какво ни казваше навремето в НАТФИЗ проф. Азарян, когато имахме за задача да коментираме етюдите си. Ние всеки път започвахме: "Това не ми харесва", "Тук може да е иначе..." И тогава той ни съветваше винаги да търсим първо доброто. Да се критикува, е много лесно, това е в природата на всеки. Та следвайки този принцип, първо ще кажа кое за мен е позитивното. В турските сериали се показва техният бит, традициите в дома, в семейството, спазването на обичаите, уважението към възрастните. Не виждам защо това да няма възпитателна роля. От друга страна, майсторски си презентират страната - национална кухня, исторически места. И когато това е в съчетание с професионална игра и добра история, какво му е лошото.
- А коя е негативната страна?
- Ако сериалът се базира на някаква куха любовна интрига например. А и прекалените мелодрами, това тръшкане, в крайна сметка човек дори да не е в депресия, като нищо може да изпадне. Впрочем вече има конкретни проекти и се надявам скоро да се случат и няколко интересни бг сериала.
- Все още ли сте щатна актриса във Врачанския театър?
- Да. Преди да стана майка, за мен на първо място беше работата. Обикалях цяла България. Играла съм в театрите къде ли не - Хасково, Сливен, Монтана, София, Ловеч, пътувания в чужбина. Имах хубави роли, участвах в музикални проекти, занимавах се с дублажи. И в следващия момент се оказа, че трябва да прекъсна с всичко това и да легна. Не ми беше лесно, но преподредих приоритетите си. Дъщеря ми е на годинка и да съм майка е най-новата, прекрасна и най-важна роля в живота ми. Иначе с колегите от театъра не знаем как ще потръгнат нещата занапред. Предвид орязания с минала дата бюджет пари за заплати няма. Обсъждат се възможности, една от които е да се съкратят с 30% заплатите, които и без това са твърде неудовлетворителни за днешния стандарт. Има една приказка, че "музикант къща не храни". Според мен обаче в България музикант малко повече храни къща, отколкото един актьор в театъра. От личен опит го знам.
- Как преживява един щатен актьор в момента?
- Заплатата е под границата на средния минимум. Благодарение на държавната политика театралната реформа в момента залита в посока "Параграф 22". В екипа на финансистите непременно трябва да има човек, който професионално се занимава с художествена продукция и е наясно с нещата отвътре. Финансистите трябва да разберат, че театърът не е предприятие, в което влагаш една сума и очакваш тя да се върне двойно. Творческата работа е от друго естество.
Много е тревожно и това, че от страна на управляващите не се прави нищо за популяризирането на стойностна култура. Защото, ако интересът, уважението, признанието дойдат от силните на деня, се предполага, че ще стигнат и до младите хора. Не бива да се подценява фактът, че изкуството не само забавлява, то възпитава, вдъхновява.
- Вече и в прекия, и в преносния смисъл сте в играта. Задават ли се нови роли?
- Имам нови идеи, свързани с музика. Подготвям авторски моноспектакъл, но засега ще го запазя в тайна. И по отношение на театъра, и на киното съм в очакване да получа нови роли. Надявам се, не в очакване на Годо. Най-важното е да сме здрави, за да посрещаме предизвикателствата и подаръците на съдбата.
- Преподавате в частната театрална студиа "Ведна" и в "Монтфиз", наскоро защитихте и докторска степен. Защо децата се записват в такива школи? Това последните лястовички ли са?
- Напротив. В школите идват все повече млади, запалени хора. Едно дете например казва: "Искам да съм като "Комиците", да правя смешки", което не е лесна работа. От друга страна, малко деца имат амбицията и занапред да се занимават с театър. За тях по-скоро е важно да са част от общество, което споделя общи интереси: да бъдат забелязани, да са интересни, да се гримират, да са на сцена, да се изявяват. Най-ценното обаче е, че оттук нататък те са получили шанса да попаднат на място, където ще развият въображението си, ще си създадат душевна хигиена, ще се работи върху артикулацията им, ще се освободят от останките от диалект в говора си, ще придобият култура на четене. В школата желаещите да пишат драматизации тази година са три-четири пъти повече от миналата.
- Клише ли е, че в световен мащаб се чете все по-малко?
- Не, за съжаление. Целият ни живот е съвкупност от полуфабрикати, клипчета, трейлъри... всичко, което може да бъде изконсумирано максимално бързо. Това безспорно е важно, за да смогнем някак при тия бесни темпове на живот. Но така още повече се увеличава стресът. Скоро четох за движението "слоу" (бавно), което приканва да натиснем спирачките.
- Говорите за тези "слоу" градове, които се появиха, за "слоу" възпитанието на децата, за което се отделя повече време и прочие?
- Именно. И особено ми допада идеята да вземеш книгата и бавно, разположен удобно в хамака или на дивана, да се потопиш в един различен свят.
Цв. Цв.
