:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 441,654,505
Активни 320
Страници 8,668
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Младият музикант да помни, че е стъпил на раменете ни

Композиторът Любомир Денев вярва във възможния културен възход, но не без държавна стратегия за това
Снимка: Велислав Николов
Любомир Денев
Композиторът Любомир Денев е роден през 1951 г. Завършил е Държавна музикална академия при проф. К. Илиев, специализирал е в Италия и Холандия, бил е диригент в ДМТ "Стефан Македонски" София. Още от 1986 г. е на свободна практика. Участва в международни фестивали и концерти като джаз пианист в много страни на света. Наскоро реализира няколко проекта във връзка със стипендията си от министерството на културата на Бавария.





- Г-н Денев, с успех се включвате в различни формати, субсидирани от германската държава. Чувствате ли се като музикант малко изоставен от нашата?

- Малко ли? Че аз съм на свободна практика от 1986 г., ако не се броят 4 години на половин щат като аранжор на Биг бенда на БНР!

- Да, доста време без постоянна работа.

- Добре е, че не разчитам на държавна работа, а на собствения си работохолизъм и уменията ми в различни жанрове.

- А какво точно изпълнихте в Германия, с кого?

- Най-напред дойде поканата от Министерството на културата на Бавария за едногодишен престой в Международния културен център Вила Конкордия - Бамберг (пътя за там ми отвори моята опера "Каин", компактдискът попаднал у член от комисията). За пръв път в живота си имах възможност да мисля само за творчеството си, да прекарвам времето си в свирене и композиране, и то без някой да ме контролира и да изисква от мен нещо определено... Пълна свобода и обезпеченост! Но не си губех времето и създадох няколко камерни опуса, както и едно голямо музикално-сценично произведение, за което скоро ще се чуе... Успоредно имах няколко изяви - изпълнения на мои произведения, лекции за филмовата музика пред ученици, джаз концерти. Контактите, създадени там, ми осигуриха и нови покани - главно като джаз изпълнител. Наскоро участвах с авторска и импровизационна музика и в проекта Bulgarische Alphabetе - сборник стихове от съвременни балкански поети - интересното е, че изданието е двуезично - на оригиналния език и в превод на немски - подборът е на нашата поетеса Мирела Иванова.

- А жанрът оперета, където имахте доста изяви? Станахме свидетели на перипетии около Музикалния театър и културната реформа. Кой е виновен за сиромашкото положение в тази област - липсата на обществен интерес към тези изкуства, или слабата културна стратегия в национален аспект?

- Второто. Само преди дни участвах като специален гост с фрагменти от мои мюзикъли в концерта "Искри от Бродуей" на Музикалния театър (благодарен съм, че там има хора като режисьорката Юлия Маринова и диригента Игор Богданов, които ме ценят и ме поканиха) и аплодисментите на публиката ме убедиха, че интересът към този театър не е спаднал.

- Сериозно ли говорите?

- Абсолютно. Това ми вдъхнаха увереност, че той е силно желан и необходим. Особено съвременният мюзикъл, чийто форми и средства са съвсем близки до потребностите на модерния човек и са разбираеми и от най-младата аудитория. Но мисля, че афишът задължително трябва да се обновява и в него да присъстват нови български произведения, също и в оперните ни театри. Нали те не са създадени само заради Верди и Пучини?

- Вероятно не са, но не клони ли общественият интерес вече другаде? Гостувалият неотдавна у нас Хърби Хенкок в зала 1 на НДК показа, че джазът може да е изключително атрактивно изкуство, защо тогава българските джазмени се оплакват?

- Защото, честно казано, има от какво да се оплакват. Ами вижте афишите! Има ли фестивал на българския джаз? Колко български състави дават концерти? Те се свирят по тъмни и слабо посетени клубове, в които даже липсва акустично пиано. Колко наши музиканти са канени на престижни международни форуми? Напоследък стана така, че етномузиката (доста често със съмнителни качества, но пък с много екзотика), е преобладаваща дори на световните джаз сцени! Хърби си е извоювал име още преди 40 години, в съвсем друго време, за звезди като него вратите навсякъде са отворени, но това са единици.

- Не е ли днешното спасение на музиканта в широкото профилиране? Ето вие сте малко като музикален номад - прелитате свободно от жанр в жанр - пишете симфонични и камерни творби, опера, мюзикъли, работите за театъра и киното, свирите джаз...

- Не мога да давам рецепти за поведение, само мога да споделя, че любопитството ми към новото и интересът към това какво правят другите не спада, непрекъснато се уча, развивам се. Вярвам, че артист, който уважава себе си, трябва да върви напред; ако се остави на старите лаври и инерцията, няма да бъде търсен. А гледам да съм интересен първо на себе си, да се самоизненадвам, самопредизвиквам се. И особено напоследък не мога да се оплача.

- В тази връзка съм ви виждал колко артистични превъплъщения си позволявате на концерти... Артистизмът край рояла - той вроден ли ви е, или си го възпитахте с цел по-успешна реализация?

- И вроден, и го довъзпитавам. Има неща, с които се раждаме, обусловеност.Талантът е решаващ, но без труд не е достатъчен. Доскоро много се притеснявах до момента, в който изляза на сцената, но щом съм там, вече всичко е наред. Някак си усещам атмосферата в залата...

- А как я усещате?

- Не знам точно. Но ръцете ми са като антени - ако са студени, значи преобладават отрицателните вибрации, а ако са топли - положителните.

- Странно говорите. Все пак сте доказателство, че музиката може да храни човека, макар трудно. Бихте ли пожелали такъв път и на децата си?

- Моите деца вече са се определили! Лора като малка пееше много хубаво и соло, и в хор, а Любомир Денев-син вече е май по-известен от бащата - завършва дирижиране в Академията и от няколко месеца е диригент на Филхармония "Пионер" - оркестърът, в който аз като ученик свирех и който си мечтаех един ден да дирижирам. Е, ето и тази мечта се сбъдна! Не съм го принуждавал да се занимава с музика - сам избра.

- А защо сега гилдията ви е толкова критична? Сбъркахме ли нещо в т.нар. културна реформа? Или като цяло в т. нар. преход? Има ли основание да се говори за колапс, дори за крах?

- Културната реформа не би трябвало да изхожда единствено от финансови съображения, иначе ще изпаднем в абсурдната ситуация на сцената да излезе всеки, който си плати. Сцената не е пазар! В закона за меценатството трябва да се предвидят условия, които да осигуряват подбор - на кого да се дават средства. Например ако Спортният тотализатор може да отдели пари за една постановка, нека не действа самодейно, а се довери на комисия от професионалисти, която да определи кое е стойностно. За крах не може да се говори. Има процеси в нашия културен живот, които ме карат да бъда оптимист. В България има много силна духовна енергия, това е богатство, което трябва да се цени.

- Все пак, ако вие бяхте министър на културата, или министър-председател, какви мерки бихте предприели в тази област?

- Нямам никакви политически апетити, но ако зависеше от мен, понеже явно всичко опира до пари, най-напред бих завишил драстично процента от държавния бюджет, определен за култура. Народността се крепи на духовността - особено пък във време на криза.

- Това не звучи ли доста клиширано вече?

- Мъката не е клише. А на мен ми е мъчно, че нашата култура не заема полагащото й се място на световния подиум. Защото, за да я наложим, първо трябва да й създадем здравословен климат и да си я отгледаме тук. За да се промени това, е нужна държавна културна стратегия, която с постоянство да работи за българския културен експорт.

- Това ли си пожелавате за в бъдеще?

- Мечтата ми изглежда утопична, но това - да дойде денят, когато парите няма да са определящи в следните области: здравеопазване, образование, спорт, култура, изкуства. Би било справедливо.

- Но утопично изглежда. Вижте в сферата на музиката как препуска времето и налага нови вкусове. Ето една певица - Лейди Гага например, вече има стотици милиони посещения в YouTube, и бие Моцарт категорично...

- Ха, Лейди Гага не беше ли спонсорирана от богатата си приятелка Парис Хилтън?

- Не съм чувал, но е възможно.

- Нека не се заблуждаваме, че в шоу бизнеса най-талантливите получават заслуженото. Именно там парите играят съществена роля и всичко зависи от рекламата. А нови жанрове ще се раждат непрекъснато, не виждам нищо лошо в това, но то едва ли е за сметка на непреходните форми, устояли през вековете. Даже се забелязва и обратния процес - интересът към музиката на барока например в Европа се е възродил, старата музика сега се изпълнява с една нова енергия, младите изпълнители преоткриват в нея ритъма, свирят я с пулсацията на поп музика, малко по-бързичко, но виртуозно и завладяващо. Дори у нас виждам един нов интерес към хоровото изкуство и симфоничната музика - съвсем пресни са ни впечатленията от концерта на филхармонията пред народния театър - ето това не е ли повече от радостно?

- Дано. Младият музикант - какво да учи? Как да живее? Имате ли съвети към него?

- Нека бъде по-търпелив към нас, по-старите, и да помни, че ако вижда по-надалеч от нас, то е защото е стъпил на раменете ни.
2184
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД