Лекарските грешки са тема, която и медиите, и публиката, и властта стръвно обичат. Първите две групи, защото съдържа всичко необходимо да привлича интерес - екшън, драма, добри и лоши участници. Колкото повече телевизия и вестници раздухват случаи на пострадали пациенти, толкова повече публиката им е склонна да обвинява лекарите и съответно - да търси още и още подобни истории.

Третата група - властта, обича темата по две причини. Първата - "некадърността" на лекар или болница отвличат вниманието от некадърността на самата власт. Втората причина - медийната истерия създава заетост за самата власт, прави я значима и добра. Назначават се проверки, пращат се национални консултанти, размахват се закани за наказания на виновните. Нищо, че в 90% от случаите се оказва, че грешка няма.

Основният резултат е един. Пациентите все повече мразят лекарите, а лекарите - пациентите. Болните започват да се съмняват във всяка диагноза и назначено лечение. За всеки смъртен случай или увреждане се винят публично лекарите и се забравя, че има и друг отговорен като например природата. Или пък близките, или самият пациент. Но естествено, по-лесно е вината да е в друг.



Изчезва доверието и респектът към медиците,



а те съставляват немалка част от лечението. И от това не страдат докторите, а пациентите.

Не че лекарски грешки и некачествено лечение няма. Напротив - има, и ще стават повече. Според доклад на Световната банка по данни от здравната каса годишно жертвите им у нас са около 7000. И естествено тези случаи не трябва да се неглижират. Въпросът обаче е, че голям брой "лекарски" грешки са продукт на системата и виновници за тях далеч не са само докторите. Те получават все по-компрометирано образование, длъжни са да работят при нелогични и понякога несъвместими с медицината условия и живеят като всички нас в общество с определени социално-икономически характеристики. И не последно място - тяхната работа се контролира от ред институции и когато някой допусне грешка, е логично да се попита какво е правил този, който отговаря за контрола.

Допреди 10 години медиците учеха, че се лекува пациентът. С появата на здравната каса и клиничните пътеки те вече



учат, че се лекува болестта.



Защото касата така плаща. Ако в болница влезе пациент за лечение на остър проблем на белия дроб, но се окаже, че той е провокиран от проблем със сърцето, пациентът се изписва, взема ново направление и влиза по друга клинична пътека в съседното отделение. Защото касата плаща за "извършена дейност", която е строго описана в пътеката. Всяка манипулация, консултация, диагностична или терапевтична мисъл извън посочените от касата не се плаща. Затова и не се извършва.

Така бързо студентът научава, че нещата извън неговата тясна специалност и органа, за който той отговаря, не са негова грижа. Вероятно такъв е случаят във Варна, в който болницата беше осъдена за лекарска грешка, довела до смъртта на дете. Там са лекували момчето по основната му диагноза - инфекция на горните дихателни пътища и силно кръвотечение от носа. Детето обаче е имало сърдечен порок и затова е била нужна консултация с ревмокардиолог и специалист по УНГ. Те обаче най-вероятно не са били предвидени в клиничната пътека и затова не са се случили.

Докато учи тези тънкости на занаята, специализантът си плаща прескъпо за обучението, защото държавата така и не успя да реши този проблем. То не му се брои и за стаж, въпреки че работи наравно с останалите лекари и трябва сам да си плаща осигуровките. Когато младият лекар най-накрая получи специалност, първата му работа е да си избие големите разходи. Ясно откъде. Оттам, откъдето си ги избиват тези, от които учи - от пациентите.

И студентът, и учителят са хора. И живеят в България. И всичко, което важи за останалите граждани, важи и за тях. Щом всички крадат, и лекарите ще го правят. Щом всички не спазват правилата, и лекарите няма да ги спазват. Не може в цяла България да се слуша чалга, а само в операционните - Вивалди, всеки продукт - от магистралата до салама да са некачествени, а само медицинската услуга да е изрядна. Болницата не е анклав на морала и хуманността. Щом отвън ги няма, няма как да ги има и вътре. И понеже



на доста лекари това не им харесва, просто сменят държавата.



И освен това докторите са хора и грешат, както всички останали хора. Но понеже грешката на лекаря е несъизмерима с грешката на, да речем, шивачката, упражняващите тази професия подлежат на далеч по-сериозен контрол. Над всеки доктор има шеф на отделение, на болница, лекарски съюз, здравна каса, министерство на здравеопазването. Всички до един са призовани да създават правила и да съблюдават спазването им. Кой е виновен, че анестезиологът в болницата в Пирдоп е поставил интубационната тръба в хранопровода вместо в трахеята в 11-годишно момче и го е убил? Единствено и само д-р Здравко Кескинов, човек с дълго психиатрично досие, съден и преди в Кърджали за причиняване на смърт на пациент по непредпазливост; взет в болницата в Пирдоп, без изобщо да му се иска свидетелство за съдимост и за психично здраве, защото законът не го изисква; назначен на бърза ръка, защото анестезиолозите у нас са изчезваща професия, а ако нямаш поне двама, не можеш да сключиш договор със здравната каса и затваряш цялата болница?

Един от малкото положителни ефекти на истерията по темата "лекарски грешки" е нарастването на съдебните дела за тях. Въпреки опасенията за субективни фактори от рода на "гарван гарвану око не вади" и нежеланието на лекари да се противопоставят едни на други с експертизи, все пак тази година има поне 4 осъдени лекари и болници. Добър или лош, само съдът може да каже има или няма грешка. И той, а не медиите, публиката или властта е този, който може да каже кой е виновен и кой не.